Автор Тема: Стихотворение по зададени думи  (Прочетена 24314 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #60 -: Ноември 03, 2006, 22:15:33 pm »
Душата си заключих за тебе,
ума си някак убедих,
че не сме един за друг родени...
но сърцето...него сломих.
Не разбира, че ме нараняваш,
толкова време ти се отдавах...
толкова време ме убиваше бавно,
а аз просто не си го признавах
И вярвах във своита илюзия,
че точно ти си за мен
позволявах ти да ме унижаваш...
да наказваш моя ден...
Но стига мисълта за тебе
ще заключа. Сърцето...
нека да гори.
Все някой ден и аз ще изгрея,
а до тогава...нека боли.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #61 -: Ноември 04, 2006, 01:25:09 am »
Заключих за тебе входната врата...
Пред очите ми не се явявай...
Не опетнявай още любовта,
Тръгвам си,уморих се...Прощавай!
Ума си някак убедих,
че не те обичам вече,
този път не сгреших,
от сърцето ми си далече...
Не сме един за друг родени,
отдавна още го разбрах,
мечтите ми са забранени,
напразно борих се за теб осъзнах.
Толкова време те чаках,
но така и не дойде,
в нощите студени плаках,
а ти не стопли моето сърце...
И бавно ме убиваше...
А аз вярвах ти сляпо...
Нож в сърцето ми забиваше...
Болката превърна се в чувство така познато...

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #62 -: Ноември 07, 2006, 20:27:22 pm »
Сгреших... сърцето беше сляпо,
не виждаше...
че с теб не сме един за друг
надявах се, че ще ме разбереш,
че в мен ще стоплиш тоя студ.
Очите ми... са виждали погрешно,
ръцете ми живяха във заблуда,
а трябваше отдавна да го зная...
била съм глупава и луда.
А плаках дълго...дълго ме болеше,
сърцето си за тебе днес заключих
научих се да мога да те мразя...
и върнах днес каквото и получих.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #63 -: Ноември 07, 2006, 22:55:46 pm »
Не виждаше болката в мен.
Надявах се,ала напразно.
Страхът от самотата е зароден.
Чувствам се тежко,ужасно...
Ще ме разбереш,може би,
но след време,някой ден...
Ще узнаеш колко ме боли,
ще усетиш леда в света студен.
И живяла съм в една лъжа,
всичко правех аз погрешно,
стича се поредната сълза...
Отново ридая безутешно...
Живяха в мен надежди празни...
Но вече умряха всички до една,
дните самотни бяха ужасни,
ужасна бе тази самота...
Трябваше,когато можех да те раня,
както сега го стори ти...
Това,което ти ми стори да ти причиня...
Но сега мен отново ме боли...
Глупава съм,дълго плаках,
болеше ме непрестанно сърцето,
хиляди дни и нощи те чаках...
И мразя себе си и това сърце проклето.

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #64 -: Ноември 08, 2006, 21:13:55 pm »
Самотата ми е първа приятелка,
с нея делиме всичко отнето,
оплакваме каквото съм раздала...
сърцето в мене нека е проклето.
И нека ме боли...
щом не позволи ми да те нараня
и вмсто да се бори за да е щастливо
остави ме със примирение да си вървя.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #65 -: Ноември 10, 2006, 20:28:06 pm »
Болката е приятелка единствена,
с нея делиме един живот...
Болката,толкова убийствена
е единствения мой брод...
Всичко от себе си съм раздала-
чувствата,сърцето и душата...
Всичко на тебе бях дала,
за мен ти бе слънцето и луната.
Но нека в мене да е тъмно навеки,
не искам аз измамна светлина,
нека изгубя пътя и всички пътеки,
нека по-добре без време да умра...
Да бъда щастлива не ми позволи
и вместо от мъката да ме избавиш
причини ми страдания и още повече боли,
как можа така лесно да ме забравиш?

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #66 -: Ноември 12, 2006, 12:20:28 pm »
Как успял си да забравиш
почти цял един живот,
да си тръгнеш и да ме оставиш
да вървя напред без брод.
Как оставил си зад тебе
слънцето ми и луната
заменил си ме за онова фалшивото
което е прояло в теб душата.
Мъката ми да отнемеш е късно вече
няма смисъл,не се се обръщай ти
и без тебе пак ще дишам
нищо, че от туй боли.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен edin_zabraven_mig

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 167
  • Пол: Жена
  • Трябва да се хвърлиш,за да провериш имаш ли криле!
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #67 -: Ноември 12, 2006, 15:26:03 pm »
Не се обръщай назад
зад тебе аз съм и плача,
вървейки из прашния град,
бавно, умислено крача.
Нека всичко забравим
и продължим с устремен ход
като мечтите ненужни оставим
в пропастта на нашия брод.
Успял ли си в твойта задача?
Не знам и не искам да зная.
Бавно, умислено крача ...
Знам, че това ще е края.
Ала всичко отвътре боли ме,
отровена е мойта наивна душа.
Забрави даже моето име,
не значещо нищо за тебе сега.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #68 -: Ноември 12, 2006, 15:45:59 pm »
Назад недей поглежда...
Гледай напред,не се обръщай.
Не ми давай празна надежда.
Боли...Не ме прегръщай...
Плача,вървейки сама.
Из улиците тъмни и пусти.
Изгубих отново любовта.
Липсват ми твоите устни.
Бавно крача уморена,
но уморена от лъжи...
Душата е толкова сломена.
Защо трябва пак да ме боли?
Разбрах,ненужни са мечтите.
От тях още повече горчи...
Те виновни са за сълзите.
Но нека по отделно продължим,
щом един без друг можем.
Но знай,така взаимно ще се нараним,
колкото и усилия да вложим.
Не говори,думите са ненужни.
В пропастта на живота отново пропаднах.
Ласките,целувките ми бяха толкоз нужни.
Но на грешнен човек за пореден път попаднах.
И това знам ще е края,
края на всичко между нас...
Защо го стори,дори не искам да зная.
Вътре в мен настана леден мраз.
Забрави ме...Да повярвам не мога.
Името мое не помниш дори.
Любовта е една черна прокоба...
От тази любов винаги боли...

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #69 -: Ноември 12, 2006, 16:35:00 pm »
Недей...не се обръщай.
Всичко тук е прах,
празни надежди, разбити илюзии
и само кръв блика от тях.
Боли...недей ме прегръща.
Ти не знаеш какво е любов,
от тебе когато съм имала нужда,
си ме оставил без благослов.
Сълзите и тях ще преглътна,
думите лоши безчет,
само...недей се обръща
и гледай, гледай напред.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен edin_zabraven_mig

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 167
  • Пол: Жена
  • Трябва да се хвърлиш,за да провериш имаш ли криле!
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #70 -: Ноември 12, 2006, 17:02:59 pm »
Прах е тленното във пепелта,
заради илюзии разбити.
И блика от моето сърце кръвта ...
Загубиха смисъл дните.
Ала как да преглътна лъжите,
които се редиха безчет?
Как да намеря смисъл за дните,
като смисъла крие се в теб?
Копнея всичко да е  както преди
и търся Божий благослов.
Загубих смисъла на своите дни,
но с него не умря мойта любов.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #71 -: Ноември 12, 2006, 17:08:56 pm »
Във пепелта чувствата умряха.
Спря и моето сърце.
Надеждите до една замряха.
Треперят двете ми ръце.
Дните загубиха смисъл,
защото аз загубих теб...
За теб е всяка моя мисъл.
Защо сърцето не е от лед?

Неактивен edin_zabraven_mig

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 167
  • Пол: Жена
  • Трябва да се хвърлиш,за да провериш имаш ли криле!
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #72 -: Ноември 12, 2006, 17:24:35 pm »
Чувствата и надеждите не умряха,
а сърцето ми преви се на две.
Всички блянове замряха,
след като подряза моите криле.
Ала мисълта за теб не умира
и протягам за прегръдка ръце.
И любовта към тебе не спира,
макар че отряза мойте криле.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #73 -: Ноември 12, 2006, 20:09:02 pm »
Не умряха сърцата,
просто спряха да туптят...
Не загина душата,
просто ранена е за сетен път.
Преви се тя на две...
Въздух не ми достига...
Сега плача като малко дете...
Спри сърце да тъжиш!Стига!
Все още мога да мечтая,
просто всички блянове замряха,
все още теб единствен желая,
въпреки,че чувствата умряха...
И мога все още да летя,
И още мога да обичам,
нищо че пречупи моите крила,
дори с ожулени нозе аз тичам...

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #74 -: Ноември 12, 2006, 22:32:18 pm »
Аз тичам... все към тебе,
в абсурден, неуморен бяг,
като вълна която бърза,
за да прегърне своя бряг.
Сърцата ни в едно се сляха
и в такт сега туптят,
обичам те крещи душата
и следва вечно твоя път.
Най сетне мога да мечтая,
най сетне мога да се преродя,
най сетне съм щастлива,
аз имам теб и любовта.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост