Гърбът изправен, брадичката успоредна на асвалта,
отмерени равномерни крачки,
дрешки по последна мода.
Върви по пътя си тя
и всеки се обръща да я загледа...
Бърза, че среща има с тебе.
Застанал до колата
прегърбен, поглед свел-
какво намира в теб?
Нервно пръстите въртят часовника...
Питаш се дали ще дойде?!
Тя идва, успокой се!
Токчетата пеят по павето,
тя бърза...
и, ето,
че вижда те там до колата
стоиш и я чакаш!
Усмивка широка по лицето се разлива.
Токчета по павето нечий чуваш...
Зад ъгъла усмивката й зърваш...
Сърцето се успокоява...
..Гърбът изправен, ръцете на гърдите скръстени,
облегнат на колата
пронизваш я с очите си студено зелени.
Тя крачка ускорява и на врата ти се хвърля.
Очите й зелени играят си със твойте студени.
Целувка влажна,
тих шепот, че те обича...
А от среща лед!
Какво обича в теб?!
Скарваш й се с тон на възрастен,
а тя се смее...
"Не смей да ми се смееш!
Недей!",
но тя не спира...
Детето в нея толкова те обича.
Блъскаш вратата и палиш колата...
Мълчиш...
а тя още се усмихва.
Какво й става?!
Поглеждаш я с погледа - "Не ми пука!",
ала тя знае, че безразличието ти е лъжа.
Пита се само До кога!!!
Знае, че я обичаш, че ти е влязла под кожата,
знае...но започна да се измаря от студената ти игра.
Толкова боли я всяка нощ,
толкова обича те, а ти си ревниво лош.
Твоят мазохизъм превръща се за нея във садизъм.
Късно тя разбра,
че боли от любовта...
Сега е с друг.
Ни леко плах дори.
***
Ала плахата е тя и ревността й вътре я гори.
Очите й топло зелени сега са студени.
Студените зелени очи сега са топли от сълзи!
Чакаш я плах, прегърбен до вратата,
ала тя не идва...
Зад ъгъла усмивката блага я няма.
***
Изгуби обичта...
И пак късно си трътна тя!!!