И пак сама за кой ли път
отправям поглед към звездите
и само спомен вече е смеха
история са даже и мечтите!
Затварям очите - пред мене мъгла...
студена...коварна... и бяла...
и плаче от болка тази душа
нали любовта е умряла?
Фалшива усмивка по устните броди
зад тази фасада е скрита тъга
ненужна надежда живота ми трови
на пепел и прах е духа ми сега ......
