Не знам дали е глупаво от моя страна, не знам защо така се чувствам. Аз зная че края може и никога да няма начало, но мисълта за това само ме разкъсва. Немогат мислите и чувствата да ме напуснат, а и да бъда изкренна някак си не искам да ме напускат. Как удари ме в сърцето аз найстина не зная, но зная че не искам да мисля че няма бъдеще. Аз не зная ти какво изпитваш, много рядко ми показваш малки частици от това което има вътре в него. В твоето сърце. И все пак зная че и лошото и доброто някак си ме кара да искам да съм с теб. Една мечта ли е само това? Нима е мечта която няма да се збъдне? Не, не, не и пак не. Не може моето сърце да се вкопчи в нещо което няма да достигне своя happy end. Чуствам се като глупачка, да обичам някой тъй далеч от мен и да знам че само му преча, но предпочитам да съм някаква глупачка от колкото да не следвам сърцето си. Дори и толкова да боли. Аз зная че толкоз по лесно би ти било ако аз изчезна, нищо няма да ти се промени. Любов до теб има, радост, щастие то всичко някога си идва на мястото. Хората казват ако обичаш нещо пусни го да бъде щастливо щом ти не си неговото щастие. Нима е така? Незная, но не ги разбирам аз тез хора. Ако обичаш бори се до последно, дори и когато няма надежда. Надежда винаги има, само трябва да я намериш. Нали така? Понякога много ме е страх, да не би аз да съм единствената мислейки така. Казват други, " пффф тва е много тъпо, как може зареди едно момче". Тъпо ли е найстина? Безмислица ли е? Страх ме бе веднъж да кажа на глас, " Да, така седят нещата, това е причината за всичко, едно момче." Глупаво ли е? Да, може да е глупаво, може аз да съм глупава. Може да е грешка, но може и да не е. Нима не е най-сладко онова за което се борим най-силно? За това мило и аз се боря тъй силно за теб............................. ( следва продължение)
Един е-майл написан до едно мн скъпо момче за мен.