Ще плача.
Можеш ли да ме кориш?
Ще ме събудиш утре.
Ще ме питаш за очите.
А аз ги нямам.
В тях искри не можеш да ловиш.
Попитай твоите.
За тях са ми пришити.
Погледай изгреви.
Ела ми ги кажи.
А после вятър.
Сиво нарисувай.
Крило на пеперуда скъсай.
Нарисувай го в мъгли.
Картината е ясна.
Постудувай.
И студ ми разкажи.
Отдавна нямам тръпки.
Във твойте слях ги.
Ледена вода.
Ела да видя пътища.
(Дали си струват грешните ми стъпки?!)
И да не струват.
Сякаш струвам аз сега?!
Недей ме пита за очите.
Те са прелом.
Те са нищо.
Пред всичката ти луда слепота.
И толкова са дупчени.
Със болка шити...
И те и мислите ми...
В твоята душа...