Автор Тема: За едно помагало, написано нехайно, без себевзискателност  (Прочетена 970 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Don_NUTSO

  • Странник без сърце ...
  • Администратор
  • Гений
  • *****
  • Публикации: 8550
  • Пол: Мъж
  • Choose your destiny!!!
    • Порталът за поезия!!
За едно помагало, написано нехайно, без себевзискателност



Мото: „В годината на дървения кон молете се някой да не ви открадне най-белия и най-добрия кон!”
/сентенция от роман на ужасите и парадоксите/

     Сънувах тежък сън – прокоба ... Някой ми натири моето най-хубаво конче – хвърли му ласо и го затвори в своя обор...
     Чувах като насън песента на Висоцки: „Почакайте, мои коне!...” После се чу някакъв глас, някакъв ужасен крясък... Не на китайски, а на старогръцки се викаше: „Конекрадец! Конекрадец!”
     Събудих се със сърцетуп и се огледах... Срещу мен, точно срещу леглото ми, на библиотечния шкаф видях една книжка. Някакъв вътрешен глас ми нареждаше:  „Прочети ме! Прочети ме!”
     Бях се върнала за кратко време от дълго пътуване... И машината на времето ме пренесе в ... миналото ми – като учителка... В света на литературата, учениците, колегите, приятелите ... Тези светове са чисти и неосквернени и до ден днешен за мен!...
...
     До прозореца ми долетя една Калинка. Аз я попитах: „Калинке-малинке, кажи ми, кажи: „Къде ще ме отведеш?”
     Малкото Крилато кацна върху книгата... Сигурен знак, че ще ме отведе в Страната на Чудесата. Не съм Алиса, зайче около мен не виждам... Реших обаче, че не трябва да се отказвам от пътешествието – независимо дали ще ми донесе радост или ужас...
...
     Помагалото е издадено за пръв път през далечната 2003 г. и е преиздавано от уважаваното от мен, колеги и ученици издателство „Анубис”. Книжката е от поредицата „Малка училищна енциклопедия” и носи заглавието: „Теми по литература – 11 клас”. Авторката е Екатерина Петкова, която понастоящем е преподавател в катедрата по методика на българския език и литература към Пловдивски университет...
     Зачетох се... На места плаках, на места се смях... Защото парадоксите в изданието са доста и не биха се оправдали с технически и коректорски грешки!...
     На страница 63 например, в статията за Алеко Константинов, четем, че авторът е написал фейлетона „Не гасете свещите” (Става въпрос за фейлетона „Угасете свещите”). Сигурно авторката е осъвременила Алеко и му е предала ново звучене, т.е.: „Бдете! Не угасвайте свещите по изборите!” Трябва да й благодарим за идеята за среднощни изборни бдения в Страната на Чудесата!... Фейлетонът „Смирррно, рота-а, п’ли” пък е написан (на два пъти!), за по-кратко може би – като: „Смирно, рота, пли”. Явно авторката е осъвременила изказа на военните, без да ги осмива в ръмжащ вариант... Защото днес е времето на изискания изказ – под формата на: съскане, мълчание, враждебни погледи и реплики... За тази й далновидност също трябва да й благодарим...
     Но още по-големият принос за провокиране на сетивността и възприемане на литературата като вид алюзия, отвеждаща към съвременността, е в едно друго твърдение. Според авторката – не тогавашният министър на вътрешните работи (Рачо Петров) е фейлетонен герой на Алеко, а напротив – това е... драматургът... Рачо Стоянов (авторът на драмата „Майстори”)!...
     Явно е, че според авторката, един драматург има също голямо значение за политическата класа в България – някога ... пък и сега!... По-голям театър от този в Страната на Чудесата едва ли някога е имало... В този смисъл тази алюзия е също много правилна и полифункционална, имайки предвид съвременния политически контекст...
     Фейлетонът със заглавие „Освидетелстване посещающите в Черната джамия”... И добре го е казала!... В днешно време в Страната на Чудесата хората трудно битуват, камо ли да ползват услуги на зъболекари!... Парите са кът – и за инфраструктура, и за зъби, и за ...!!! Колкото до предлога „в”, то това е също хубаво уточнение...  Важно е обстоятелството, че си навътре, ама много навътре в пространството... Което от времето на Алеко не се е променило много-много... Колкото до Алеко -  заглавието на статията в книжката: „Бай Ганьо – образ, възпроизвеждащ се във времето”, съвпада напълно с мое от статия, поместена на страниците на списание „Тракия”… Моята творба е писана 10 години преди помагалото… Вероятно телепатията си е казала думата!... Бай-Ганьовците наистина се роят и прегрупират и се явяват клонинги (както при делението на клетките в тялото на човека, включително и в мозъка му!) Едно истинско възпроизвеждане… И чуваме сякаш възмущението на Алековия герой от самия себе си и себеподобните му: „ Брей, хептен магаре бил този човек!”
     Продължих да чета... чета... На стр. 83 поема на П. П. Славейков е с „интерпретираното” заглавие „Крум проницател” (вместо „Крум прорицател”). На страница 86 се споменава сатиричната поема „Секирата на истината”. Според авторката обаче тук се говори не за египетски, а за „арабски” фараон! Явно отново е осъвременила максимално интерпретацията, включвайки я в контекста на фараоните – тогавашни и днешни... И отново литературното въображение си е казало думата!... За цикъла „Шаркù” се знае, че творецът П. П. Славейков е творил свой лирически двойник в измисления от него поет Ферхад Меддахи. На страница 91 от книжката обаче се говори, че „цикълът „Шарки” е представен от „песни”, заимствани от мистификациите на арабските ! поети – Мизра Шафи и Омар Хайям...”
     Един доста поучителен цитат – сентенция, актуален и днес, е от стихотворението „Бащин край”. Поетът Пенчо Славейков казва: „Рабските окови паднаха, рабски чувства не упаднаха”. Авторката не посочва произведението, откъдето е взет цитатът. С явна умисъл да направи „по-разбираем” и „четивен” П. П. Славейков – е „осъвременила” изказа му, като е дала своя „интерпретация – цитат”: „Робските окови паднаха, рабските чувства не паднаха”. Видно е, че цитатът е „полуосъвременен” като изказ, което го прави още по-оригинален и запомнящ се! (Не е жив авторът да размаха бастуна си!... И слава Богу!). По повод на цитатите... Не липсват и други куриозни случаи! (И то не само по отношение на П. П. Славейков!)... На стр.88 се говори за философската поема „Сърце на сърцата”, посветена на Пърси Биш Шели. Цитирано е така „Утопия – това е Шели” ... Оригиналната трактовка на цитата е следната: „Утопия това е, Шели”  (Този възглас е отправен от приятелите на Шели към твореца-хуманист и мечтател). В този смисъл пунктуацията говори за погрешен цитат, за смислов парадокс. На следващата стр.89 цитатът от финала на философската поема „Микеланджело” е „интерпретиран” като: „Мойсей, говори!” (Вместо със звателната форма така, както го е казал поетът: „Мойсее, говори!”)
     На стр.90 героинята от поемата „Бойко”, е с име Райна, а не Райка... И правилно!... Другото име, т.е. сътвореното от поета П. П. Славейков – е почти неизползвано в съвременен контекст... Може би така и учениците ще го възприемат по-бързо... Знае ли се...
     При интерпретацонните фриволности откриваме дори и правописно-семантични неточности – например на стр.110 вместо „тавтологични” епитети четем „тавталогични” епитети; вместо „чувства” четем „чувства” (Грешки, типични за учениците!).
     На страница 124 разбираме за странната (изобщо несъществуваща!) Яворова творба: цитирано е „Другия”. (Вероятно става въпрос за „Другари”).
     Казваме с гордост, че съвременният български език е в основата на класическия старобългарски език и е екзотичен едновременно, защото съвременният вариант на езика ни има само остатъци от падежни форми (за разлика от другите славянски езици) и се е утвърдило членуването. Членната форма има своя неповторима семантика – и това се отнася също за заглавия в творбите на нашите класици.
     Явно е обаче, че авторката нехае по въпроса и се срещат, за съжаление, неточни заглавия. Например, при Елин Пелин на страница 127 е цитирано заглавието „Самодивски скали”; на 131 страница е цитирано: „Самодивски смели” вместо „Самодивските скали”; „Веселия монах” вместо „Веселият монах”   на същата стр. 127.
     По повод на цикъла „Под манастирската лоза” се говори за „херонизъм”, а не за „хедонизъм” ... Най-странното съвпадение обаче е, че авторката – като мен! – обича хедонизма на Елин-Пелиновите герои. В този смисъл се сетих за една моя статия, публикувана  10 години преди книжката на страниците на списание „Тракия”… Само че аз не съм писала „херонизъм”… И правилно: какво общо има, да речем, жената на Зевс – Хера!... Властелинът е изпитвал истински хедонизъм, когато е слизал от Олимп и при извора Касталия се е наслаждавал на чудното сборище на Музите!
     Продължавам да чета... чета... На стр.145 разбираме, че лирическият герой на Дебелянов се отличава и „със своята висша праведност, стигаща до себепрозрение”. Авторката е мислила, мислила... И вероятно се е разсеяла... Защото може би е искала да каже, че се отличава със своята висша нравственост, стигаща до себепрезрение:
... и ето кретат слаби дни –
и в всеки техен лъх и час
звучи себепрезрение.
      („Победен”)
     Става въпрос изобщо за едно странно, неправилно тълкуване на поезията на Д. Дебелянов.

     На стр.145 и 146 (на две места!) се цитира неправилно заглавие на Дебелянова творба: „Тъмница” (вместо правилното „В тъмница”).
     На същата страница 145 се чете, че „блянът – мечта е ограбен от образите-метафори на...” В този смисъл – като цяло не липсват също стилови грешки.
     На другата, също цитирана вече стр.146, се говори за френски философ, който е даден в грешна транскрипция като „Жан-Пол Сартър” (вместо Жан-Пол Сартр).
     По този повод бих обърнала внимание и на неправилно цитирани други имена на стр.44: А. Бели („интерпретиран” като Бени), Пиер Луис („интерпретиран” като Пиер Луи).
     Най-странното е, че, според авторката на помагалото, Д. Дебелянов е написал поемата „Мит” (Не „Миг”!) И това заглавие съществува на четири ! места в книжката (стр.: 146, 151, 155, 156).
     Най-любимият ми български поет е „интерпретиран” по този невъзможен начин и чрез друго заглавие... Става въпрос за творбата „Лъст”, която на стр. 151 е цитирана (два пъти!) като „Мъст”. Дебелянов е най-нежният ни поет и не е писал творба с такова заглавие. Тук не става въпрос за техническа и коректорска грешка, а за пълна безотговорност от страна на авторката.
     На страница 152 се говори за сатирично-изобличителни творби на Д. Дебелянов и е цитирано несъществуващо заглавие: „Каца” (Вероятно става въпрос за „Криза”). Куриози не липсваха и при П. К. Яворов – както вече споменах!
     На стр.153 четем следното: „Мотивът за странника, самотника, чудака намира своята завършеност в „Лебедова песен”. Такава творба Д. Дебелянов няма. (Вероятно става въпрос за лебедовата „Сиротна песен”).
     Невъзможни грешки, странни асоциации. Липсват думи... Хубаво е да се помълчи... Мълчанието крие също голямо възмущение!...
     На стр.157 четем следното: „натрупването на епитети от едно семантично гнездо „тихи”, „тиха”, „плахи”, „плах”...” (Става въпрос за „плаха” – „радост плаха”).
     Стихотворението на Д. Дебелянов „През векове” е с ново „интерпретирано” заглавие „През вековете” (на две места – стр.146, 155). Отново въпросът, свързан с членната форма!
     На страница 148 четем: „това е една извисеност над „суетата всекидневна”. Става въпрос за „суетност вседневна”  – т.е. така, както го е казал поетът Д. Дебелянов. Колкото до Дебелянов – дипломната ми работа и една от моите статии в сп.”Тракия” са „възкръснали” отново в книжката!... Даже плановете за затворените и отворените пространства в поезията на Дебелянов… И те са се пренесли в помагалото (10 години по-късно!). Авторката – като мен! – е разширявала поетичните пространства  в поезията на Дебелянов… Вселената съществува от 13 милиарда години… И когато някаква невидима, тъмна антиматерия я разширява непрекъснато, идва парадоксът на … Балона! Той се пука… Няма повече Вселена… Остава само една празна Лукова глава… Накрая не само стрък, но и семе не остава! Народният поет Иван Вазов е казал: „Сей, земеделецо, днес му е времето!” Добре, ама като няма какво да засеем… 90% - тъмна материя, която организира малкото Светлина… Но хаосът и глупостта са толкова вездесъщи, че можем да говорим за пълен мрак, за ширeщо се невежество, за непоносима посредственост!...
     Но стига вече с тези парадокси и ужаси!  Не искам Калинката да ме развежда повече из Страната на Чудесата... (Алиса да ми прости, че направих някои алюзии с нея в началото!)... Който разгадае мотото на чудното ми писание, ще разбере защо съм така пристрастна и към още по-чудната книжка-помагало! „... И въпреки всичко – ще завърша със Софрониевото: „И здравейте!”... Надявайки се, че във времето мътната вода ще се оттече... И класиците ни ще бъдат интерпретирани с много прецизност, съвестност и благоговение. Защото, благодарение на тях и словото им – живеем, страдаме, радваме се... И благодарение на Творците на Словото – вероятно ще пребъдем!... Доказателство за тази изстрадана Вяра, че ще пребъдем – звучи в стихотворението „Родина” на безсмъртния П. К. Яворов:

Обичам те, родино, и ме трови
поради тебе често ядна скръб,
под гнет стоименен превивам гръб
и влача аз, неволник, твоите окови...
 
Но що си ти? Земя ли в някои предели?
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм
която днес един - друг утре ще насели?
 
Къде си ти, къде, родино моя?
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози - на длъж и шир
потирена, чието име е безброя?

 
Не си ли ти на майчиното слово,
що най-напред погали моя слух,
не си ли откровителния дух:
на словото, - на битието вечно ново?
 
Но то... но то е в мене, тук, където
ридае миналото - тъмен ек,
и дето бъдащето - зов далек,
нашепва сънищата здрачни на сърцето.
 
И ти си в мене - ти, родино моя!
И аз те имам: радостта е скръб...
Че под неволно бреме вия гръб.
И аз те имам - за да бъда сам в безброя.


П.П.
     Приемете моите сърдечни поздрави – всички вие, които четете това мое непретенциозно писание, всички вие, които обичате и почитате българската литература!
     Сърдечен привет на моите преподаватели, на моите ученици, колеги и приятели! Думата „бивш” не съществува, когато става въпрос за свидни спомени, за пристрастия, за обич и болка, които Времето не заличава!...


Далечна и много близка ...
С Душа, разкъсвана между
два Полуострова...
И искрено Ваша: Д. Стоенчева –
(бивш) учител по български
език и литература
« Последна редакция: Април 25, 2014, 20:41:52 pm от Don_NUTSO »







Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
 [6te mal4aaa]

в такива случаи просто оставам потресена... няма ли грам съвест у някои?
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен Don_NUTSO

  • Странник без сърце ...
  • Администратор
  • Гений
  • *****
  • Публикации: 8550
  • Пол: Мъж
  • Choose your destiny!!!
    • Порталът за поезия!!
Явно някои преподаватели в Пловдивския Университет нямат, след като крадат чужд труд и с него се издигат, и съответно са подкрепяни от колеги ...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.