Топлината на свещите бавно заля ме в онази нощ,
пропълзя сякаш невидимо по тялото...
сякаш бе призрак.. с огромна , нечувана мощ,
пропи във мен и ме върна в началото...
Навя ми спомени отдавна забравени,
спомени за едно друго "Аз"
мъки и хлипове отдавна сподавени,
напираха да излязат - крещяха без глас...
В пламъка сивкав появи ми се образ
и погледна ме с детски очи,
зададе ми някак си странен въпрос:
"Какво направи ти с мене, кажи?!
Къде ме захвърли през тези години,
кога забрави свойте мечти,
по пътища грешни защо тръгна..
защо мълчиш - отговори?!"
Горещият восък попари ръката
и изчезна топлият пламък за миг...
Преди да отговоря, във окото сълзата
падна, разби се - тихичко- без вик!
29.04.2008
