Отиде си стихийно от живота ми.
Момичето ми , Слънце ме напусна снощи.
И разпиля по нощното си шкафче,
черешов цвят и невъзможна болка.
След себе си остави много малко.
Просто празни листи ,подпис с кръв.
И си повтарям,че си тръгна снощи,
а вече девет месеца
е пуст светът.
И празни си остават тези листи.
Но тя си тръгна снощи,
мога да се закълна.
Остави много малко,
а е страшна липсата и.
Бях чувал някъде, че
бурите отиват си така...
