Автор Тема: Стените  (Прочетена 1081 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Viki5

  • Новак
  • *
  • Публикации: 13
Стените
« -: Септември 05, 2013, 19:07:01 pm »
Стените говорят. Не нямам психични отклонения, когато живееш в панелен блок можеш да чуеш почти всичко, което си говорят съседите ти. Истината е, че от известно време започнах да наблюдавам момчето, което живееше в съседния апартамент. Забелязах, че го посещава едно момиче. В това разбира се няма нищо странно, но явно се криеха, защото тя идваше само вечер и се качваше по стълбите, не с асансьора, въпреки че живеем на десетия етаж. Разговорите, които съм чула вече са се объркали в главата ми, но съвсем ясно и отчетливо си спомням няколко фрази, които ми изкрещя стената.
"Аз отказвам да страдам за този край, който не идва, а ти спри да слагаш точка на това, което продължава."
"Влязох в банята, пуснах водата и плаках, много плаках. Исках да измия ръцете ти от себе си, исках целувкитети да изчезнат от кажата ми, защото ме болеше от тях. Не можах. Влязла си в банята, пуснала си душа и си плакала, много си плакала. Искала си да отмиеш греха си. Не успя, нали?!
"Обичам те, толкова те обичам, че чак ме боли. Обичам те и за това спирам да се боря за теб. Не искам да съм Дон Кихот, а ти Дулинея. Не мога да се боря повече с тези вятърни мелници."
Един ден научих, че съседа ми е починал, беше се обесил на полилея в кухнята. На стената било написано следното: "След края на такава буря единственното което трябва да изпитвам е облекчение. Защо тогава чувствам адска болка?!







Miss Monologue