Вечер е- поспри и се заслушай.
Цветята пеят в момини коси,
а вятърът гласа им носи
и смях камбанен в нощта звънчи.
Спомни си- имало ли люляк бял,
тревата росна ли била в нощта?
Чии поглед в очите ти блестял
и достигна ли звездите с ръка?
Пролет е- пак поникват пеперуди,
светулки две в косата закити
и сам на себе си недей се чуди,
ако запееш като в онези дни!
