Бягат,дори и боси нозете,
но пак при тебе се връщам...
И ти си моето красиво цвете,
с любов винаги ще те прегръщам...
И сълзи от очите ми текат,
не мога любовта си да превъзмогна
но предавам се пред теб,за кой ли път....
от мъката да се избавя не ми помогна...
И не мога аз да те забравя,
не мога без теб нито секунда дори
и никога не ще те оставя,
каквото и да ми причиниш ти...
Долитат мислите в главата,
неканени,ала пак са тук,
и дори да претърся земята,
не ще намеря като тебе друг...
Преследват ме твоите очи
и миг покой не ми оставят,
сърцето ми от любов гори,
а ръцете не ще те забравят...
Вечно ще те помнят те,
но едва ли някога ще се върнеш,
едва ли ще ми дариш своето сърце,
едва ли отново ще ме прегърнеш...
Не мога да живея без теб,признавам,
съня ми е твоя вечен храм,
всичко мое,любими на теб посвещавам,
всичко свое ценно на теб ще дам...
Още помня всяка отминала минута,
в която заедно ние бяхме,
но сега оставам аз нечута...
Нима не помниш какво изживяхме?
Докосването,ласките и всичко...
Очите ти-онази тяхна красота,
ти бе за мен щастието едничко,
ти бе за мен любовта...
Спомените ми на теб принадлежат,
принадлежи ти и сърцето,душата,
дните ми като камъни тежат,
а аз вечно ще те търся из тъмата...