Против теб се обръщам сега
и засипвам те с обиди тежки
макар и да нямаш вина
за моите поредни болежки.
Ти си тук и сега-целия си мой,
а аз бягам от теб надалече,
защото шептя не "ти" ,а "той"
и уморих се да играя вече.
"Клин клин избива"-аз отричам!
Щом за него копнея и все още в менe живее
как тебе "мили" да наричам?
Как в огън да превърна изкрицата която само тлее?
Сигурно ме обиняваш за това,
че постъпвам тъй грубо и нечестно.
Имаш право-поемам цялата вина,
наранявам те и не ми е никак лесно.
За прошка да те моля намам право,
макар да знам,че всеки грях ще ми простиш.
Не можах обич да ти дам,а болка само
и вместо аз теб,ти мен от мъката тешиш.
Знаеш ли-така неземен си ти!
Сякаш падна от рая пред мойте врати,
но не искам и теб да боли,
затова си трагвам-не зслужаваш лъжи!
Върви,бягай далече-аз съм измама!
Щастието,което заслужаваш намери,
за което няма да даваш нищо в замяна,
което вече истинска любов ще ти дари!