Автор Тема: Приказка ми разкажи ....  (Прочетена 490 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Приказка ми разкажи ....
« -: Февруари 08, 2012, 15:08:03 pm »
Макар да съм модка на Литература, май рядко взех да надниквам тук и ми се ще да му вкараме малко живот....
Хайде да напишем заедно една приказка / а защо не и много приказки :)/
Простичко е.
Един започва, пише 1-2 изречения/може и повече/, следващият продължава и така....
Може пък да си направим цяла книжка с приказки на нашето стих4е.

И така, .... да видим ....


Някога, мноооого отдавна, там на ръба на Времето и Пространството, където цъфтят най-редките и красиви цветя - Усмивка, Обич и Приятелство, се заселили едни малки пухкави същества със сладки муцунки и нежни сърчица и създали своя чуплив, кристален свят, в който всички били мили и ласкави .....

е, ваш ред е ...
продължете моята приказка и да създадем отново нещо заедно
[heart__]








,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Dulce_Insoportabla

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1407
  • Пол: Жена
Re: Приказка ми разкажи ....
« Отговор #1 -: Февруари 08, 2012, 15:43:14 pm »
Всички живеели щастливо и спокойно. Уважавали както себе си, така и другите.Било им добре, наслаждавали се на красивата природа, играели заедно, помагали си, дори се женели помежду си и създавали поколения-малки пухкавелковци и пухкавелки.Техния свят бил безгрижен и изпълнен с много доброта.Имало само едно нещо, което ги притеснявало наистина много. И то било...
« Последна редакция: Февруари 08, 2012, 15:45:20 pm от Dulce_Insoportabla »

Неактивен English Accent

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 202
  • Пол: Мъж
Re: Приказка ми разкажи ....
« Отговор #2 -: Февруари 08, 2012, 16:14:33 pm »
АЕЦ Фукушима
... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"