забулена,воали,пожари,криле, да простя
Забулена в тези ефирни воали,
защо ми се струваш по-красива от преди?
Вървях след тебе по улици стари.
От тази твоя красота ме боли.
Пожари пресичат всяка стъпка и няма
как да разперя ранени криле.
Защо ме отхвърли?! Животът е драма.
Мога ли бягството ти да си простя?
О, спри се, прекрасна,недей да упорстваш.
Вземи пак главата ми на скута си.Замълчи.
Да се върнем във времето на най-дивните страсти.
Недей ми повтаря, че и теб те боли.