Стихотворение по зададени думи

[RAZLICHEN]

Събира ни една надежда,
че всеки има свое цяло,
без нея все тъгата ни повежда
и цветното е някак бяло...

без нея,свое

[Qween of the black hearts]

Без болка своя дом ще сътворя
без нея по лесно ще го изградя
без измама и лъжанов ще е за мен света

[RAZLICHEN]

Лъжата ще оставя пред вратата,
далече даже от съня,
ще сътворя от нея тъмнината,
да ми напомня за деня...

далече,деня

[lovesnoopdogg666]

Далече ми се струва денят,когато ще се върнеш,
когато ще ми се усмихнеш и ще ме прегърнеш,
когато,че ме виждаш ще ликуваш,
когато нежно ще ме целуваш.

съдба,езеро

[bulldozera]

съдба,езеро
 
Съдбата няма пръст в играта
простичко наречена любов
или следваш правилата
или потъваш в езеро на самотата...

[GLaMoUr]

Аз ли не схванах, или някъде са се объркали правилата на играта ??  

До колкото разбрах, трябва сами да си изберем от предишното стихче думи, с които да напишем ново...

искаш още, да помълчим, душата, жаждата

Да помълчим минута само,
да помислим какво да си кажем.
Ще питам какво искаш още,
а после всичко ще сторя за теб,
Ще чакам, ще търся, ще будувам нощем,
ще опитвам, ще се боря да съм с теб...
Жаждата да утоля не мога,
Душата е безсилна да ти каже сбогом...

Ако съм объркала, извинявам  се

[GLaMoUr]

После, Тръгнеш, За малко

Когато си тръгнеш, света се променя,
За малко съм жива, а после сякаш умирам.
И сякаш всичко във мене се сменя,
И да плача, не спирам...

[Qween of the black hearts]

не спирам,жива,сякаш

жива усещам се пак
не спирам да мечтая,копнея
сякаш разсея се сивия мрак
света отново искам аз да открия

[GLaMoUr]

открия, мрак, усещам

Открия ли във себе си частица,
от онази дето бях,
усмивки ще раздам стотици,
и не ще се дам на тях...
Онези дето чувствата ми взеха,
искаха сърцето да потъне в мрак.
Пресметлива да съм като тях,
Да усещам болка пак и пак...

[{dulgokoska}]

Раздам ли малките си грешки...
Оставам гола и сама...
Като тях не стопля даже дреха...
Нито мъжка ласка, ни тъга...
По прежно влюбване. По истина...
Онези, скъпите неща...
Са ми светулките. Не искам...
Да залязвам без слънца!

[GLaMoUr]

Грешки хиляди направих,
и истината криех от света.
Себе си във друг оставих,
не показвах своята тъга.
Залязвам със слънцето тихо,
И раждам се отново сутринта,
Останало е още нещо скрито,
но не зная как да го изрека...

[Qween of the black hearts]

не направих от себе си човек
пропаднах без да искам
съдбата своя аз проклех
и зарекох се да скитам

щастието си да намеря не успях
скрити сълзи по лицето ми се стичат
безмилостен живот живях
без да знам какво е да обичаш....

[GLaMoUr]

Пропаднах там във мрака,
Останах сам самичка на света...
От грешките допуснати, проплаках,
И сама проклех гордостта...

Живях по свойте правила,
и само свойте стъпки следвах,
Но до къде отведе ме това?
Само затъвах, а не напредвах...

Съдбата ли да обвиня?
Не зная...
Успях ли след себе си нещо да оставя?
Едва ли...

[gabi_gabi]

Останах, стъпки, отведе, затъвах,

Останах сама в пространството празно,
в мрака на грозния ден...
Стъпки дочух в тъмнината -
последна надежда за мен.

Шума ме отведе далеч, някъде там,
къде слънцето не заспива.
С опит за усмивка - небрежен,
затъвах сама и унила.
То... в мен светът си е снежен...

[GLaMoUr]

Дочух, за мене се говори,
Била съм еди си каква...
Успокойте се бе хора...
Аз съм просто жена!

А може би ви пречат розовите очила?
Е, иначе бих била унила като вас..
Напразно ме обсъждате - не отразявам,
Отдавна спрях да чувам грозния ви глас...