Последна е главата
На историята красива
И шумно сред тълпата
Едно момиче си отива
С кожа бяла като сняг
Изпраща я колона от лица
И без да поглежда тя назад
Дочува мелодия на хиляди сърца
Един цикъл е приключен
Ще се отпразнува с песен
Техникумът е заключен
И няма да се върнат пак на есен
Преподаватели и роднини
Пожелания тази вечер им редят
След всички тези задружни години
Предстои им да се разделят
Но отново ще се съберат
В друго време и място
И тогава ще разберат
Че са си липсвали ужасно
но без тъга и сълзи
време е да се забавляват
идва мигът в който вълна от мечти
ще постигнат без да съжаляват
и на сцената отново ще заблести
най-ярката звезда голяма
с гордо вдигната глава и весели очи
ще изгрее прекрасната Емилияна
