Не ми е празно.
Даже съм препълнена.
Защото хората си тръгват винаги.
Но спомените – не.
И ме притискат.
Почти не дишам .
И почти не виждам цветове.
Всичко с тебе ми е черно-бяло.
Сякаш стара фотографска лента.
И сивото ми липсва в тази цялост.
Няма и нюанса от него.
Липсва ми частица сливане.
Една усмивка закъсняла.
Липсва фон,пулсиране и имане…
Липсваш ти с угарка от цигара.
Няма го контура в снимките.
Нищо не изсича твоя образ…
На тази лента не личи,
че те е имало…
Но сърцето помни…
И е най-жестокият художник.