Не знам дали е тъжна,но става въпрос за един от най-добрите ми приятели.Познаваме се вече 5 години.В началото бях луда по него,но тогава той беше несериозен и не искаше да си разваляме приятелството,което все още не беше толкова силно както стана след време.Приех,че ще си останем приятели и така.Но след един период от време ми каза,че много ме харесва и аз съм човека за него.В този момент изтръпнах,чух думите които исках да чуя.Тогаво имах връзка,но изведнъж забравих за нея.И естествено мен ме хвана страх...Колко силно исках този човек,а когато можех да го имам се отказах...Казах му всичко в очите-за чувствата ми,за страха,за желанията ми.Той също си призна доста неща и на края решихме да остовим нещата такива каквито са.И сега сме си най-добрите приятели,които изпитват силно привличане един към друг.Хем минуси,хем плюсове в такава ситуация...Но поне нямаше сцени и лоше намерения.