Автор Тема: утре е Вчера обърнато наопакИ  (Прочетена 1515 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
утре е Вчера обърнато наопакИ
« -: Септември 01, 2017, 21:04:51 pm »
откъси от бъдещата ми книга-игра :)

Нещо като предговор :-)

 Времето, Времето...
То никога не ни е по мярка.
Когато искаме да побърза, мързеливо изтегнато по гръб из небесните поляни издухва пух от звездни глухарчета и брои копчетата по пижамките на облаците.
А щом го помолим да спре, бяга с бързината на виторог сръндак и ни се смее.
 Времето носи къси туники и обича да скитосва по покривите и лешниковите поляни. Закача се по къпинаците и в сърдитите ни мисли.
Кръпка след кръпчица превръщат туниките му в дъги – 7, 8, 9– цветни и луди.
Смях на шарено и сълзи на черно-бялото се завихрят в една приказка без край. Обелени колене и ухилена мутра. Пръчка за конче и бабино сладко от смокини.
 Хайде да преброим кръпките по днешната му туника – май са 13 на брой.
Нали не сте фаталистчета и не мислите, че 13 носи нещастие?!
То си е число, както всички други....
Прилича на буквичката В, с която започва – вода, вяра, веселие и всичко...
 Хайде, настанете се удобно и нека приказните историйки да започнат...







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: утре е Вчера обърнато наопакИ
« Отговор #1 -: Септември 01, 2017, 21:06:26 pm »
тринайсет кръпки по туниката на Времето

1  да си излюпиш бяловранчЕ
2  в пещерата на сърдитите кристалИ
3  когато мухоморките плачаТ
4  край рекичката на върбата ГърбушилкА
5  орелът, който свиреше ВивалдИ
6  за една мишчица / чай от метличинИ/
7  и колкото - толкова... / с най-упоритото магарЕ/
8  кафе от жълъди / на гости у леля РошопашкА/
9  но ако нямаш крака, не можеш да избягаШ

/ писмата на вековната мурА/ – стр. 49
10  с роклите на маестро Макк КунИ – стр. 59
11  на бала на синята мравкА – стр. 65
12  ако много се взираш в ЛунатА – стр. 73
13  вчера  е Утре  отразено в огледалО
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: утре е Вчера обърнато наопакИ
« Отговор #2 -: Септември 01, 2017, 21:09:05 pm »
първа кръпка в туниката на Времето - антрацитена
да си излюпиш бяловранчЕ

  Еххх, да ти се изяйчи* бяло гардже в клана на черните гарвани значеше, че имаш проблем. Гооолям проблем... Нещо като в семейство на бели хора да се роди шоколадче. Веднага зад опашката ти плъзват шушукания, в кварталния магазин все някой „уж без да иска“  ще те клъвне и избута назад, а приятелите изведнъж се оказват мнооого заети и спират да ти идват на гости.
  Та кой е чул от черно и сиво да се получи искрящо бяло?! Тук има нещо гнило, дааа - съмнителна е работата.
 Но... такова бе малкото, нежно изтърсаче в семейството на антрацитено черния гарван Матео Гррре и сивата му врана Деяна, които вече си имаха три съвсем нормални и стандартни гарванета – Да́виде, Амо и Жельо... Неее, противно на това, какво би си помислил някой в дадената ситуация, Матео и Деяна бяха най- влюбените и верни птици, готови да дадат за другия и последното си перце. Сигурна съм, че и през ум не би им минало да посрамят семейното гнездо със съмнителни връзки. Само кукувицата, както знаете, снася своите яйчица в чужди гнезда. Но и тя навярно има своите причини за това – нали е жрица на Пролетта. А на жриците много неща са им забранени- никакво семейство, никакви деца...  И все пак- това е друга тема.
 Ние ще се върнем в гнездото на гарваните, където напук на науката генетика сладко и неустоимо чаровно зяпаше и пищеше за храна Гаргабела- малката бяла вранка на семейство Гррре. Дали бе наказание или благословия от небето този искрящо бял цвят мама Де не знаеше, но майчиното ѝ сърце искаше да вярва, че е второто и преливаше от обич и тревога когато пъхваше в розовата човчица поредното червейче или зрънце. Наоколо бе пролет и ухаеше на зелено и дъхав крушов цвят.
- Знаеш ли, Де – Матео прегърна с крило своята любима вранка – днес докато стоях и размишлявах, кацнал на големия буков пън на полянката  зад къщичката на леля Рошопашка, из-под старите му корени  изпълзя една странна сребристо-черна змия и ми заговори.
- Така ли? Леле! И какво искаше тази твар от теб, Тео? Направи ли ти нещо лошо? Мама казваше, че змиите са силно отровни и коварни изчадия. Също, че могат да хипнотизират жертвите си за да ги изядат.
- Не, не, мила, нищо лошо. Каза ми, че знае какво ме мъчи, но не е позор, а щастие, че ни се е излюпила бяла дъщеричка. Това било нещо мнооого специално, което не на всекиго е дадено, затова трябва да сме горди и благодарни, че точно ние сме от избраните.
Каза ми също, че ако пък толкова искаме да разберем какво и защо ни се е случило да отидем край рекичката на върбата Гърбушилка. Там на всяко първо пълнолуние в месеца долитала последната бяла драконка от Диамантените планини, много мъдра и милосърдна, която знае отговорите на всички тайни. Всеки на когото нещо му тежи отивал при нея. Тя никого не връщала.
А между другото, когато змията си отиде, леля Рошопашка се показа на балкончето си и ни покани на кафенце от жълъди. Само тя не ни обърна гръб откакто си имаме Гаргабелчето – златна душица носи тази рошла. Обещах ѝ, че ще наминем някой следобед.
- Милата леля Роши. Непременно ще я посетим тези дни.
Но забрави ли, че довечера е концерта на Далибор Орелски?! Имам нужда от малко музика, скъпи. От мнооого музика. След толкова нерви и ядове. Да си отпуснем душичките с нещо красиво.
- Не съм забравил, разбира се. Ето днес пристигнаха черният ми смокинг и новата ти вечерна рокля. Не е ли прекрасна?! Аризема ми избра и подходящи за нея сапфирени огърлица, обици и гривна. Ще отиват идеално на сините ти очички.
 А между другото, къде са нашите момчета? Принцесата ни спи, а те нещо ми се губят – не дойдоха да ме гушнат, не крякат, не се бият, гра-гра-граххххх.
- Оооо, те ли... Отидоха в кристалната пещера. Долетя приятелчето им – Гаро и каза, че кристалите за нещо били сърдити.

..... *изяйчи - излюпи от яйце .....
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.