Автор Тема: „Видях много дрехи – в тях нямаше хора...”  (Прочетена 2020 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен mariana_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2785
  • Пол: Жена
Закачам мислите си на простира... странно... повечето са черни и ми приличат на мъртви птици... Самотните пространства винаги са имали моето възхищение... толкова празни и все пак претъпкани с тишина...Понякога се случва небето да те притиска, а на теб все да ти се лети... да имаш и крила в наличност... уви... нещо пречи.
А дали е небето? Или са онези шапки без лица, с които се разминаваш всеки ден, онези сърдити вратовръзки и сбръчкани шаечни сака... Гади ми се от тях. От мрачната им сърдечна недостатъчност, от липсата на свят отвътре... или пък отвъд. 
Решетки от  псевдо-истинни и полу-прозрачни закони се издигат над дребните ни светове, но кой е дръзналият да чертае чуждо бъдеще. Та, нали собствената свобода трябва да се простира дотам, докъдето достига чуждата, но май не сме свободни?! Глухи сме, болни сме, не ни стига смелост да извикаме пред всички. Да си кажем какво искаме, но и да поемем товара от отговорността си.
По дяволите, Истината! Не се крийте зад нея. Погледнете се в очите и вижте честни ли сте, първо, пред себе си, после пред другите. Вижте се, хубаво огледайте, има ли хора в дрехите ви или няма помен от тях. Не посягайте на малкото останало човешко, ако има такова. Ще дойде време, в което сами ще се съдим, водени от морала и от човещината. Ще чакаме ли дотогава? Ще можем ли дори за миг да си признаем грешките или все другите ще гледаме?
Прибирам мислите си на простира... странно... повечето са черни и ми приличат на мъртви птици... Давам им простор....заспали са за малко... и .... политат.







Душата ми легло ти беше...

http://vbox7.com/play:a22607ec

Неактивен NoMore

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1021
  • Пол: Мъж
  • The smile in my dream... I Found on your face!
Re: „Видях много дрехи – в тях нямаше хора...”
« Отговор #1 -: Април 10, 2014, 03:24:21 am »
Хайде изкарай оптимистичното време от душата си. Има толкова много усмихнати хора по земята. Особено в по-малките населени места :))
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

Неактивен mariana_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2785
  • Пол: Жена
Re: „Видях много дрехи – в тях нямаше хора...”
« Отговор #2 -: Април 17, 2014, 17:38:04 pm »
Прав си... има толкова много усмихнати хора по земята и така обичам пролетта... остава само музата да ме споходи  :)
Душата ми легло ти беше...

http://vbox7.com/play:a22607ec

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: „Видях много дрехи – в тях нямаше хора...”
« Отговор #3 -: Април 30, 2014, 11:31:34 am »
както винаги поетеса във всяка дума.
прекрасно тъжна си, но завладяваш.
чудесен текст!
Винаги ще ги има празните дрехи, хубавото е, че от нас зависи кои да са ни приятели...
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face