Автор Тема: Защо някои принцеси не намират своя принц... лесно  (Прочетена 1582 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Имах малко време да обмисля опита, който понатрупах за години в търсене/намиране/обичане/разлюбване/загубване на принц/ове.  Има няма десет години откакто се опитвам да запазя оптимизма си цял-целеничък, защото, зная, че ми вярвате, е ужасно трудно. Не от всяка целуната жаба изкача принц. Не. Да се поправя. То изкача, но почти никога не е принцът за нас, а е идеалният за някоя друга. Дори често се случва, вие го целувате, вие го учите да е прекрасен и очарователен и накрая идва някоя друга (принцеса), целува го и пуф, той е идеален за нея, а вие тръгвате за нов жабок, защото не стига, че от тая жаба не сте могли да изкарате подходящ за вас принц, ами сте и свършили нечия чужда работа. Тези неща се случват постоянно, не се тревожете.

Тези от вас, които сте извадили късметЪТ от първата жаба, не четете по-нататък. Не ви харесвам. И не защото ви познавам, съвсем не. Простичко аз и вие не живеем в един и същ свят. На вас ви се е паднал по-добър и това е достатъчно да не гледам на вас с особено въодушевление. И все пак, радвам ви се, но не искайте от мен да сте ми симпатични.

Та вие, другите, тези като мен, не галеници на съдбата, целувалите много повече от 2 – 3 жаби (вероятно поне една трета от тях сте преобразили в чудесни принцове, само че не за вас), вие продължете с мен. Ние има за какво да си поговорим.

Всъщност аз съм непоправим оптимист с романтична душа до степен наивност. Вярвам в любовта. Всъщност зная, че тя се подразбира и че е задължителна част от живота на всеки още от времето, когато със сестра ми и братовчедките ми играехме на „Тъмното кралство от последната вселена”.  Моята героиня Аренев беше принцеса-войн от ордена на вечността и изживяваше трагедията на невъзможна любов с лорда на тъмните сърца Валон – приказно обаятелен, но коравосърдечен красавец. Разбира се любовта печели голямата битка за сърцето му и той разчупва предопределеността си и от страховито чудовище, пионка в ръцете на злата кралица на отчаяните сълзи Мерун, той се превръща в студен и мрачен рицар, но с топло сърце. Та това, което искам да кажа с тази малка ретроспекция е, че за някои от нас не е достатъчно да целунем жаба и хоп, от нея да подскокне принц. Ние не искаме кой да е принц. Ние искаме този, който сами сме създали, защото сме дали от себе си много, за да изкараме на повърхността най-доброто от привидно непоправимото, защото сме пробудили в него желанието да е по-добър за нас. Ние сме принцеси-войни. Ние не сме спящи красавици, които чакат. Ние сме въоръжени с търпение, мечти, идеали и най-вече ние сме наясно кои сме и какво точно искаме. Нашите принцове не само се сражават с драконите и демоните ни, с нервните ни изблици, моментите на слабост и очарователната ни женска истерия, грижат се за нас и пазят прекрасната ни своенравна, еманципирана и самодостатъчна същност на принцеси-войни, но са и достатъчно благоразумни да ни оставят да се себеизразяваме. Те не доминират. Както и ние не бихме понесли да мъкнем принца си под чехъла ни. Те са тези, с които искаме да споделяме свободата си.

За това, мили дами, жаби колкото поискате, прекрасни принцове също толкова, но можем ли да се задоволим с какъв да е? Никога, нали? За нас няма лесно. Защото това, което искаме е много повече от обикновеното. А той – истинският, наистина си заслужава да останем самите себе си докрай.








A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен NoMore

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1022
  • Пол: Мъж
  • The smile in my dream... I Found on your face!
Развесели ме по това време :) добре, че реших да прочета нещо от форумчето за лека нощ :)
Всеки има нужда да намери себе си , дали било то с целувка от принцеса или от жабка , или от щъркел :) Всеки си прави своята история.
А и жабата си знае само да подскача ... :) дали от принцеса на кралица, само тя си знае :P
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
хахах така се радвам, че все пак все още има някой тук... така ми липсва времето, когато всички бяхме присъстващи :)

Целувки  [heart__]
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен NoMore

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1022
  • Пол: Мъж
  • The smile in my dream... I Found on your face!
Вярно споменаваш "времето". Чудя се това време, какво е направило на останалите....  взело им е душите някъде или  отмъкнало, залостило, отклонило... каквото и да си помислиш, всичко е вярно. Говорим за по-малките :) А нашето време си е същото, така цветно в нашите представи и така недокоснато заради нашите нрави. Е поне се надявам да е така :))
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

Неактивен mariana_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2788
  • Пол: Жена
Рали, няма как да се задоволим с обикновеното, защото самите ние сме необикновени... и винаги, ама винаги искаме още, повече и най-вероятно има защо  [heart__]
Душата ми легло ти беше...

http://vbox7.com/play:a22607ec

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
радвам се, че сме такива... по-трудно е, вярно, но е прекрасно  [inlovee]
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face