Бавно процеждаш се по вените в мрака,
пълзиш по артериите на мойта съдба,
настръхва ми тялото и зъбите тракат,
ограбваш и последната капка чиста душа...
Звъниш във два или три през нощта,
сънят ми рушиш, убиваш смеха,
Примамваш ме пак със забравена дреха,
и ме караш отново със теб да греша...
Наркотично ми действаш - не мога да те откажа,
опитвам девета година и .. не,
Все повече ме смазваш,
в мене остава все по - малко сърце....
...2012
