Най-малката истина.

[~SlynCheva*]

" Най-малката истина "
***



***
Аз съм много малко момиче!
Ала малките неща са тези,които ни карат да се чувстваме живи,истински,искрящи! Да горим! Вярно е. Аз не живея!! Аз горя! А и ми се гори! Обичам да е топло в любовта! Така и в живота , макар да е излишно да добавям. Кой живее истински без любовта? Заблудата се крие зад завеси,които всяка сутрин дърпаме - ала са прашни. Забравяме понякога да изтупаме нежеланата загадъчност , зад която самите ние се крием понякога!
Сутрин е и времето е повече от слънчево. Моята стая винаги е била слънчева - лъчите галят всяка извивка на сутрешната ми усмивка. Опитвам се да се сетя какво сънувах - помня,че пак присъствах в един магичен свят , за който никога няма да разбера колко е истинен.
Ето ме и мен. Седя срещу огледало , облепено с ужасно много цветни листчета , красиво надписани с позитивните мисли , които крепят дните ми всеки ден и ме защитават от фалша и суетата , която ме дебне в този панаир , който хората описват за живот. Време е за сутрешното кафе на балкона. Уханието на цветята вече се усеща. Има и птици. Зловещо приятно е. Винаги когато денят започва неописуемо добре - това е на лошо. Какво пък - да не се усмихвам ли!? Отдавна спрях да обмислям нещата,които ми предстоят. Не се впечатлявам лесно от моментното ми чувство или от опасенията - знам си , че така или иначе нещо се случи и днес. Или ще се усмихна , или ще се разплача. Ще се зарадвам или ще заболи. Ще премине. Няма да пречупя красотата на едно съществуване , което изграждах с години! Черни дни наближават , Ванилия! Черни!!! - винаги,когато си помисля и присетя за спокойствието си ,а това не ме успокои , а ми задава въпроси....
...както всеки предишен миг през някой хубав ден - значи ще да почука Дявола на вратичката ми. Малката вратичка! За малки момичета - малки неща! Малки парчета мечти , малки кутийки с надежди , малки прозорчета светлинки ! Именно онези малки неща , които имат значение!
Всъщност никога не съм имала нужда от големи неща! За какво са ми например големи кутии с надежди? Щом са големи - значи не вършат работа! Нито те , нито малките , които са били преди това. Просто заемат повече пространство.
За какво са ми големи мечти? - моите са малки. Толкова възможни , колкото да запалиш клечка кибрит. А на мен са ми достатъчни. Защото ме вълнуват и ме карат да копнея и сънувам красоти. Да усещам искреност през времето. Да ме съживяват и да рисуват малки сърчица , които да оцветявам с малките си моливчета ! Да бъда готова за кратко време ! И все пак да не е претупано , а добре изпипано!

***



Хубаво е да си малък човек!

***

Някога бях голяма! От мен зависеха малки хора (като мен сега) - с малки мечти , малки кутийки и парченца , и стъкълца , и рисунки...
Опитвах се да виждам и сърцата,и душите им - личеше си,че горят големи огньове в тези малки същества! Човечета , но не "малки" - като значение , а като ... - в добрия смисъл. Имаше толкова желание и амбиции във всеки от тях да бъде голям! Защо? Кому е нужен този фалш? Този голям въпрос си задавах аз, Голямата - след като вече бях осъзнала , че да бъдеш голям е нищо. Означава само да крадат времето ти , да те лишават от кутийки , парчета и рисунки ! Да ти говорят големи приказки , писани от други хора - да заблуждават широко затворените ти очи. Да бъдеш голям си е арена - цирк , на чиито подиум играеш ролята на онзи клоун , от когото зависи нечие настроение. Ала именно клоуните плачат най-често! Без грим , без маска , без суета - със солени сълзи , проядени от мъка по малчото....
...който всеки иска да си върне!

***



***

Когато сме малки - следваме сърцето си! Всеки плам или жар , всяка нотка която обичаме ! Чувстваме неконтролируемо щастие или сме в бездна от тъга - без значение кое от двете ни обзема , важното е че все пак чувстваме. Тогава не си даваме сметка колко морета съществуват , само защото хора са изплакали очите си от липсата на чувства. Хипнотизираното ежедневие,което ги обзема и не им дава миговете спокойствие да премислят кои са , защо и кога са се превърнали в такива!
Казват,той е Голям човек! И тълпата ръкопляска ...
... ала аз се чудя на кое? За аплаузи ли са безсънните нощи , прекарани в работа? Или изпуснатите моменти на влюбване - не само в човек. Влюбването в живота , в материята на съществуването ни? Любовта,която е била разпиляна като прах измежду забързаните дни? Не го намирам за Голямо!

Казват също,че големите хора са щастливи. Спят спокойно в замъци,обградени от охранители и камери ! Щом има нужда от това - за какво ли спокойствие става дума? Или пък самото понятие "спокойствие" е перифразирано? А може би аз го разбирам погрешно!...
..
Все някога,някъде,някак - някой греши,когато е прав !

***



***

Събужда се все така изморен. Няма време да седне на терасата и да изпие едно кафе насаме с мислите си. Краде от живота и времевото пространство , някакви си оскъдни минути , за да може да увековечи Голямото си съществуване с риза и вратовръзка , или токчета ...
... и да бъде пак такъв,какъвто другите искат да видят - Голям! За сметка на малките си неща!
По дяволите красотата на моментите - няма за кога; .. да оставим за после , за утре , за някога... за кога? Забързани хора подминават без дори да забележат - цветовете , който този свят предлага! Те познават само един от тези багри : цветът на мълчание! Собственото затишие , което си налагат , защото не можело да си щастлив и малък! Трябвало да бъдеш някой , да оставиш някаква си следа - а каква ще бъде тя , не е от значение! Видяха го. Чуха го. Ръкопляскаха. Следва да слезе по стълбите на голямата арена , да се поклони и да си отиде - запомнен от някои , забравен след време от всички останали! Що за фарс е това? Безумна надпревара с всичко съществуващо , в името на минутите слава и следата - избледняваща с мигове , изчезваща във време , което никой не управлява и невидима след още няколко мига....
... за да бъдат невидими ли продават красотата на всичко,което е?
Отговорът е : "Не!Разбира се!Всичко е в името на величието и смелостта!На рисковете,които съм поел/а,за да стигна до тук!" - Но питам аз къде е това "тук" - сега ли? После или вчера? Защото аз нищо не виждам. Освен изморена душа , която копнее за кутийки , парчета и рисунки?

***



***

За това спрях да бъда Голяма. Прекалено е скучно! Никому непотребно. Загуба на ценно време! Просто сянка във вечността...
Сянка,която никой няма да купи или продаде , няма да усети , няма да докосне , нито помирише! Сянка,ясен образец на илюзия. Която изчезва по-бързо , отколкото се е появила. Дебнеща за присъствия на чужди сенки , търсене на съвместимост помежду си и безумен край : нищо!
Заслужено нищо , неочаквано. Незабелязано.
Нищо,което някога е горяло. Нищо,което някога е било нещо - искра , присъствие , спомен , допир , съществуване! -
Продаден дим от изгасена цигара! Завършен трофей - позлатен и изкуствен!
Безумен е животът на Големите: Нощите прелитат светкавично бързо. Дните уж се нижат бавно , а върнеш ли се за миг само назад - побиват тръпки ! Колко много време, неусетно разпилял си...

***



***

Аз за това се радвам да съм малка. Малките не живеят , а горят! И като малка запетая в поредното мастилено изречение,което съм написала си седя по средата на свят , в който всичко просто случва се...
Оглеждам се и си задавам въпроси , над които имам време да си мисля. Например , сутрин с кафето..

***

Всеки ден виждам толкова много хора,където се връщат някъде! Най-често на места , където си въобразяват че се нуждаят да бъдат! Питам се тези хора не осъзнават ли,че няма нужда да се върнеш там,където никой не те чака?

***

Все за някъде са се разбързали разни хора. Безсърдечни,защото преди са обичали с цялото си сърце. Много се чудя дали разбират , че без любов - не е живеене, а някакво обитаване на място,което изглежда такова , каквото си го правят. А те го украсяват с фалш и грешна увереност. Слепци. И всички си мислят,че имат цялото време на света + още няколко минути бонус,задето са успели да са все така безумни. Ала..
" Единственият проблем е , че мислиш , че имаш време! "
-Буда;

***

Е,факт е,че хората обичат да усложняват нещата - ей така , просто за драмата!
Всички опитват да намерят някакъв смисъл,а забравят че отговорите са в сърцето! Накъдето и да се обърна - все чувам някой , който има съвет за всичко. Някой,който познава живота си толкова добре,че вече е опознал и чуждите - знае как е правилно да се реагира във всякаква ситуация!

***



***

Аз обичам да рисувам. Дори понякога толкова много обичам да рисувам..
..чак вярвам,че самата мен някой нарисувал ме е. Аз съм нарисувана ванилия. По средата на прозрачна замисъл,скрита от някого и изцяло разкрита пред други. Имам много кутийки. Много парчета,стъкълца и рисунки. Най-много обаче съм скрила в себе си, части от пъзел. Ненареден. Тази сутрин обаче реших да бъде друга сутрин. Със същата чаша с кафе,на същата тераса. По различен начин. Защото вчера "редактирах" разни вредни неща,които отдавна трябваше да променям. Да бъда Голяма ми даде предимството да видя и от двете страни на монетата. Бях запазила това-онова,но не бива. Щом реших да бъда малка - трябва да се излекувам от пороците на Големите. За това , освободих душата си. Почистих килера - изхвърлих всичко излишно. Последната капчица вяра сложих на скришно. Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства. Изведнъж се получи доста пространство. Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни. Тогава започнах да подреждам. Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди. До тях - някой и друг бъдещ план. После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени. В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - вярно приятелско рамо. Последно : проветрих и стана прекрасно! А беше задушно и тясно ...

***



***

Спомням си себе си отпреди. Когато тръгнах само с мечти и се върнах с планове. Научих се на много по пътищата. Вече зная,че блясъкът на звездите може да се види само в тъмното! Зная,че от недоверието боли като от вяра! Също и че понякога трябва да спреш,за да можеш да продължиш! Разбрах,че има любов. Проблемът е, че всички я търсим, вместо да я създаваме и раздаваме.. И вече вярвам само на сърцето си. Ако си в него , и на теб ще вярвам.

***

Гори ми се! Не ми се тлее,не ми се угасва! Гори ми се в ярък пламък - силен колкото вселенската мощ! Беше ме страх , защото си спомнях как някога изгорях в желанията на миналото си! Сега отново си спомням. Разликата е,че сега съм на терасата си. Пия сутрешното си кафе. Наблюдавам крилата на птиците. Усещам аромата на кървавочервени рози. Имам времето,което ми е необходимо да мисля. Да усещам. Да бъда!
Зная,че не е необходимо да се говори. Тишината разказва мъдри истории,които вековете разнасят. Тайно. Само за онези,които наистина искат да чуят! Във въздуха се носят невидимите уроци на времето , как да си спомня откъде идвам. Няма как да знам къде отивам,ако не помня защо съм тръгнала и откъде.

***



***

На терасата си имам огледало. Винаги се наблюдавам докато мисля. Взирам се във всяко парче и виждам невидима пукнатина. Не разбирам защо я има. Заплаквам за малко. Дребно е наистина да плачеш - отпускаш някаква си въздишка ! Уж така малко нещо , а пък понякога човек от това умира!..
Странен свят. Странни ние. Странна аз.
Някога бях някаква си ужким важна клечка , пред която хората не смееха да бъдат себе си! Все вярвах,че това е,защото малките се плашат от Големите. А пък сега,когато съм си малка пак...
..сега,когато гордо потвърждавам,че съм Най-Малката ...
..осъзнавам-не печелят нищо продавачите на огледала в градове на слепци!
Имам си времето! Да опитвам всичко , да броя парчета , кутийки , рисунки и стъкълца! Да обмислям всяка секунда - какво научих , какво изгубих - за да спечеля мъдростта , която ме води към орлите - при прекрасната гледка!

***

Щастлива съм ..! Все повече , колкото по-малка ставам. Рисувам цветя , сънища , приказки ! Създавам обещания , които не изчезват и не вехнат от умора! Успях! От Големия фалшив човек - успях да се превърна в истинска!
От онези ... - ... "Истинските хора , чиито очи няма да заплачат - ще заплачат душите им. Устните им няма да мълчат, а ще изрекат най-горчивите думи, които никога в живота си не бихме искали да чуем. Ръцете им няма да ни обвият  в  прегръдка, а уверено ще ни поведат в посока, която никога не бихме избрали.  Те никога не бързат, винаги имат време за кафе, слушат ни усмихнати и с уместните си въпроси честичко ни „приземяват”. Те никога няма да променят смисъла на думите си – напротив – винаги ще застанат зад казаното от тях. В словата им оглушително ще звъни ясният глас на Истината, на тази, която никога не може да бъде скрита, тази, която връща равновесието, възстановява баланса. Защо тогава  е толкова горчива? Защо наранява, цапа, руши и убива? Може би у всеки от нас е заложен стремеж към съвършенство, което Истината ни напомня, че не можем да притежаваме? Може би Тя е непреодолимият човешки копнеж по непостижимото и необятното? Затова ли толкова ни привлича? Така, както пеперудата изгаря в пламъка, и ние трябва да изгорим в Истината, за да се преродим по-чисти и по-смели?
Тя няма да ни предаде. Ще стои заключена в тъмниците, за да запази човешкото ни достойнство, ще боледува вместо нас,  ще се задушава от умело усуканите ни примки, които нееднократно ще поставяме на красивата ú шия. Тя няма да ни изостави, търпеливо ще ни вразумява и ще руши ръждясалите окови на  закоравелите ни от болка души, ще разплита възлите на отчаянието, ще избистря мътилката на живота. Привлекателна и неустоима, тихо ще свие гнездото си в нечие светло сърце, ще се усмихва и ще гали, ще бушува и ще изпепелява, ще създава и ще руши!
Те, истинските хора, няма да утешават, те ще създадат. Те, истинските хора, няма да питат – просто ще се появят. Те, истинските хора, няма да си отидат – ще оставят тревожния звън на чистотата си да ни води!"

***

Имам всичко! Знам го! Но в този ЕДИНСТВЕН ден , от какво се нуждае най-малкият човек - освен властта над себе си , на тераса с изглед към всичко и вечността - обиквайки все повече всяко малко нещо , с топла чаша кафе в ръка ?

***



***