Моята история е много дълга и мъчителна..значи бях края на 8ми клас когато видях един приятел от моето училище се разкарваше по коридорите с един негов приятел.Когато ги вигах си казах"о,боже..!".Бях тогава с една моя приятелка и те ми вика "Какво бе?" и аз не казах нищо..просто отидох до моя приятел и му казах че искам да ме запознае с това момче.След няма и 5 минути той доиде..каза че са му казали,че съм искала да се запозная с него..запознахме се!Помня че на 29ти юни той искаше да излезем на кафе..но аз просто бях обгърната от срам..и му казах,че не мога..тогава се снимахме..и той даже още ме базика,че съм треперила..което беше съвсем нормално..ас не бях виждала такова момче през живота си..просто ме плени от мига в който го зърнах.Излезнахме на 30ти юни на кафе и помна че стояхме в т'фа кафе 5 часа..след това излезнахме още един път и той замина..цяло лято не сме се виждали,а аз страдах толкова много..
Дойде и началото на 9ти клас..тогава не знам как но се навих да говора с него..казах му всичко,което чувствах.А той ми отговори просто с "Искам са си останем само приятели"..никога не бях наранявана по толкова силен начин..прекъснах сякакви връзки с него..мислих че така ще успея да преодолея болката си по-лесно..Целия 9ти клас..лятото..и началото на 10ти..абсулютно нищо не сме си казвали..все едно не се познаваме..той се опитваше,но аз винаги го подминавах..през всичкото това време аз ходих с много момчета,но просто съм ги лъгала..аз не сам имала нищо към тях..просто съм се нуждаела от подкрепа и не толкова подрепа,колко развлечения..
Случи се така че една моя приятелка,от моя клас си хареса един него приятел,от неговия клас..Почнахме да ходим при тях и започнаха едни приказки от сорта на "имаш зелена светлина към него,давай..","той те харесва..не си пропускай шанса.."..и аз като най-голямата глупачка повярвах.Стана така,че един ден той ме дръпна настрани и ми каза "Не мога да кажа,че не значиш нищо за мен,но просто нямам време.."(понеже той сега завършва и му предтоят изпити..и има страшно малко свободно време)..
Дойде и зимната ваканция..аз много се имах с този негов приятел дет се зарибяваше с мойта приятелка..той ми даваше съвети..подкрепяше ме..и стана така че тръгнахме..Аз не исках даже да казваме на никой,защото ме беше страх от реакцията на моя любим..Но той разбра и абсулютно нищо не каза..
Казах си,че с него приключвам завинаги...но сърцето ми явно не беше съгласно с решението ми..Бях с неговия приятел 2 месеца..и в края на тези 2 месеца любовта на живота ми започна да ми пише..започна да ме кани на кафета..и един ден ми каза "Ето...сяга разбирам и се уверявам..Когато изгубиш нещо,чак тогава чак го оценяваш.."Като ми го каза това аз се просълзих..просто незнаех дали и този път той ще си играе с чувствата ми или говори истината..Незнаех какво да правя..Но реших,че е по-добре да се разделя с неговия приятел,нямаше смисъл да го лъжа..той не го заслужаваше..Тогава стана така,че разбрах всичко..разбрах защо толкова време съм се измъчвала..
Излезнахме с любимия ми на кафе за да си поговорим наистина обстойно..тогава разбрах,че фактически той се е страхувал от любовта..защото е бил наранен малко преди да се запознаем..и е страдал толкова много време..пита ме какви са чувстава ми към него..аз му казах всичко...и той каза..."Ами сега никой не може да ни попречи.."
Вече сме заедно от 1 месец,а аз още не мога да свикна с тази мисъл..а той ми каза,че за да убеди ще ми доказва ,че ме обича докато не се убедя в това...
Какво ви е мнението просто..