хестиа

[ilusia]

Безплътно отражение,
приказно видение,
в гората от мечти
всичко спи,
но не и твоите очи.
От тях пръскат искри
Върколакът в тъмна нощ,
носещ сякаш Божията мощ
В очите-езера,
аз съзирам твоите слова
Плашещ, буен , див,
с нрав доста избухлив,
и сърце на дете,
с пълно от мечти лице
Върколак си казваш ми сега
върколак със ангелска душа.
Вълкът е или първи или сам,
беше казал някой, нейде там ( някой дявол в рая)
Вълкът е друг път сам!
Не и когато има богиня една,
дето пръска светлина
и с усмивка го даря
да знае , че не е сам в света голям.