Автор Тема: Стихотворение по зададени думи  (Прочетена 10879 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #105 -: Ноември 22, 2006, 12:22:42 pm »
Гледам тая снимка...избледняла
боже колко си далече,
за теб изплаках някога река,
но даже тя пресъхна вече.
Остана обичта бездушна в мене
но мръсни думи как да изрека,
когато още те обичам,
нищо че остави ме сама.
Надежда нямам...
тя измръзна, дано поне
да си щастлив...а тая снимка,
избледняла
във мен ще ражда сетен стих.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен Dideto

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 142
  • Пол: Жена
  • So Sad.. Confused.. Alone..
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #106 -: Ноември 22, 2006, 22:38:32 pm »
Подреждайки рафта, изтривам праха,
засипал милионите вещи..
и някъде между всички е тя
снимката наша, но вече излишна!
Ах, спомени колко изплуват във мене
замислям се дълго, застинах за миг,
загледана някъде в нея
виждам мен, теб и..
река от сълзи..
как бликна изведнъж неусетно
не, няма да плача..
за минали дни!
Отдавна не тая надежда
не искам, а и не мога така
За последен път към снимката поглеждам!
Поставям я отново там..
Сълзите изтривам, очилата намествам
кога ли ще те видя пак?.. не знам!
А мислех, че ще бъде по-лесно...
Don't speak..    I know just what you're saying               
                        So please stop explaining
                     Don't tell me cause it hurts..

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #107 -: Ноември 23, 2006, 17:36:35 pm »
Днес няма да плача...
не ще проливам сълзи.
Любов няма да прося, няма да се влача...
Какво от това, че сърцето ме боли.

Спомените ми излишни вече... стига си се вричал
Спомни си, че някога истински си ме обичал...
онези слънчеви... наши дни...
в душата ми цял лежеше ти.

Да, спомни си... искам да те нараня
като те оставя тук на пътя сам...
Дори да те погледна не искам да се спра...
в сърцето ми вече няма нежен плам...

Вместо това станах горделива и жестока,
повече сърцето си никому не ще да дам...
сляпа бях.. ти никога не си бил стока,
затова от днес оставаш сам...

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #108 -: Ноември 24, 2006, 01:32:57 am »
Днес не ще проливам повече от кръвта си.
Няма да прося нежност,нито закрила...
Днес ще се боря срещу любовта си.
Самота,ела при мен,приятелко мила.

Какво от това,че е черна тъмнина
аз пак мога да се радвам на живота,
какво като беседвам с мойта самота.
Какво от туй,че душата е сирота?

Излишни са вече сълзите горчиви...
Стига!дяволе,стой от мен далече.
Какво като дните без теб са сиви?
И от "човек" превърнах се в "човече"...

Че ме обичаш истински твърдеше?
Някога вярвах ти,подлецо долен...
Но дали искрен с мен беше?
Умрях,но заживях живота си задгробен.

Искам да те нараня,както ти го стори.
С нокти остри да раздирам сърцето твое.
И безпомощна душата ти за милост да моли.
А аз нивга да не ти дам нищо мое...

Ще те оставя тук на пътя сам,
ще те погледна с поглед бездушен.
и ще бродиш между кухите дървета там.
В убиващата тишина на нощта заслушан.

Днес съм жесока и горделива.
Гори сам на кладата на любовта!
Да лъжа както теб сега ме бива
И всичко,което казвам е лъжа...

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #109 -: Ноември 24, 2006, 19:46:15 pm »
Кажи ми може би...
че съм жестока,
дори заклевам те -
мрази,
но да простя, не нямам сила
за всичко друго ме моли.
Да прося обич ми е чуждо,
а просих с тебе цял живот,
да проливам сълзи не желая,
а с теб бих плакала до гроб.
Но са излишни вече
всички жертви -
клетвите и сълзите горчиви
отивай си, не те желая,
сърцето ми, душата ми
мрази ги.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен T

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 312
  • Пол: Жена
  • A BROKEN HEART NEVER REALLY HEALS.....
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #110 -: Ноември 24, 2006, 20:56:32 pm »
Скитам,бягам...без посока
В бездната на моята тъга
Защо изведнъж стана тъй жестока?
Защо така боли от любовта...
Единствената утеха сега са мечтите ми
Където обич не прося,а имам безчет
Където не проливам сълзите ми,
а грея,дарявам със щастие всички навред
Където никой не ме ранява с думи излишни
С които обрисуват новият му живот с епитети тъй пищни

Само в този приказен свят сълзите горчиви остават спомен далечен
А животът ми на вечно щастие и обич прекрасна остава обречен.
Her feelings she hides.
Her dreams she can't find.
She's losing her mind.
She's fallen behind.
She can't find her place.
She's losing her faith.
She's fallen from grace.
She's all over the place.

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #111 -: Ноември 25, 2006, 11:55:35 am »
Да те оставя ли обреченна мъка,
без обич,
без посока да скиташ ?
Заслужаваш да боли,
да плачеч,
да ме търсиш
да крещиш...
Да те бутна ли в бездната
да подам ли ръка,
ах, само да не те обичах...
но те обичам даже през тъга.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #112 -: Ноември 25, 2006, 16:39:14 pm »
Да се оставя ли на мъката?
И този път надълбоко да ме завлече?
Боли...Боже,как боли от разлъката...
Скръбта отново със себе си ще ме повлече.
Без твоята любов нищожна чувствам се аз.
Но знаеш ли,заслужаваш да страдаш...
Защото остави ме сама в този убийствен мраз.
Трудно ти бе да останеш,ала лесно да избягаш.
И проклинам часа,в който за първи път те видях.
Проклинам всичко,което "наше" наричахме.
Проклинам всичките горчиви сълзи,които пролях.
Проклинам това,че някога силно се обичахме...
Пожелавам ти да плачеш,да ме търсиш,да крещиш...
Миг покой душата ти нивга да не намери...
И бавно,но болезнено сърцето си без мен да рушиш.
Правилния път в живота тя да не уцели...

Неактивен Wildest Gaiety

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 171
  • Пол: Жена
  • Аз се движа бавно, но никога назад!
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #113 -: Ноември 25, 2006, 18:55:29 pm »
В кристал от мраз виното се плиска,
в очи от лед превърнали са се сълзите,
в студени елмазчета.
В бутилката Шардоне
всичкото наше сегашно и предишно заедно плават -
И спомените разрушени,
и правилният път загубен,
и любовта замръзнала в средата на ревността -
всичките се давят.

Обичахме ли се или си играхме?
Обичаше ли ме или...
Проклинам те!
Защото сега сълзите си пия,
защото мъката от сърцето си
с гюдерията на въпросителните трия.

Проклинам те! (че плача)
Проклинам се! (че те обичах някога)
Проклинам те! (че няма да се върнеш никога)...
-

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #114 -: Ноември 25, 2006, 19:23:23 pm »
Обичахме ли се,
че толкова тъгуваш
обичаше ли ме,
че за изгубената обич плачеш?
Липсвам ли ти,
че по пътя търсиш моите очи,
липсвам ли ти, че замръзват
твоите изстрадани сълзи.
Обичах ли те всъщност аз?
И някога дали за тебе съм живяла,
не знам, но по-добре проклинай
всяка нощ в която аз до теб съм спала.
Защото в мене всичко е жестоко
и няма качица любов
не познавам мъката по обичта
не отговарям честно на любовен зов.
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #115 -: Ноември 26, 2006, 00:36:34 am »
Толкова сега тъгуваш.Но защо?
Изгубена е обичта..Недей...!
Нали за мене ти е все едно...
Да ме лъжеш повече не смей!
Плачеш,а че не ти липсвам твърдеше.
И още търсиш моите зелени очи...
Искрен ли някога беше?
Защо отричаш,че толкова боли?
Липсвам ти,дори и да го отричаш,
аз съм сигурна,че е така...
Знам,че още ме обичаш,
знам,че безразличието ти е лъжа...
Късно аз разбрах-за тебе съм живяла,
проклинай всяка нощ,в която бях до теб...
Проклинай душата си вечен сън заспала..
Проклинай душата си,скована в лед...

Неактивен Wildest Gaiety

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 171
  • Пол: Жена
  • Аз се движа бавно, но никога назад!
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #116 -: Ноември 26, 2006, 11:42:25 am »
Гърбът изправен, брадичката успоредна на асвалта,
отмерени равномерни крачки,
дрешки по последна мода.
Върви по пътя си тя
и всеки се обръща да я загледа...
Бърза, че среща има с тебе.

Застанал до колата
прегърбен, поглед свел-
какво намира в теб?
Нервно пръстите въртят часовника...
Питаш се дали ще дойде?!
Тя идва, успокой се!

Токчетата пеят по павето,
тя бърза...
и, ето,
че вижда те там до колата
стоиш и я чакаш!
Усмивка широка по лицето се разлива.

Токчета по павето нечий чуваш...
Зад ъгъла усмивката й зърваш...
Сърцето се успокоява...
..Гърбът изправен, ръцете на гърдите скръстени,
облегнат на колата
пронизваш я с очите си студено зелени.

Тя крачка ускорява и на врата ти се хвърля.
Очите й зелени играят си със твойте студени.
Целувка влажна,
тих шепот, че те обича...
А от среща лед!
Какво обича в теб?!

Скарваш й се с тон на възрастен,
а тя се смее...
"Не смей да ми се смееш!
Недей!",
но тя не спира...
Детето в нея толкова те обича.

Блъскаш вратата и палиш колата...
Мълчиш...
а тя още се усмихва.
Какво й става?!
Поглеждаш я с погледа - "Не ми пука!",
ала тя знае, че безразличието ти е лъжа.

Пита се само До кога!!!
Знае, че я обичаш, че ти е влязла под кожата,
знае...но започна да се измаря от студената ти игра.
Толкова боли я всяка нощ,
толкова обича те, а ти си ревниво лош.
Твоят мазохизъм превръща се за нея във садизъм.

Късно тя разбра,
че боли от любовта...
Сега е с друг.
Ни леко плах дори.
***
Ала плахата е тя и ревността й вътре я гори.
Очите й топло зелени сега са студени.

Студените зелени очи сега са топли от сълзи!
Чакаш я плах, прегърбен до вратата,
ала тя не идва...
Зад ъгъла усмивката блага я няма.
***
Изгуби обичта...
И пак късно си трътна тя!!!
-

Неактивен ProstoAz

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 756
  • Пол: Жена
  • Гняв обречен на провал...това ли си ми дал???
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #117 -: Ноември 27, 2006, 19:32:14 pm »
Колко късно разбра,
че със теб съм адски сама...
Усети ли?Изгуби обичта!
Не си ми слънце,ни луна...!

И моля те - не смей,
да наричаш дом-един бордей!
Найстина...недей!
Просто...онемей!

Толкова боли
не виждаш ли?
Наистина си сляп,уви...
на видя ли,че ме нарани?

Всяка нощ стоях сама,
и ми се щеше да умра...
а безразличието ти - лъжа
преминала през входната врата!

А зная,от очите ми зелени...
бяха мислите ти запленени.
Обичаше със чувства свои...стаени
ръцете ми...от теб ранени!

Но не ме интересува
сурцето ми бленува
с теб да се сбогува...
колкото и дълго да тъгува!

Не заслужаваш ти
любовта в залените очи
Не заслужаваш дори
една от моите сълзи!
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #118 -: Ноември 28, 2006, 01:53:19 am »
Често питвам се колко съм сама.
Късно е със теб да бъда...
Късно сърцето ми разбра,
че ти си моята присъда...

Усети ли болката в очите ми,
прочете ли в тях обичта голяма?
Без теб пустеят празни дните ми.
И щастие за мен днес няма...

Тъмно е...През деня и през нощта,
откакто ти от тук си тръгна...
Няма слънце,ни луна...
Сърцето си искам да изтръгна.

Толкова боли...
Наистина ли не видя?
Твърде късно е,уви...
Днес отново съм сама.

Очите ми зелени плачат,
ръцете ми търся твойта топлина.
Черни гарвани зловещо грачат,
страшни предвестници на смъртта.

Неактивен Wildest Gaiety

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 171
  • Пол: Жена
  • Аз се движа бавно, но никога назад!
Re: Стихотворение по зададени думи
« Отговор #119 -: Ноември 28, 2006, 09:36:16 am »
Сама - там някъде в безкрая на любовта...
Сама - там някъде посредата на чувствата...
Сама - това ми е присъдата...
Сама   не искам да бъда!

Зловещо сама, зловещо отлъчена...
неразбрана, потънала
в празните дни - предественици
на още по-празните нощи...

Сама - там някъде в безкрая на любовта...
Сама - търся сила в надеждата...
Сама - боря се с присъдата...
Сама   дарявам си топлина!
-