Автор Тема: Гробището в Пловдив  (Прочетена 646 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен English Accent

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 202
  • Пол: Мъж
Гробището в Пловдив
« -: Март 21, 2012, 17:03:39 pm »
Милион километра до Слънцето, а очите са жадни и уморени. Крясъкът на гарвана или химн от ада. Често ме наричат дете и съм на косъм от това да кажа „И какво от това”, но премълчавам и си мисля, колко хубаво ще е ако наистина е така. Това би означавало, че душата ми е преживяла зимата, че е млада и пречистена, но можеш ли да си сигурен за тези неща? На гробищата в Пловдив по залез, се разхождахме с Катето и говорехме за смърт и живот... за какво друго да говориш на гробищата? Аз се надявах приятелите ми да идват, да ми палят по цигара и да ми оставят биричка, когато се случи да пукна. Пък и да си полафят малко с мен, да кажат някой виц или ако са 2-ма 3-ма дошли едновременно, да си кажат „Абе помниш ли когато Фафи направи еди какво си” и да се смеят на лудостта ми. Всъщност гробищният парк беше затворен, но пазачът беше пич и ни пусна, защото и ние сме пичове. Обратно към смъртта. Мекото слънце се отразяваше в белия мрамор а облаците с цвят на портокалова кора и мирисът на идваща пролет ме наведоха на мисълта, че смъртта въобще не е трагична. На излизане от парка срещнахме отново пазачът, който се направи, че ни се кара пред шефовете си, а ние се направихме на виновни. Зад заключената врата стоеше мъж около 50-те с букет бели цветя в ръце и увещаваше въпросните шефове да го пуснат... разбира се, че щяха да го пуснат, все пак той трябваше да отпразнува рождения ден на жена си заедно с нея, какво като тя беше под пръстта. Разбира се нямаше да могат да правят секс (би се изтълкувало като противообществена проява), но какво от това, аз също смятам некрофилията за нещо прекалено. Слава Богу (ако те има) сексът не е всичко. За добро или зло любовта също не е всичко, но може би Джон Ленън е прав, че е всичко от което се нуждаем. Хареса ми този човек с цветята. Може би това бяха същите цветя, които говорят за безсмъртието като тези, които родителите на Базаров носели на гроба на младия нихилист. Милион колометра до Слънцето, а очите започват да проглеждат. Песента на славея и утехата от това да държиш нечия ръка в своята.







... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

Неактивен English Accent

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 202
  • Пол: Мъж
Re: Гробището в Пловдив
« Отговор #1 -: Март 21, 2012, 17:14:58 pm »
Разстоянието между Земята и Слънцето е 150 милиона километра, затова се поправям :)
... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"