Автор Тема: Стихотворение по зададени думи  (Прочетена 24301 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Zatoichi

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3549
  • Пол: Мъж
  • Gloria victis!
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #30 -: Октомври 03, 2006, 08:55:25 am »
късмет,книги,първа дама

Който поне не опита
себе си да надиграе,
на друг да не връхлита,
защото ще се кае.  [lol]
А ти прекрасна,
надиграваш и себе си и мен,
надвиваш скуката ужасна
и без книги с ум затормозен.
Късмет усещам аз,че имаш,
пък и щом си първа дама
адмираций бурни ти ще взимаш,
но ти й трябва кавалер,с усмивка пряма...  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #31 -: Октомври 03, 2006, 13:10:21 pm »
Кавалер заплюла съм си вече...
Нима случайно спомена го?! :>
Но той седи си все далече...
Заетостта му си е първо благо...
Бурни сълзи предизвиква...
Но преглъщам ги аз сладко...
Хайде, кавалер бъди ми...
Нищо, че не си ми батко [lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен ProstoAz

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 756
  • Пол: Жена
  • Гняв обречен на провал...това ли си ми дал???
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #32 -: Октомври 04, 2006, 19:25:59 pm »
Името ми спомена
просто ей така
Играеш си нима
със моята душа?
 
Избяга ти далече...не издържам вече!
На самота ме обрече,
а във вечност се зарече!

Нищо не остана
за което да се хвана!
Само нова рана
получена в отбрана!
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #33 -: Октомври 04, 2006, 20:29:38 pm »
В отбрана все играеш...
Защо не ме нападаш?!...
Смелост малко имай...
Вече прекаляваш!...

Нищо не опитваш...
Само си стоиш...
Опа, пак се сбърках...
Всъщност си седиш...

И зяпаш ли ме, зяпаш...
С отворена уста...
Скачаш кат ужилен...
Посегна ли с ръка...

А аз простичко си искам...
Да те дръпна по-насам...
Дори да е самоубийство...
Пореден шанс на теб ще дам!...

 [lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #34 -: Октомври 05, 2006, 20:27:33 pm »
Пак стоиш във мрака
с протегната ръка,
виновен прошка чакаш
пред моята врата.

Как втори шанс да дам,
как да ти простя
щом и сега през мене гледаш
като през стена.

Не искаш да си с мене,
даже аз го знам,
мисля по-добре е
да останеш сам.  :>
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ProstoAz

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 756
  • Пол: Жена
  • Гняв обречен на провал...това ли си ми дал???
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #35 -: Октомври 06, 2006, 10:00:54 am »

   Стоманена стана пред мен
   издига се зловещо!
   Затворник съм...в плен
   съм на това високо...нещо!

   Крещя,а глас не ми остана
   плача,но сълзите горещи
   изтекоха-сега ги няма
   Къде съм?В дяволските пещи?

   Сатана!Дай ми втори шанс...
   Знаеш,че не мога да бъда добра
   и въпреки отпуснатия ми аванс
   аз пак при тебе ще умра!
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #36 -: Октомври 07, 2006, 13:19:19 pm »
Затворник съм...а съм свободна,
реша ли мога да вървя,
ала където и да ида,
все към теб ще се стремя.

Крещя, ала гласа ми се не чува,
от твоята любов съм онемяла,
хем нямам сили да си тръгна,
хем нямам сили да остана.

Ти моя Бог и моя Сатана,
над мене кой ти даде власт такава,
да те обичам даже да боли,
дори когато друго не остана ?!
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #37 -: Октомври 08, 2006, 00:24:31 am »
Свободна,но в любовни окови,
вървя,но сякаш пълзя...
Призраците от душата ти прогони,
но не сподели любовта...

Където и да съм,където и да бъда,
ти в мислите ще ме преследваш-
моя вечна любовна присъда...
Дали в смъртта ще ме последваш...?

Теб ще нося вечно в гърдите,
за теб сърецто ще тупти
и дори да свършат дните,
душата ми ще ти принадлежи...

Онемяла съм ,без глас,
но от теб да си тръгна,
нямам сили и воля аз...
Сърцето боли,ще ми се да го изтръгна...

Бог ми прати дар,
ти огън в мен разпали,
но остана само жар,
защото ме остави...

Сатаната сега в мен се всели
и бавно отвътре ме убива,
нищо не е както преди
и не мога да бъда щастлива...

И не ми остана вече нищо,
но над мене имаш власт голяма,
аз ти дадох всичко мое...всичко,
ала нищо не получих в замяна...

Неактивен ProstoAz

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 756
  • Пол: Жена
  • Гняв обречен на провал...това ли си ми дал???
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #38 -: Октомври 09, 2006, 03:37:57 am »
Призраците,без да питат
тайно пак се настаняват
покрай мен и ме оплитат,
и ме мъчат,и ме изтезават...
Мислите ми задушават
И сълзите във червено оцветяват...
толкова ме нараняват!
Ръцете ми от болката се състаряват!
Ръцете със които любовта си съм ти дала
и прегъщали са те-докато до теб съм спала!
Ръцете със който от Сатаната пазех
теб- най-празния човек!
Да такъв си ти!А сега до мен
призраци от минало витаят
Минало е което НЕ ти беше наранен...
те знаят ли това?Да знаят!
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #39 -: Октомври 09, 2006, 11:56:42 am »
Мислите ми все към тебе бягат,
сълзите ми за тебе пак текат,
спомените - призраци от минали години,
неканени долитат пак...
И сядат.А твоите очи ще мога ли
така аз да забравя,
щом ме преследват във съня,
ръцете ти все още помня,
с онази тяхна красота...
от докосването.
Но ти със спомените няма да се върнеш,
все пак ще си далеч от мен,
сама душата ми ще страда
нощ след нощ и ден след ден...
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #40 -: Октомври 10, 2006, 01:00:58 am »
Бягат,дори и боси нозете,
но пак при тебе се връщам...
И ти си моето красиво цвете,
с любов винаги ще те прегръщам...
И сълзи от очите ми текат,
не мога любовта си да превъзмогна
но предавам се пред теб,за кой ли път....
от мъката да се избавя не ми помогна...
И не мога аз да те забравя,
не мога без теб нито секунда дори
и никога не ще те оставя,
каквото и да ми причиниш ти...
Долитат мислите в главата,
неканени,ала пак са тук,
и дори да претърся земята,
не ще намеря като тебе друг...
Преследват ме твоите очи
и миг покой не ми оставят,
сърцето ми от любов гори,
а ръцете не ще те забравят...
Вечно ще те помнят те,
но едва ли някога ще се върнеш,
едва ли ще ми дариш своето сърце,
едва ли отново ще ме прегърнеш...
Не мога да живея без теб,признавам,
съня ми е твоя вечен храм,
всичко мое,любими на теб посвещавам,
всичко свое ценно на теб ще дам...
Още помня всяка отминала минута,
в която заедно ние бяхме,
но сега оставам аз нечута...
Нима не помниш какво изживяхме?
Докосването,ласките и всичко...
Очите ти-онази тяхна красота,
ти бе за мен щастието едничко,
ти бе за мен любовта...
Спомените ми на теб принадлежат,
принадлежи ти и сърцето,душата,
дните ми като камъни тежат,
а аз вечно ще те търся из тъмата...

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #41 -: Октомври 10, 2006, 16:53:26 pm »
 [bravisimo] [cvetee] [bravisimo]

Покой сърцето мое не намира,
откакто ти си тръгна,
и само във безсънието свое те откривам,
ала не мога да те върна.
Помнят те ръцете ми, косите
живееш още в мислите и в мен
и аз те нося като клетва,
във моя тежък и безсмислен ден.
Да търся щастие във чужди думи,
не мога, тебе как ще залича,
нали за да намеря в друг утеха,
спомена за тебе трябва аз да потъмня.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #42 -: Октомври 10, 2006, 20:20:20 pm »
Не намира утеха душата,
защо ме остави,защо си тръгна,
призрачни сенки блуждаят из мъглата,
търся те,ала пак сама ще осъмна...
Откакто от живота ми си отиде,
откакто ме остави и напусна
споменът за любовта жив е,
но обичта сърцето ми пропусна...
във безсънието свое крещя и себе си кълна,
плача и отчаяно викам с всички сили аз,
обляна от студената и гъста мъгла...
Но отдавна свърши всичко между нас ...
И утеха откривам в алкохола,
но само в този на любовта...
Душата ми пред теб е гола,
пияна съм от убиващата тъга...
Във чужди думи тебе търся,
опитвам се да залича студенината,
света за теб ще претърся,
и ще те диря из цветята...
Защото ти си красиво цвете,
цвете,вдъхващо ми живот и светлина,
и търсят те премръзнали ръцете,
донеси ми щастие,не искам пак тъга...
Не мога в друг радост да намеря,
нали ти само съществуваш пред очите ми
в студеното ти си топлата ми мека постеля
ти си смисъла на дните ми...

Неактивен WeySweet

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 114
  • Пол: Жена
  • Sometimes the heart sees what is invisible to the
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #43 -: Октомври 14, 2006, 20:56:46 pm »
Във безсънието свое спомням си един мираж,
една надежда и безкраен нежен трепет.
Търсих го в света огромен, няма го.
Само в един изоставен етаж
 на сърцето си вече тъй бледо.
Търя тоя пламък, предствяйки си огън.
Горящ и изгарящ. Болящ и парещ...
а откривам пламък небрежно забравен
 от една любов неогасима.
Живота е смешно сив на жълти раета, по които трябва да тичаме избягвайки сивотата.

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #44 -: Октомври 15, 2006, 01:25:33 am »
Протягам ръце и тичам,
но ти си просто мираж,
името ти отново сричам,
без теб нямам кураж...
Безкраен сън си ти,
който никога не свършва,
защо не сбъдна тез мечти,
животът ми без теб завършва...
В света огромен си надежда,
но няма го до мен твоето сърце
и мисълта при теб ме отвежда,
но измръзват двете ми ръце...
Етаж след етаж изкачвам,
търся те в студените зали,
прага на стаята пуста прекрачвам,
един за друг не сме,разбра ли?
Бледо петно в мрака,
петно от кръв червена,
от сърце,което дълго те чака,
от една душа смъртно ранена...
Горя в пламък и буен огън,
изгарящ сърцето тъй ужасно,
тръгна си,изрече само "Сбогом",
напусна ме и всичко прекрасно...
Болящ и парещ е съня ми,
изгубих те и пак те откривам,
забравен е от теб гласа ми,
но без теб сърцето си убивам...
Една любов неугасима-
вечно с огъня ще тлее,
една душа несломима,
за любовта ти ще живее...