Без име останах, без глас, без душа...
Бродя аз ничия, бродя в Илюзия...
Искам да плача - нямам сълзи...
Искам да викам - ни стон...
От всичко сърцевината ми се руши -
от вятъра освирепял, на думите, роб,
от дъждът измиващ морала още суров...
От всичко и нищо умирам,
обезличена, заплатила с душата си своя дан...
Без име, без глас, без душа и сълзи
без рани плътта ми кърви.