Автор Тема: Маргарет Тачър  (Прочетена 1640 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Don_NUTSO

  • Странник без сърце ...
  • Администратор
  • Гений
  • *****
  • Публикации: 8562
  • Пол: Мъж
  • Choose your destiny!!!
    • Порталът за поезия!!
Маргарет Тачър
« -: Април 17, 2013, 11:46:49 am »
Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в Грантъм, Линкълншър.
Тя е втората дъщеря на Алфред и Беатрис Робъртс. Баща й е бакалин, а майка й - шивачка. Висшето си образование завършва в Самървил Колидж, Оксфорд, в периода 1944-1950 г., където учи химия. Работи като химик изследовател за "Бритиш Ксайлонит", където участва в откриване на методи за консервиране на сладолед. Тя е и член на екипа, който изобретява първия сладолед на прах. През 1951 г. се омъжва за бизнесмена Денис Тачър. През 1953 г. ражда близнаците Керъл и Марк. Същата година специализира данъчно право и успява да вземе изпитите за адвокат.

Политическата си кариера започва през 1950 г., когато се опитва да влезе в парламента като кандидат на Консервативната партия в окръг Дартфорд. Успява да спечели 36 % от гласовете, но не успява да влезе в парламента. През 1959 г. печели място в парламента в богатото предградие на Лондон - Финчли. През 1961 г. министър-председателят Харолд Макмилън я назначава за парламентарен секретар на Министерството на пенсиите и социалните грижи. В периода 1970-1974 г. е единствената жена, член на кабинета на Едуард Хийт като секретар по образованието и науката.

На 11 февруари 1975 г. Маргарет Тачър е избрана за лидер на Консервативната партия и заема този пост до ноември 1990 г., когато при вътрешнопартиен бунт е принудена да се оттегли от партийното ръководство. На 19 януари 1976 г. Маргарет Тачър държи реч в Кенсингтън, в която остро атакува СССР. В отговор на нейната реч вестникът на съветското Министерство на отбраната "Червена звезда" я нарича Желязната лейди и това прозвище скоро е разпространено по целия свят чрез радио "Москва". В телевизионно изявление през април 1979 г. Тачър нанася жесток удар по профсъюзите, като казва: "В тази страна има хора, които трябва да наречем огромни разрушители; те мечтаят да унищожат същността на нашето свободно общество. Много от тези рушители са в редиците на профсъюзите."

Когато на 5 май 1979 г. Маргарет Тачър е избрана за министър-председател на Обединеното кралство, тя става първият и единствен до момента министър-председател в историята на Великобритания с висше образование в областта на естествените науки и единствената жена във Великобритания, заемала постовете на лидер на Консервативната партия и министър-председател. Подава оставка на 22 ноември 1990 г. Само месец след встъпването си в длъжност през 1979 г. Тачър намалява максималната ставка на данъка върху трудовите доходи от 83 % до 60%, а на нетрудовите - от 90 % на 75 %. Пред Бюрото за малък бизнес тя казва: "Пристъпих към управлението с едно обмислено намерение: да променя обществото ни от състояние на напълно зависим човек, издържан от други, до уверен в своето бъдеще предприемач; от традиционното "Дайте милостиня, моля" до нация, която казва: "Ще направим всичко сами"; за да се възцари Англия на девиза "Стани и ходи" вместо Англия на "Да поседим и почакаме". На 28 юли 1980 г. е приет закон за ограничаване правомощията на профсъюзите. През 1981 г. започва програма за приватизация на държавните предприятия. След 10 години приватизацията е възприета в над 50 области на страната.

От 24 март 1982 г. до 12 юли 1982 г. Великобритания води война за Фолклендските (Малвинските) острови с Аржентина, която приключва с капитулацията на Аржентина. Победата на консерваторите през юни 1983 г. често е наричана "ефектът Фолкленд". Нейната политика, разрешаваща на политиците да купуват жилища на безценица, допринася много за повишаване на популярността й. На 10 март 1984 г. синдикатът на миньорите започва стачка, поради това че Националният въгледобивен съвет закрива 20 нерентабилни мини. Правителството на Тачър е твърдо решено да не се предава, докато за всички стане ясна безперспективността на стачката. Миньорите започват да се отказват и в края на февруари 1985 г. повече от 80 000 работници се връщат на работа. На 5 март 1985 г. националната миньорска конференция се съгласява на споразумение, което на практика е безусловна капитулация. Това е най-неуспешната голяма стачка в английската история. На 8 април 1985 г. Маргарет Тачър заявява: "Въпреки грубите заплахи, работещите миньори настояха на правото си да продължат да работят и видяха, че имат работодател и правителство, които бяха готови да ги подкрепят. Надявам се и вярвам, че урокът ще подейства и на другите".

През 1985 г. тя става първият западен лидер, подкрепил реформистки настроения съветски лидер Михаил Горбачов с думите: "Можем да работим заедно". С победата на изборите на 11 юни 1987 г., Тачър става първият министър-председател в Англия, печелил три пъти подред изборите след лорд Ливърпул, който заема поста от 1812 г. до 1827 г. Маргарет Тачър печели националните избори, произведени на 3 май 1979 г., на 9 юни 1983 г. и предсрочните избори, произведени на 11 юни 1987 г., и става министър-председателят с най-дълъг мандат през 20 в. През ноември 1990 г. Тачър се кандидатира за лидерския пост на Консервативната партия. Оттегля се, след като не е преизбрана автоматично. През 1992 г. подава оставка като депутат и влиза в Камарата на лордовете като баронеса Тачър.

През 2002 г., след като прекарва няколко леки инсулта, лекарите й препоръчват да не произнася повече публични речи. Маргарет Тачър е носител на редица награди и отличия, сред които Голямата лента на скъпоценната корона - най-високото отличие за жени в Япония, връчена й на 24 май 1995 г. от правителството на Япония за приноса й в развитието на отношенията между двете страни. На 19 юни 1995 г. получава от кралица Елизабет Втора в Ордена на жартиерата - най-високото британско отличие. Тя е втората жена извън кралското семейство, удостоена с тази чест. Носител е на Националната почетна награда на САЩ за 1996 г., присъждана от Комитета за добро управление" на личността с най-голям принос за защита на свободата и правата на американската нация". На 24 март 1996 г. е наградена с едно от най-високите пакистански държавни отличия "Хилал-и-имтиаз" за ролята си за укрепване на двустранните отношения. Почетен гражданин е на Познан (1996) за заслуги за развитието на полско-британските отношения и почетен гражданин на щата Вирджиния, САЩ (1998). Носител е на титлата доктор хонорис кауза на Познанската икономическа академия (1996). През 1998 г. е отличена с най-високата награда на Хърватия от президента Франьо Туджман, заради подкрепата за хърватската независимост. На 10 декември 2002 г. получава наградата "Клер Бут Лус" от американската фондация "Херитидж" заради успешната си консервативна политика.

В периода 1995-1996 г. Маргарет Тачър публикува мемоарите си в три тома - "Пътят към властта" - 1 и 2 том и "Годините на Даунинг стрийт" - 3 том. Автор на монографията "Държавността" (2002) и на "Живот и политика" (2005).







Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.