Автор Тема: Най-тъжната ви любовна история....  (Прочетена 44867 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен s_ma6inata

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 441
  • Пол: Мъж
  • Fuck me i'm famous
Най-тъжната ви любовна история....
« -: Февруари 16, 2006, 10:13:37 am »
Разкажете някоя случка в живота ви когато наистина сте се почувствали прецакани от любовта.Давайте,пишете може и да ви олекне [mhmm]







Не следвам пътища,вървя където няма пътища и оставям следа...Колебая ли се-казвам истината....LoVe is All ArounD

Неактивен BaByr0nkA

  • Новак
  • *
  • Публикации: 12
  • Пол: Жена
  • OpasnO v MenE ShtE Se Vliubish..{}{}{}...
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #1 -: Февруари 16, 2006, 11:04:11 am »
Може би не споделената любов за мен е най-ма4ителна и тъжна... [reevvv] Какво ли има да се разказва...правих вси4ко по силите си 4 месеца за да го пленя но тои се правеше на недостежимия и нямах шанса да се радвам на една красива любов.След усилия разбирам от моята приятелка (сестра му) 4е тои е на среща с гаджето си..вси4ки криели 4е тои си имал мацка до себе си  [sad3] .Но ето 4е и аз намерих любовта си и тои се сети 4е съществувам.Дори в събота в дискотоо беше питал едно мом4е "Това моми4е кое е?!"  [oops] НЗз...Пожелавам ви да няматее такива спомени в живота си!!!!  :kissoflove:
KoLk0 DylGo TyrSih tEbe..ShreShtNah te Sega.Samo S TEb razBIram KakV0 e VsyshtNost lIuboVta.Sega Sym ShasLIwA syM Jiota mI s Teb e Nov.
               ObI4aM saM0 teb eDinStven0,sAm0 tEB!
Ako nQkoi Den sI trygNesh ti sLiubovTa v T0zi miG za Men sHta nastyPi Kraq Na sVeta!!!

Неактивен Bonita

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6114
  • Пол: Жена
  • Най-голямият грях е да обичаш любовта на друг ...
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #2 -: Февруари 16, 2006, 15:24:21 pm »
Мисля,че това би било достатъчно,за да ме разберете:

Макар,че вече осъзнах ,че те изгубих,че онази раздяла бе последната,и че повече няма да се върнеш...понякога адски много ми липсваш.
Понякога изпитвам силна нужда да ти се обадя,да те видя,да поговоря с теб и дори...да поплача...в прегръдките ти,както преди...
Понякога адски много се нуждая от ласките ти,когато ми е трудно,когато ме боли,защото ти ме разбираше.
Знаеше как да ме накараш да се усмихна  и неведнъж изтри сълзите ми.Истината е,че  не мога да се науча да губя!
Чувствам се ужасно,когато някой ми обърне гръб и не ме последва.Може би това  означава,че не съм достатъчно силна,за да продължа сама...но преди ти харесваше това в мен,защото винаги беше до мен,за да ми помогнеш...така двамата   ставахме по-силни и компенсирахме слабостите си...
Аз бях твоето момиче,твоята мечта,твоето диво цвете.Тогава ти изпитваше нуждата да ме виждаш всеки ден,да ти се усмихвам...но сега вече е много по-различно...имаш си друго момиче,различни мечти,и друга усмивка за която копнееш...аз вече не съм ти нужна.
Ти знаеш,че аз съм различна от нея и може би точно това те плашеше...Знаеш ли..аз вярвах!
Вярвах,че можем да бъдем щастливи заедно.Може би през цялото онова време съм чувствала обич...толкова се страхувах самата аз да не те нараня...,ти също се страхуваше...
Затова предпочете да ми обърнеш гръб...на мен и на мечтите си.
Страхувах се от думите ти ,защото те означаваха много за мен..а сега дори не вярвам в тях...
Ако знаеш колко ми се иска да изкрещя в лицето ти колко ме нараняваш с думите и привидното ти щастие...
Може и да греша,но мисля че никой човек не е истински щастлив,когато го нараняват..
Сега,когато мина толкова време ,след като ти направи своят избор и поиска от мен да те забравя..все още си лягам с мисълта "къде сгреших?Защо избра нея?" Вървя по пътя си,но отново понякога се обръщам назад...виждам пряката в която ти спря да ме обичаш и търсиш.Онзи кръстопът на който ме  остави сама-безмълвна и наранена...
Може би не е имало толкова сив и мрачен ден в живота ми.Денят в който видях как си тръгваш от мен...завинаги...
Не можех и да те спра...
Дни наред живях в надежда и безумен гняв..
Сега вече зная,че ти няма да се върнеш,дори нямам право да те виня,след цялата болка,която ти причиних...още усещам горчилката на вината...Ти тръгна по своят път,затова е време и аз да поема по  моя...
Но не съжалявам,че те срещнах,не съжалявам за времето прекарано с теб.Ти бе един от малкото истински хора в живота ми.Обичах те по мой собствен начин...държах на теб,страхувах се,плачех,възхищавах ти се,критикувах те и те жадувах...Ще запазя всики прекрасни спомени за теб,за нас,за любовта и приятелството...Убедена съм ,че и ти няма да забравиш...че помниш нашите песни...
Ти ми даде много и аз го пазя дълбоко в себе си...
Искам тази нощ да е различна..искам в тази нощ да умре гневът,надеждата и всичко да свърши...завинаги..
Кълна се...никога да не забравям теб!!!

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #3 -: Февруари 16, 2006, 15:34:26 pm »
В някоя тема отпреди бях писала за нея.Не искам да си спомням пак,защото това и на врага си не пожелавам. [confused]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен merito13

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 966
  • Пол: Жена
  • Give yourself to me....
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #4 -: Април 07, 2006, 21:17:12 pm »
Ами ще ви разкажа надявам се някой да ми даде съвет...

Значи харесва едно момче адски много даже съм убедена че го обичам но той не ми обрща никакво внимание.На рожденния ден на най-добрата ми приятелка се целувахме,а на другия ден нищо както и дае за това не ми беше приятено след т'ва ама както и аде продължих да си го обичам така всеки ден почти плачех за него всичките ми приятели ми казваха-..."той не те харесва едва ли ще трагне с теб "....и някви такива но пък похнякога ми казваха ..."абе виж той те харесва ама се прай..."....

А аз незнаех к'во да правя щото той един ден се държи мило  друг ден е ужасен и така...мина доста време и на моя рожден ден пак същото....-целувки предрътки и така нататъка...
и понеже аз си празнувах рожденния ден един ден по рано щото той се падаше неделя аз го празнувах в събота и гадното беше че той го направи  събота а на рожденния ми ден в самия ден когато се падаше най-добрия му приятел който ми е като брат ми каза..."Т'ва ти беше подаръка от нас с В......."
след което ми се скапа целия ден майна ....и така той е много странен по някой път се държи яко дръг път е ужасен майна не знам какво да правя обичам го ама той се пдиграва с мен ....а т'ва е много гадно повярвайте ми дано не се случи на никой...
Надявам се всеки да си каже мнението и ако някой иска да ми даде съвет ако искате...
Oт уморените листа, които знаят,
че само миг и ще са вече спомен.
На нещо мило идва вече краят,
но пак ще се завърне.Свят огромен.
             {by Gentiana}

aniuta{}{}{}

  • Гост
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #5 -: Април 07, 2006, 21:48:15 pm »
Бонита много ми хареса това което си написала и то по скоро открих себе си в твойта история,защото за голямо съжаление и аз съм го преживавала...Обичах някого,бях готова на всичко заради него,дадох му много от мен-моето сърце,душа и т.н.,но той избра другата.Аз също се питах "Защо нея?",но..той просто си беше такъв...Наистина е ужасно гадно и бях много наранена,затова не пожелавам на никой(даже и на най-големия ми враг)да приживее това което аз..  [you broke my heart]   [reevvv]

Неактивен Kiss`

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6261
  • Пол: Жена
  • 'cause on my love you can depend ...
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #6 -: Април 07, 2006, 22:22:11 pm »
Мисля,че това би било достатъчно,за да ме разберете:

Макар,че вече осъзнах ,че те изгубих,че онази раздяла бе последната,и че повече няма да се върнеш...понякога адски много ми липсваш.
Понякога изпитвам силна нужда да ти се обадя,да те видя,да поговоря с теб и дори...да поплача...в прегръдките ти,както преди...
Понякога адски много се нуждая от ласките ти,когато ми е трудно,когато ме боли,защото ти ме разбираше.
Знаеше как да ме накараш да се усмихна  и неведнъж изтри сълзите ми.Истината е,че  не мога да се науча да губя!
Чувствам се ужасно,когато някой ми обърне гръб и не ме последва.Може би това  означава,че не съм достатъчно силна,за да продължа сама...но преди ти харесваше това в мен,защото винаги беше до мен,за да ми помогнеш...така двамата   ставахме по-силни и компенсирахме слабостите си...
Аз бях твоето момиче,твоята мечта,твоето диво цвете.Тогава ти изпитваше нуждата да ме виждаш всеки ден,да ти се усмихвам...но сега вече е много по-различно...имаш си друго момиче,различни мечти,и друга усмивка за която копнееш...аз вече не съм ти нужна.
Ти знаеш,че аз съм различна от нея и може би точно това те плашеше...Знаеш ли..аз вярвах!
Вярвах,че можем да бъдем щастливи заедно.Може би през цялото онова време съм чувствала обич...толкова се страхувах самата аз да не те нараня...,ти също се страхуваше...
Затова предпочете да ми обърнеш гръб...на мен и на мечтите си.
Страхувах се от думите ти ,защото те означаваха много за мен..а сега дори не вярвам в тях...
Ако знаеш колко ми се иска да изкрещя в лицето ти колко ме нараняваш с думите и привидното ти щастие...
Може и да греша,но мисля че никой човек не е истински щастлив,когато го нараняват..
Сега,когато мина толкова време ,след като ти направи своят избор и поиска от мен да те забравя..все още си лягам с мисълта "къде сгреших?Защо избра нея?" Вървя по пътя си,но отново понякога се обръщам назад...виждам пряката в която ти спря да ме обичаш и търсиш.Онзи кръстопът на който ме  остави сама-безмълвна и наранена...
Може би не е имало толкова сив и мрачен ден в живота ми.Денят в който видях как си тръгваш от мен...завинаги...
Не можех и да те спра...
Дни наред живях в надежда и безумен гняв..
Сега вече зная,че ти няма да се върнеш,дори нямам право да те виня,след цялата болка,която ти причиних...още усещам горчилката на вината...Ти тръгна по своят път,затова е време и аз да поема по  моя...
Но не съжалявам,че те срещнах,не съжалявам за времето прекарано с теб.Ти бе един от малкото истински хора в живота ми.Обичах те по мой собствен начин...държах на теб,страхувах се,плачех,възхищавах ти се,критикувах те и те жадувах...Ще запазя всики прекрасни спомени за теб,за нас,за любовта и приятелството...Убедена съм ,че и ти няма да забравиш...че помниш нашите песни...
Ти ми даде много и аз го пазя дълбоко в себе си...
Искам тази нощ да е различна..искам в тази нощ да умре гневът,надеждата и всичко да свърши...завинаги..


Сякаш чета моята история ..  [reeeev] Абсолютно всичко .. до най-малката подробност го преживях .. ;( Не искам никога повече да ми се случва ... ;(( Не само на мене,ами и на всички останали ..
Не можеш да откриеш нови океани, ако нямаш куража да изгубиш брега от погледа си.

Неактивен Karaman

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 242
  • Пол: Мъж
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #7 -: Април 07, 2006, 22:28:29 pm »
Днеска осъзнах, че бившата просто е искала дете от мен, а всичко друго е било лъжа! Слава богу, че се отървах! Вече никакъв секс преди брака!
само децата се влюбват

Неактивен bubety

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 542
  • Пол: Жена
  • Малка, сладка и доста sexy :)
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #8 -: Април 07, 2006, 22:34:56 pm »
Преди около половин година аз се запознах с един човек който обикнах така силно както никога до сега не бях обичала. Но той имаше приятелка, а аз току що се бях разделила с моя приятел...видях ме се забавлявах ме се и той ме целуна. Никога няма да забравя първата му целувка. Започнах ме да излизаме заедно без никой да подозира..Един ден взех решението аз да го оставя и да дам втори шанс на бившия ми приятел, това беше най-голямата ми грешка която бях правила някога и го оставих.
След известно време, 1 месец....на рожденя ден на брат ми той дойде....остана да спи в нас..и така не си тръгна без да правим любов....събрах ме се пак..бях ме 1 месец заедно без никой да знае...после той остави неговата приятелка и бе само и единствено мой.
Преди около 2 месец се започнаха нейните позвънявания, смс-и......и досажданя...Следователно почнаха скандалите между нас....и се разделих ме защото той реши да се върне при нея. Но с него знаем че ние не можем да сме просто приятели..и когато се видим не можем да контактуваме само като такива....винаги е повече и след това винаги са скандалите и аз наранената...обляна в сълзи до ден днешен когато той ми заяви " Аз не знам ти дали някога си ме обичала " от което ме заболя много......
Ами кажете ми аз ако не го обичах щях ли да търпя всичките тези неща половин година????

Неактивен mishleto_

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1291
  • Пол: Жена
  • Човек осъзнава какво е имал, когато го загуби
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #9 -: Април 07, 2006, 23:03:07 pm »
Bonita найстина страхотно е, личиси, че е нещо преживяно, вложени са много чувства в него :)
моите поздравления :)
Днес, когато те видях с нея,
почувствах че те губя .
Въпреки, че никога не си бил мой,
аз те загубих !
Загубих човека от мислите си !
Загубих човека от мечтите си !
Загубих човека от сънищата си !
Загубих човека,
в когото бях влюбена,
и в който още съм !
Загубих ТЕБ !!!

Неактивен Bonita

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6114
  • Пол: Жена
  • Най-голямият грях е да обичаш любовта на друг ...
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #10 -: Април 08, 2006, 13:44:54 pm »
Цитат
Преди около половин година аз се запознах с един човек който обикнах така силно както никога до сега не бях обичала. Но той имаше приятелка, а аз току що се бях разделила с моя приятел...видях ме се забавлявах ме се и той ме целуна. Никога няма да забравя първата му целувка. Започнах ме да излизаме заедно без никой да подозира..Един ден взех решението аз да го оставя и да дам втори шанс на бившия ми приятел, това беше най-голямата ми грешка която бях правила някога и го оставих.
След известно време, 1 месец....на рожденя ден на брат ми той дойде....остана да спи в нас..и така не си тръгна без да правим любов....събрах ме се пак..бях ме 1 месец заедно без никой да знае...после той остави неговата приятелка и бе само и единствено мой.
Преди около 2 месец се започнаха нейните позвънявания, смс-и......и досажданя...Следователно почнаха скандалите между нас....и се разделих ме защото той реши да се върне при нея. Но с него знаем че ние не можем да сме просто приятели..и когато се видим не можем да контактуваме само като такива....винаги е повече и след това винаги са скандалите и аз наранената...обляна в сълзи до ден днешен когато той ми заяви " Аз не знам ти дали някога си ме обичала " от което ме заболя много......
Ами кажете ми аз ако не го обичах щях ли да търпя всичките тези неща половин година????
Тъжно е,но понякога,да не кажа почти винаги...любовта е жестока...
И лошото  е,че любовта не е право на избор....не е навик,не е истинско щастие,не е...не знам странно чувство е...пътека от рози  и бодли .. :)и въпреки  това страдание...искаш да обичаш...още [heart__]
Кълна се...никога да не забравям теб!!!

Неактивен bubety

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 542
  • Пол: Жена
  • Малка, сладка и доста sexy :)
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #11 -: Април 08, 2006, 13:47:05 pm »
Цитат
Преди около половин година аз се запознах с един човек който обикнах така силно както никога до сега не бях обичала. Но той имаше приятелка, а аз току що се бях разделила с моя приятел...видях ме се забавлявах ме се и той ме целуна. Никога няма да забравя първата му целувка. Започнах ме да излизаме заедно без никой да подозира..Един ден взех решението аз да го оставя и да дам втори шанс на бившия ми приятел, това беше най-голямата ми грешка която бях правила някога и го оставих.
След известно време, 1 месец....на рожденя ден на брат ми той дойде....остана да спи в нас..и така не си тръгна без да правим любов....събрах ме се пак..бях ме 1 месец заедно без никой да знае...после той остави неговата приятелка и бе само и единствено мой.
Преди около 2 месец се започнаха нейните позвънявания, смс-и......и досажданя...Следователно почнаха скандалите между нас....и се разделих ме защото той реши да се върне при нея. Но с него знаем че ние не можем да сме просто приятели..и когато се видим не можем да контактуваме само като такива....винаги е повече и след това винаги са скандалите и аз наранената...обляна в сълзи до ден днешен когато той ми заяви " Аз не знам ти дали някога си ме обичала " от което ме заболя много......
Ами кажете ми аз ако не го обичах щях ли да търпя всичките тези неща половин година????
Тъжно е,но понякога,да не кажа почти винаги...любовта е жестока...
И лошото  е,че любовта не е право на избор....не е навик,не е истинско щастие,не е...не знам странно чувство е...пътека от рози  и бодли .. :)и въпреки  това страдание...искаш да обичаш...още [heart__]

мерси за думите...ми искам да обичам и аз обичам дори да не е до мен :(

Неактивен Kiss`

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6261
  • Пол: Жена
  • 'cause on my love you can depend ...
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #12 -: Април 08, 2006, 13:53:36 pm »
...обляна в сълзи до ден днешен когато той ми заяви " Аз не знам ти дали някога си ме обичала " от което ме заболя много......


От това "Аз не знам ти дали някога си ме обичала" ..боли най-много .. Да правиш неща за някой човек,които дори и не си предполагал,че ще направиш.. а накрая той да не зачита любвта ти .. Ужасно е ...
Не можеш да откриеш нови океани, ако нямаш куража да изгубиш брега от погледа си.

Неактивен Bonita

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6114
  • Пол: Жена
  • Най-голямият грях е да обичаш любовта на друг ...
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #13 -: Април 08, 2006, 13:58:32 pm »
Да.....и това е вярно...седиш и тъпчеш на едно място заради някой..а той не го оценява....
« Последна редакция: Април 08, 2006, 14:04:53 pm от Bonita »
Кълна се...никога да не забравям теб!!!

Неактивен bubety

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 542
  • Пол: Жена
  • Малка, сладка и доста sexy :)
Re: Най-тъжната ви любовна история....
« Отговор #14 -: Април 08, 2006, 14:03:34 pm »
мда а го обичам силно....много силно и боли [reevvv]