Как бързо само времето тече и в забързаното си ежедневие забравяме един за друг. Как от време на време се присещаме за някого, но все не намираме малко време за него.Вероятно, защото нещо от нашето еднообразно и лишено от човешки емоции ежедневие, е по-важно от това да споделиш няколко ,с наистина важен за теб човек, ценни мига.Как пренареждаме приоритетите си, че не подаряваме на себе си и малко топлинка.Все бързаме,бързаме и бързаме. Това да свършим,онова да свършим и то хоп гледаш живота свършил.Един ден просто се обръщаш назад и осъзнаваш, че си сам, а близостта е останала някъде в небитието.Нo какво да се прави-май винаги едното е за сметка на другото...