Не виждаше болката в мен.
Надявах се,ала напразно.
Страхът от самотата е зароден.
Чувствам се тежко,ужасно...
Ще ме разбереш,може би,
но след време,някой ден...
Ще узнаеш колко ме боли,
ще усетиш леда в света студен.
И живяла съм в една лъжа,
всичко правех аз погрешно,
стича се поредната сълза...
Отново ридая безутешно...
Живяха в мен надежди празни...
Но вече умряха всички до една,
дните самотни бяха ужасни,
ужасна бе тази самота...
Трябваше,когато можех да те раня,
както сега го стори ти...
Това,което ти ми стори да ти причиня...
Но сега мен отново ме боли...
Глупава съм,дълго плаках,
болеше ме непрестанно сърцето,
хиляди дни и нощи те чаках...
И мразя себе си и това сърце проклето.