Автор Тема: Най-тъжната ви любовна история....  (Прочетена 44877 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен Lizi

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3088
  • Пол: Жена
  • СлЪнЦеТо Ли ИзГрЯ иЛи Ти Се УсМиХнА?
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #15 -: Април 08, 2006, 16:57:18 pm »
Разкажете някоя случка в живота ви когато наистина сте се почувствали прецакани от любовта.Давайте,пишете може и да ви олекне [mhmm]
Ами аз нямам толкова драматични любови.Не,че съм имала и много хора в живота си.Все пак съм само на 16 не мисля,че от сега трябва да търпя разочарованията,които ни поднася живота.Имала съм несподелена любов,но е била съвсем детска и не е оставила някакви следи в мен.Болезнена раздяла също не съм имала.Трудни моменти с приятеля ми съм имала много,плакала съм много,но въпреки всичко не е имало случай,които да обърне света ми.Е,надявам се и скоро да няма [confused]
Когато този огън догори и пътеката не бъде довървяна,
тогава ти от мене си тръгни и не мисли за тежката ми рана.
Бъди с мен,когато пожелаеш,в любов отдавна спрях да се кълна.
За тебе клетвите какво са?Изпети песни,нежни думи и слова-не,те са истините на живота,но ти все не вярваш на това.
Повярвай ми аз също искам нежност,доброта,една прегръдка топла,вместо тежка рана!
В нощта помоли ме тихо аз при тебе да остана....

Неактивен ...::Mag1::...

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4044
  • Пол: Жена
  • :-)
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #16 -: Април 10, 2006, 09:00:24 am »
Мисля,че това би било достатъчно,за да ме разберете:

Макар,че вече осъзнах ,че те изгубих,че онази раздяла бе последната,и че повече няма да се върнеш...понякога адски много ми липсваш.
Понякога изпитвам силна нужда да ти се обадя,да те видя,да поговоря с теб и дори...да поплача...в прегръдките ти,както преди...
Понякога адски много се нуждая от ласките ти,когато ми е трудно,когато ме боли,защото ти ме разбираше.
Знаеше как да ме накараш да се усмихна  и неведнъж изтри сълзите ми.Истината е,че  не мога да се науча да губя!
Чувствам се ужасно,когато някой ми обърне гръб и не ме последва.Може би това  означава,че не съм достатъчно силна,за да продължа сама...но преди ти харесваше това в мен,защото винаги беше до мен,за да ми помогнеш...така двамата   ставахме по-силни и компенсирахме слабостите си...
Аз бях твоето момиче,твоята мечта,твоето диво цвете.Тогава ти изпитваше нуждата да ме виждаш всеки ден,да ти се усмихвам...но сега вече е много по-различно...имаш си друго момиче,различни мечти,и друга усмивка за която копнееш...аз вече не съм ти нужна.
Ти знаеш,че аз съм различна от нея и може би точно това те плашеше...Знаеш ли..аз вярвах!
Вярвах,че можем да бъдем щастливи заедно.Може би през цялото онова време съм чувствала обич...толкова се страхувах самата аз да не те нараня...,ти също се страхуваше...
Затова предпочете да ми обърнеш гръб...на мен и на мечтите си.
Страхувах се от думите ти ,защото те означаваха много за мен..а сега дори не вярвам в тях...
Ако знаеш колко ми се иска да изкрещя в лицето ти колко ме нараняваш с думите и привидното ти щастие...
Може и да греша,но мисля че никой човек не е истински щастлив,когато го нараняват..
Сега,когато мина толкова време ,след като ти направи своят избор и поиска от мен да те забравя..все още си лягам с мисълта "къде сгреших?Защо избра нея?" Вървя по пътя си,но отново понякога се обръщам назад...виждам пряката в която ти спря да ме обичаш и търсиш.Онзи кръстопът на който ме  остави сама-безмълвна и наранена...
Може би не е имало толкова сив и мрачен ден в живота ми.Денят в който видях как си тръгваш от мен...завинаги...
Не можех и да те спра...
Дни наред живях в надежда и безумен гняв..
Сега вече зная,че ти няма да се върнеш,дори нямам право да те виня,след цялата болка,която ти причиних...още усещам горчилката на вината...Ти тръгна по своят път,затова е време и аз да поема по  моя...
Но не съжалявам,че те срещнах,не съжалявам за времето прекарано с теб.Ти бе един от малкото истински хора в живота ми.Обичах те по мой собствен начин...държах на теб,страхувах се,плачех,възхищавах ти се,критикувах те и те жадувах...Ще запазя всики прекрасни спомени за теб,за нас,за любовта и приятелството...Убедена съм ,че и ти няма да забравиш...че помниш нашите песни...
Ти ми даде много и аз го пазя дълбоко в себе си...
Искам тази нощ да е различна..искам в тази нощ да умре гневът,надеждата и всичко да свърши...завинаги..

Все 1 за мен си го писала  [sad3] [sad3]
Само,че аз вярвам на едно нещо,което ми каза Златиту за любовта ми,която се описва с тоя разказ... "Това вашето е приказка с недовършен край" ..  [shame] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

Неактивен SteeleR

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1705
  • Пол: Мъж
  • смъртта май е за предпочитане пред самотата...
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #17 -: Април 10, 2006, 13:50:33 pm »
А това е моята история  [reevvv] :

някога много отдавна
имаше две души,
две страдащи, малки, невинни души,
търсещи щастие на таз земя,
търсещи можи би любовта ..

и незнайно как
в един обикновен летен ден
едната душа го намери,
намери го скрито дълбоко,
дълбоко в сърцето на другата душа...

и незнайно как
на магия - лека полека,
ден подир ден
те своите сърца разкриха,
разкриха себе си и своите мечти ...

незнайно как,
но знаеха, че могат да се доверят
на друга тъй измъчена и страдаща душа,
душа която ще ги разбере,
душа, която кърпичка ще подаде...

незнайно как,
но те приятели станаха
и всеки ден с усмивка заедно посрещаха
споделяха си радости и болка,
споделяха ту с сълзца, ту с усмивка ...

незнайно как,
но тези две души
познаваха се сякаш вечно
и вярваха си сякаш няма никой друг
и вярваха си сякаш са едно едничко ...

назнайно как,
но случи се така,
че пърава душа разбра,
че е намерила пътеката една,
пътеката водещо до щастието на таз земя...

незнайно как,
незнайно и защо,
но тя чувстваше, че и другата душа
намерила е туй що дири,
намерила е щастието във нейната душа

незнайно как,
но дните си минаваха
и болката отлиташе
и тъй неусетно както всичко туй започна,
запламтя любовта, но уви, само у едната душа...

незнайно как,
незнайно и защо,
но щастие продължаваха да си дарявят,
но уви, вече беше късно,
защото страдаше едната душа...

страдаше, че макар да изживява своята мечта...
тя отново е сама, тя отново в болка е обляна...
страдаше, макар да чувстваше присъствието на любовта
във другата, сега прохождаща във дебрите на радоста, душа,
чувстваше обречеността на таз съдба...

незнайно как,
но дните си минава ту в радност, ту във болка,
ту в сълзи, ту в усмивки,
ту в тишината на нощта в прегръдките на другата душа,
ту в тъй убийствената самота...

незнайно как,
но в ден едничък,
Тя - втората душа,
реши да се отдадена, може би на мига,
но беше с другата душа, беше я дарила с любовта си ...

незнайно как,
но летяха те, не тук, не на таз земя,
а някъде далече, някъде в мига,
във този миг на танц неописуем,
във този миг на страстта...

но, незнайно но,
дойде времето на страха,
незнайно защото,
но облада душите, по-силно и от любовта...

облада души така невинни,
облада и любовта
и отново настана време, време на болка
настана отново време за сълзи горещи...

незнайно как,
но сякаш всяка сълза
откъсваше парченце от таз душа
и я пращаше дълбоко в пропастта
там където ни слънце грее, ни птичка пее, ни живот вирее...

уви, това беше края на първата душа -
беше края на любовта,
беше края на една мечта,
мечта, до която таз душа успя да се докосне,
мечта, която вече не беше мечта...

и макар и в пропаст една,
макар и без светлина,
тоз спомен ще грее във тази душа
по ярко от слънце, по-топло от пламъка на страстта,
защото беше изпитала любовта, защото за миг не беше сама на тази земя...

Неактивен innna

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1371
  • Пол: Жена
  • Addicted to Me
    • Козметиката
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #18 -: Април 10, 2006, 21:49:52 pm »
колко тъга има в любовта!  [confused]eМоята история продължава вече 3 години-откакто бях 7-ми клас! [shame] Това беше най-голямата ми любов, а той дори не разбираше колко го обичам. всичко между нас беше повърхностно---събирахме се и се разделяхме постоянно и на него не му пукаше .Аз знаех това, но по детски продължавах да го обичам на много висока цена [confused] [shame] Бяхме разделени около година и половина,l През това време обаче аз не съм спряла да го обичам и да мисля за него! И сега от септември сме зеадно и сме неразделни! Сега ме обича много силно както аз него! Ако искайте вярвайте но за мен това е чудо! Той вече не е същият---всеки ден става все по-добър и по- съвършен! Точно какъвто искам да е!
та мисълта ми е-----аз съм посветила доста голяма част от живота си в мисли и сълзи за един човек! Сега съм по-щастлива от всякога! :)
За това искам да ви кажа че ЛЮБОВТА винаги се връща [inlovee]
Пожелавам ви го от все сърце! [heart__]
Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него...
Буда


Неактивен Konstantin

  • Новак
  • *
  • Публикации: 27
  • Пол: Жена
    • www.bubu.to
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #19 -: Април 10, 2006, 21:51:34 pm »
ми аз съм бил така

Неактивен crystal

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 546
  • Пол: Жена
  • What you don't know you can feel it somehow
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #20 -: Април 10, 2006, 22:27:30 pm »
Днеска осъзнах, че бившата просто е искала дете от мен, а всичко друго е било лъжа! Слава богу, че се отървах! Вече никакъв секс преди брака!
само така пич, и аз съм вече на тоя принцип!
ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА СИ ИМА ПРИЧИНА

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #21 -: Април 10, 2006, 23:03:18 pm »
Никакъв секс преди брака?Айде,пак ще скочи процента на ранните бракове.Еййййй,я недейте така. [inlovee]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Sweet_As_Candy

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 793
  • Пол: Жена
  • Live Love & Laugh
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #22 -: Април 10, 2006, 23:10:20 pm »
Нека ви кажа аз моята история
в нея има доста ирония
любов, сълзи, смях, тъга
мога всичко да намеря в тази моя игра
Запознахме се случайно
на място толкоц необи4айно
страст роди се веднага
и нашата игра се разигра
Той връзка с тази руса блондинка имаше
но любов в нея не виждаше.
аз плених неговия ум веднага
и се молих този миг да не разваля
Много драми и обиди минаха
между мен и тази блондинка се развихриха
бързо нейната територия аз завзех
и за жалост любовта и отнех
Звяр жесток се прояви в мен
но той плени ме още от първия ден
Исках го, желаех го, да е мой на мига
да не го пускам аз, нито после, нито сега, нито никога
Бяхме заедно, не можехме да се отделим
Всяко чао беше мъка, не можехме да се разделим
една ласка, една любов, една мечта
роди се между нас и в нашите сърца
Бяхме приятели, бяхме и много повече
сърця не ми даваше да го напусна
а в нас гореше малко огънче
и от сърцето си аз не исках да го откъсна
Но по пътя някъде на щастието се изкриви
и голямия жесток океан ни раздели
в началото всичко вървеше по план
но той е мъж, има нужди , няма жал
Започна той моето сърця да наранява
и за жалост силно да ме разиграва
неговата стара блондинка пак се появи
и моето щастие напълно разруши
Почнахме да се караме
и жестоко да се наказваме
и двамата инати невидяни
като куче и котка разиграли
Много мъки, тъга и сълзи минаха
от много обич нашите пътища се разминаха
беше прекалено тежко, трудно
определенно се влияеше на нашето кръвно
От няколко месеца нещата вървяха доста на зле
но не исках да се откажа и да кажа," Не не искам да съм с тебе. Не!"
плаках всяка нощ и любовта си не угаснах
неразбрах какво става, но нащта връзка аз разпаднах
Дойде момента в който всичко свърши
и моята душа определенно се прекърши
приятели иска той да ме сега
но не разбира че обичам го аз с цялата си душа
какво да правя аз не зная
искам да съм с него, но океана не ми го позволява
сега той не е с мен
сигурно е с тази руса блондинка
на чиято отнех нейния слънчев ден
тя ми го връща за болката от мен
ще го обичам аз още много
но ще ми мине някой ден неволно
а той пред някой ще се разкрие
и сърцето ще му се разбие
тогава аз ще му подам ръка
и ще му помогна да си стъпи на крака
аз не искам отмъщение
искам само мъничко смиление.






Неактивен merito13

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 966
  • Пол: Жена
  • Give yourself to me....
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #23 -: Април 12, 2006, 21:38:31 pm »

За това искам да ви кажа че ЛЮБОВТА винаги се връща [inlovee]
Пожелавам ви го от все сърце! [heart__]

[/quote]
Дали е винаги...?! :(
Oт уморените листа, които знаят,
че само миг и ще са вече спомен.
На нещо мило идва вече краят,
но пак ще се завърне.Свят огромен.
             {by Gentiana}

Неактивен HeadHunter

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 67
  • Пол: Мъж
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #24 -: Април 14, 2006, 13:45:24 pm »
дам помня го сякаш беше вчера.
Прибрах се запалих си косата и я изпуших.
после си купих нови боксери и си ги изнасилих

Неактивен innna

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1371
  • Пол: Жена
  • Addicted to Me
    • Козметиката
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #25 -: Април 14, 2006, 14:04:48 pm »

За това искам да ви кажа че ЛЮБОВТА винаги се връща [inlovee]
Пожелавам ви го от все сърце! [heart__]

Дали е винаги...?! :(
[/quote]
Бъди сигурна [heart__]
Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него...
Буда


Неактивен ToHuTy

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 765
  • Пол: Жена
  • Ще Те ГлЕдАм ДоКаТо ОчИтЕ ИзГоРяТ ..
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #26 -: Април 16, 2006, 14:42:15 pm »
Моята история е много дълга и мъчителна..значи бях края на 8ми клас когато видях един приятел от моето училище се разкарваше по коридорите с един негов приятел.Когато ги вигах си казах"о,боже..!".Бях тогава с една моя приятелка и те ми вика "Какво бе?" и аз не казах нищо..просто отидох до моя приятел и му казах че искам да ме запознае с това момче.След няма и 5 минути той доиде..каза че са му казали,че съм искала да се запозная с него..запознахме се!Помня че на 29ти юни той искаше да излезем на кафе..но аз просто бях обгърната от срам..и му казах,че не мога..тогава се снимахме..и той даже още ме базика,че съм треперила..което беше съвсем нормално..ас не бях виждала такова момче през живота си..просто ме плени от мига в който го зърнах.Излезнахме на 30ти юни на кафе и помна че стояхме в т'фа кафе 5 часа..след това излезнахме още един път и той замина..цяло лято не сме се виждали,а аз страдах толкова много..
Дойде и началото на 9ти клас..тогава не знам как но се навих да говора с него..казах му всичко,което чувствах.А той ми отговори просто с "Искам са си останем само приятели"..никога не бях наранявана по толкова силен начин..прекъснах сякакви връзки с него..мислих че така ще успея да преодолея болката си по-лесно..Целия 9ти клас..лятото..и началото на 10ти..абсулютно нищо не сме си казвали..все едно не се познаваме..той се опитваше,но аз винаги го подминавах..през всичкото това време аз ходих с много момчета,но просто съм ги лъгала..аз не сам имала нищо към тях..просто съм се нуждаела от подкрепа и не толкова подрепа,колко развлечения..
Случи се така че една моя приятелка,от моя клас си хареса един него приятел,от неговия клас..Почнахме да ходим при тях и започнаха едни приказки от сорта на "имаш зелена светлина към него,давай..","той те харесва..не си пропускай шанса.."..и аз като най-голямата глупачка повярвах.Стана така,че един ден той ме дръпна настрани и ми каза "Не мога да кажа,че не значиш нищо за мен,но просто нямам време.."(понеже той сега завършва и му предтоят изпити..и има страшно малко свободно време)..
Дойде и зимната ваканция..аз много се имах с този негов приятел дет се зарибяваше с мойта приятелка..той ми даваше съвети..подкрепяше ме..и стана така че тръгнахме..Аз не исках даже да казваме на никой,защото ме беше страх от реакцията на моя любим..Но той разбра и абсулютно нищо не каза..
Казах си,че с него приключвам завинаги...но сърцето ми явно не беше съгласно с решението ми..Бях с неговия приятел 2 месеца..и в края на тези 2 месеца любовта на живота ми започна да ми пише..започна да ме кани на кафета..и един ден ми каза "Ето...сяга разбирам и се уверявам..Когато изгубиш нещо,чак тогава чак го оценяваш.."Като ми го каза това аз се просълзих..просто незнаех дали и този път той ще си играе с чувствата ми или говори истината..Незнаех какво да правя..Но реших,че е по-добре да се разделя с неговия приятел,нямаше смисъл да го лъжа..той не го заслужаваше..Тогава стана така,че разбрах всичко..разбрах защо толкова време съм се измъчвала..
Излезнахме с любимия ми на кафе за да си поговорим наистина обстойно..тогава разбрах,че фактически той се е страхувал от любовта..защото е бил наранен малко преди да се запознаем..и е страдал толкова много време..пита ме какви са чувстава ми към него..аз му казах всичко...и той каза..."Ами сега никой не може да ни попречи.."
Вече сме заедно от 1 месец,а аз още не мога да свикна с тази мисъл..а той ми каза,че за да убеди ще ми доказва ,че ме обича докато не се убедя в това...
Какво ви е мнението просто..  [mhmmmm] [pleeeez] :lovetogether:

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #27 -: Април 16, 2006, 15:28:24 pm »
Ясно е,че момчето те обича ама не разбрах сега ти момче ли си или момиче?Като гледам знака под ника ти излиза ,че си момче,а всъщност май си момиче.
Иначе какво да ти кажа-човека е сериозен,отдай се и това е,любовта ще ви води където трябва. [inlovee]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен mishleto_

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1291
  • Пол: Жена
  • Човек осъзнава какво е имал, когато го загуби
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #28 -: Април 16, 2006, 16:02:35 pm »
И аз ще ви напиша моята най - тъжна любовна история така може и да ми поолекне :)

Значи, в 7-ми клас се запознах с едно момче, моята най-добра приятелка беше ходила с него преди това и аз и казах ти луда ли си как си ходила с този грозния и само половин година след това аз се влюбих лудо в това момче(Г), а най-добрият му приятел(Н) беше влюбен в мен, но аз не му обръщах никакво внимание. В десети клас, се запознах с едно момче,което беше влюбено в мен и 1 месец след като се запознахме тръгнахме (на мен мии беше само симпатичен). 7месеца след това, отидох на един рожден ден и се целувах с най - добрия приятел на момчето в което бях влюбена, излизахме заедно мен започна много да ме кефи, но няколко дена след това, момчето в което бях влюбена започна да ми праща някакви смс-и че е влюбен в мен и такивата некви и аз потдадох, няколко дена се виждахме, целувки, прегръдки, през това време се бях разделила с гаджето си, дори за малко щях да не се върна при него заради това момче (Г), но разбрах, че за него съм просто играчка. Върнах се при моето гадже и малко след това започнах постоянно да мисля за най - добрия приятел на момчето в което бях влюбена, малко след това разбрах, че всъщност съм влюбена в най - добрия приятел на момчето, в което бях влюбена. И вече 1 год и половина ходя с моя приятел, а всъщност съм влюбена в това момче (Н). Направо е убииство да ходиш с един, а постоянно да мислиш за друг. Тази седмица, бях при това момче (Н) и му признах, че съм влюбена в него от много време и той ми каза и какво ще правим като аз си имам приятелка и ти си имаш приятел? И аз ми не знам, колкото и да съм влюбена в него, обичам гаджето си и той ме обича много и прави всичко за мен. А с това момче (Н) се селувахме и прегръщахме, когато бях с него направо бях на седмото небе от щастие. И аз не знам как да постъпя.

Надявам се да не съм се изразила много объркващо и да успеете да разберете за какво става въпрос. И ако някой може да ме посъветва нещо, ще му бъда много благодарна :)
Днес, когато те видях с нея,
почувствах че те губя .
Въпреки, че никога не си бил мой,
аз те загубих !
Загубих човека от мислите си !
Загубих човека от мечтите си !
Загубих човека от сънищата си !
Загубих човека,
в когото бях влюбена,
и в който още съм !
Загубих ТЕБ !!!

Неактивен ToHuTy

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 765
  • Пол: Жена
  • Ще Те ГлЕдАм ДоКаТо ОчИтЕ ИзГоРяТ ..
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #29 -: Април 16, 2006, 16:17:47 pm »
Ами според мен трябва да говориш с твоя приятел..той е човека,който може да те посъветва наи-точно..все пак това касае него най-пряко..ако толкова те обича,колкото казваш..ще те разбере и ще ти помогне да решиш пробема си...дори и с раздяла  [namigG] :kissoflove: помисли си..  :)