Стихотворение по зададени думи

[SkitnicaVmoretO]

Още виждам твоето лице
в съня ми идваш нощем
протягам пак към тебе две ръце
ала не мога да те стигна още.
Очите ти за обич жадни
се впиват във сърцето мое
какво от туй, че всичко ти отнех
ела и ще ти дам каквото си е твое.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Още виждам твоето страдание,
чувствата ти към мен са още живи.
Нима не помниш своето обещание?
Нима не помниш миговете красиви?
Идваш нощем в съня,
към теб протягам пак премръзнали длани.
Но защо ли оставам аз сама?
Защо не можеш да почувстваш любовта ми?

[Devil`s Bride]

Мислиш ли тайно още за мен,
за нашия първи влюбен ден?
Помниш ли нашите красиви клетви
душите ни занапред обрекли?

Пристъпваш в съня ми плах,
но трепериш от страх,
че ще се събудя и магията ще бъде развалена,
а любовта ми в ада на душата е калена..

Протягам ръцете си бледи към теб,
в прегръдките си вземи ме...
премръзнали души, сковани в лед..
със своята целувка последна стопли ме...

[SkitnicaVmoretO]

На всички клетви за любов
ще плюя във очите,
на всички думи сякаш ледкоито пада във сърцето
и наказват моя ден.
И във съня ми идват
с каменни ръце
душата ми отнемат,
а тя не ги зове.
По дяволите думите за обич
вземи си за теб
днес не ги желая
в събрания си ден.

[Wildest Gaiety]

Зидове високи, каменни,
преграждат хоризонта.
В затвореното пространство приказни камелии
цъфтят, но нямат мирис.

Слънцето едва прониква над тях,
грее понякога, но не топли,
...сякаш, че го е страх
да не ме разтопи.

Дъгата и тя е изкуствена,
Вятърът и той е фалшив...
като теб и любовтта,
в която ми се кълнеше.

Думи за обич изричаше
час по час,
в името на бъдещето ни се вричаше,
а никога не е имало нас.

Спомен пресен в окото
трансформира се в сълза.
...И тя не е истинска, но
тъй истински пада.

Зидове високи, каменни,
ограждат хоризонта.
Мислите истински, парализирани от успокойтелни,
не могат да прескочат зида.

[T]

Тичаш забързан,уморен
Протягаш две ръце каменни бавно към мен
Знаеш,аз пак с думи за обич ще те спася
Постъпката подла,жестока от сърцето си ще залича
................
Но ръката ти без мойта топлина съвсем сама остава...
Колко много иска пак да съм наивна...всичко я издава
Защо гледаш тъй очудено докато тя самотна пада?!?
Тя-твойта вина този път няма начин да простя!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Каменни са нашите сърца.
Щом след толкоз удари са здрави още.
Щом след раните от любовта
още дишат едно без друго нощем...
Камъкът здрав е,но и студен.
И може би за това
ти все още си далеч от мен,
далеч от нас е любовта...
Бавно умирам,от ден на ден линея.
Две ръце протягам в мрака.
И само за теб,любими аз копнея,
но вече късно е,друга те чака...
Ще залича спомена от сърцето.
Но може ли някой да ми каже как?
Няма звезди вече на небето,
настана вечен черен мрак...
Самотна пада таз проклета душа.
Проклета на вечно страдание.
Дали в себе си да търся вина?
Но не,ти си виновен за мойто страдание.

[SkitnicaVmoretO]

Далеч от мен е по добре
не мога да обичам,
не могат да прегръщат
моите ръце
дори и камъкът
по топъл е...
След много удари
поне руши се
и на силата потдава
а аз не мога
все така безчувствена
оставам.
Не умирам без любов
и предпочитам тишината
не ме заклевай със любовни думи
мен просто ме харесва самотата.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Не мога да обичам,
но така е по-добре.
На мъртва вече не приличам.
Сърцето този път не ще спре.
Не могат ръцете да прегръщат.
Дори и леда от мене е по-топъл.
Чувствата в омраза се превръщат,
защото някога не чу моя вопъл...
След много рани
силата в мен дойде...
И замръзнала е кръвта ми,
няма обич в моето сърце...
Все така безчувствена оставам
и предпочитам тишината,
напразно вече не се надявам,
моята любима днес е самотата.

[Wildest Gaiety]

Опитах се с машина да те заменя!...
До къде стига наивността!?
Сякаш тя може да ме завива,
сякаш тя може да ме обича.

Толкова е студено в леглото,
а беше топло помня...
в ръката си държа го,
но той не ме стопля!...

До сърцето ми не достига
със своите 22 санта...
Зове се Джош -
негов най-голям недостатък!

Розовка, сладка машинка,
прониква във мене,
удоволствието е дотолкова,
че да крещя твоето име!

Но той не е ти...
От него в очите ми не вали...
Той не може да ме рани,
не може ... и пак боли.

Опитах да те заменя с машина...
Наивност!
Ти си замина...
а аз останах с Джош!

[SkitnicaVmoretO]

Опитах се
да те достигна
и щом те хвана
да те задържа...
наместо туй пропаднах
а ти забрави
да ми подадеш ръка.
Крилете скършени,
в сърцето - рана,
която адски ме боли
и пак насън със твоито име
и пак в съня
със твоите очи.

[Wildest Gaiety]

Добър вечер, стая празна!
Добър вечер, юрган незатоплен!

Дом това вече не е - просто три стаи! -
Големи и празни...
като в приют за душевноболни.

Прибирам се в къщи
глава да положа,
утеха за болката си
да търся в съня.

И ето ме пак жар-птица
и ето пак рея се... ала насън.
Наяве и двамата знаеме,
със скършени криле прилеп съм.

Пропаднах в мекотата на юргана,
очите ти сякаш гледат ме от тавана...
Присягам се да ги хвана...

Ала тях ги няма...
Лека нощ! Поспи си малко, лудост!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Добър вечер,моя любов несподелена...
Добър вечер,убиваща самота.
Не,не вярвам ,че съм наранена,
не вярвам,че след миг ще умра...

Сърце това вече не е,
а просто бездушен предмет
яма дълбока в гърдите ми зее.
Чувствам се празна без теб.

Не усещам вече онзи уют,
Душата ми-клето отхвърлено сираче
Живее сякаш в черен приют...
А ти не я чуваш как плаче...

Прибирам се отново у дома.
След този дълъг път извървян.
Утеха търся в тъмата на нощта.
Ах,колко боли да бъдеш сам...

И ето ме,пак прекършена
Съня е единствената ми утеха
От любовта душата е довършена,
а аз търсех към теб пътека...

Бях за теб лястовица бяла,
а в прилеп сив превърнах се днес,
мъката голяма ме е обладала,
и все още чакам от тебе вест...

В мечтите си красиви пак се рея...
Но наяве оставам си сам-сама...
Без теб не намирам смисъл да живея,
без теб празна дума е любовта...

Присягам се,за да те достигна
Но ти бавно от ръцете ми се отдалечаваш.
Нямам сили да те стигна...
Не знаеш колко много за мен означаваш...

Да,лудост е,знам...
Безумие е да те обичам...
Нима предпочиташ да си сам?
На мъртвец без теб приличам...

[SkitnicaVmoretO]

Преди да си отида у дома
ще мина пак по тоя път,
по тоя дрм заспал
във нощната тъма.
С надеждата отново да те срещна
"добър вечер пак да изрека"
и после да си тръгна
пак бездушна,празна
пак сама.
Но знам, че няма
да забравя
и пак ще ме боли от самота
и пак на сън ще прзвавам твоит име
и пак ще търся любовта.

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Преди да си заминеш
във нощтната бездна,
преди студено да отминеш.
Търсих те,къде изчезна?

Ще мина пак по тази пътека,
с надеждата отново да те срещна..
Ще търся пак в теб утеха,
ала само мрак там ме посрещна...

"Обичам те"-пак да изрека
и никога да не си тръгна.
Изплаках от сълзите си река.
Боже,искам да те прегърна...

Пак съм бездушна,пак съм сама,
но знам,че няма да те забравя...
Колкото и да боли от самота,
сам на този свят не ще те оставя.