Тъжен помен
Не умират хората в самоубийства.
Нелепата причина казва се тъга.
Съвестта е всякаква, но не и чиста -
отстъпва живота мястото си на смъртта.
Плачат. Отскубват чувствата си в самота,
пилеят себе си , заравят се в собствени бездни,
надявайки се да се възродят от пепелта,
Не! Не може. Тези болки са трудни и нечестни.
Несправедливост. Това е емоционалността.
Виждаш хора, които не се убиват още приживе -
а твоите карти са раздадени във вечността -
мяташ нагоре, но връщат се пак в твоите ръце.
Живот ли е, не знаеш. От страх не смееш да опиташ.
Щастието нито под дърво намираш, ни под камък.
С последната надежда, правиш опит и политаш.
След теб следи са сълзите в догарящия пламък.