Някъде Там... някъде на Север, далеч от Юг,
на хиляди километри и хиляди дни от тук.
Роди се приказка, красива и невероятна,
и за четене надявам се да е приятна!
Вървял сам момък силен и много красив,
вървял из тъмните забравени гори, из света див.
Без капка умора и колебание вървял...
Скоро срещнал красив орел - снежно бял.
-Къде си тръгнал, младежо красиви?
Какво те води по тези земи забравени и диви?
-Тръгнал съм да търся аз едно - любовта
и за да я намеря, ще обиколя света!
-Красива цел имаш! Къде е Тя ще ти покажа
и как да я спечелиш мога да ти кажа!
-Благодаря, но не искам помощта ти!
Искам сам да заслужа любовта си.
Ще я търся ако трябва сто години чак,
но да се откажа от това, няма как!
Сбогом! Тръгвам на Север аз!
Пътя е дълъг, не искам да губя нито час.
. . .
Снежна вихрушка издигна се в небето,
на Него дори не му трепна сърцето.
Смело тръгна напред да върви,
смело да изкачи онези високи планини.
Страшната вихрушка в див звяр се превъплати,
с остри ледени нокти опита се да Го повали.
Но смелия момък стоманена сабя извади
и зад себе си мъртъв дивия звяр остави.
. . .
Беше легнал малко да поспи през нощта
и заспа... но в прегръдката на Смъртта.
Лежеше свит на кълбо в снега...
..как бързо си отиде от света!
. . .
Красив ангел от небето се спусна
и веригите на Смърта нежно отпусна.
Той отвори очи и видя нейното лице...
Искаше да и подари неговото сърце!
Не знаеше че любовта е така случайна,
не знаеше колко е красива и омайна.
...
Не знаеше и колко много боли,
когато твоят Ангел от живота ти отлети...
Щастлив край или не, е това?
Да ви обеждавам не му е времето сега!
Важното е че Той изпита любовта,
макар да изчезна бързо, бързо както беше дошла.
