Ех, Иво, скитници са тези наши музи, обичат да се пилеят надалеко и да се крият в мъглите.
Но ги има. Поне моята не се отдалечава много
, връща се от време на време.
И аз мисля, че каквото и да става в живота ни, колкото и да се сгъстяват понякога тъмните боички, живата вода на поезията няма да пресъхне и който е пил оттам веднъж, ще се връща отново и отново, дори и да не го сподели с нас.
Аз не съм примирена. Нито пък изплашена. И живота си го харесвам, такъв какъвто е. Надявам се и с вас да е така!
Благодаря ти
!
