Кога се случи? Как? Знаех, че не трябва...
Някъде между невинните закачки,
между прегръдките, щастливите усмивки..
които подаряваше ми щом ми се доплаче.
А може би, по-рано е било,
неосъзнато, и дълбоко във душата ми.
Сърцето ти е било все във мен,
и с всеки удар е усмихвало живота ми.
Но си мълча, ще продължавам да го правя,
и щом те погледна те, ще е приятелски,
макар, че всичко в мене ще крещи,
и ти ще го усещаш.. огледално.
Едно и също, един и същи страх..
от случилото се така случайно..
Най-истинското винаги започва с грях..
и с "Може би, така е трябвало..."