Забравени сме аз и ти от света,
но още сме безкрайно смели,
важното е че живее любовта,
по пътя,заедно сме поели...
В безкраен бяг от всички,
света огромен ни прокуди,
но чуваме веселите птички,
природата на нашата любов се чуди...
Бледи и сивкави са човешките души,
нищо цветно не е останало там,
от техните думи адски боли,
влюбените осъждат без капка свян...
Но ние никога не ще се предадем
нека им го докажем,любими,
на хорската злоба не ще се дадем,
колко знача за теб покажи ми...
Мислите им,черните им слова,
вече не ме интересуват,
щом живее в сърцата наши любовта,
не могат на безразлични да се преструват.
Пламъкът щом не угасва в очите,
по-силно той ще се разпали,
не ще се разделят душите,
и с жарки въглени всичко ще опари...
Болящи и скърцащи са хорските думи,
но какво ли те за мен значат,
никой не ще застане по между ни,
прага на сърцата не могат да прекрачат.
Човеците пари ги истината тази,
истината,че любовта е жива,
че сърцето ми с любов се пази,
че мога да бъда щастлива...