В залата сме целият поток, изпита почва, тези, които имат учебниците на професора, ги изваждат на чиновете и най- безцеремонно преписват. Тези, които нямат се въртят или не правят нищо. Професорът разрешава да преписват единствено тези, които са дали 40 лева за неговите нескопасано написани книги, съдържащи главно чужди мисли.
-Колега, защо не пишете? Къде са ви учебниците?
-Нямам.
-Е как така нямате, откъде сте учили?
-Не съм, философията ми идва отвътре.
-Това е много хубаво, но нали трябват и знания. Отдалечава се и му показвам среден пръст. Отново се приближава с онази самоуверена походка, която толкова ненавиждам.
-Идете до долу до книжарницата, да си купите някоя от книгите.
-Не става, днес е неделя, книжарницата не работи.
-Добре, пишете тогава.
-Не става ли просто да ми напишете двойката и да си ходя.
Изпита е устен, но преди да говорим пред професора имаме време да нахвърляме някои идеи.
-Е за какво ви е тази двойка?
-А за какво ми е да се унижавам публично?
-Нали философията ви идва отвътре?
-Нали трябват и знания?
-Добре, елате утре тогава.
Посочва още двама, изправяме се и хихикащи се, излизаме от залата. Отиваме в апартамента ми, пушим няколко коза, намираме си учебници от колеги и нямаме никакво намерение да учим. Купуваме си няколко бири.
-Наздраве за революцията!
***
На другия ден ставам рано, обличам се топло и ходя 15 минути до Ректората в безбожния студ. Трудно намирам залата. Пред нея има няколко студента, но аз не сядам при тях а хвърлям раницата си върху стълбите и сядам върху нея. Пея си някаква песен на „Стоун Сор”. Професорът се задава с онази негова походка. Вижда ме и ме познава. Изправям се, премятам най- безгрижно раницата на гръб и закрачвам срещу него с високо вдигната брадичка, изопнати рамене и уверен поглед, усмихвам се леко. Разминавам се с някакво момиче и й намигам. „Дали не ставам посредствен?” Става ми смешно. 5 човека влизаме в стаята, професорът дава темите и всички освен мен навеждат глави над листата. „Проблемът за секса и половете” и „Страх”. Проблемът попринцип е когато няма с кой да правиш секс, а колкото до половете само един от тях е проблемен. Срещу първата тема пиша Платон. „Страх?” Въздържам се да напиша „Какво е това?”, затова пиша просто „въображение”. Професорът ме поглежда.
-Чете ли някоя от книгите?
-Разгледах ги. И какво пише там?
-Ами не знам.
Професорът пише тройката, казва ми да си запаля свещ и преди да изляза се провиквам:
-Viva la revolucion!!!
***
Вече съм в Аулата и малко ме е яд, че не изкарах шестица, все пак това ми е любимият предмет, можеше да прочета нещо... Виждам черното пиано в ъгъла. Спомням си, че преди беше заключено. Приближавам се й по някакво чудо успявам да вдигна капака. Клавишите са пожълтели. Изсвирвам първия акорд и веднага ми става ясно, че е по- разтроено и от стомаха на човек с язва. Все пак успявам да изсвиря що годе прилично „Вчера” на Бийтълс. Две жени излизат от някаква стаичка. „Сигурно ще мрънкат” Усмихват ми се и ми предлагат да изсвиря още нещо, даже едната изнася стол. Оправдавам се, че пианото е разтроено, но те настояват. Изсвирвам набързо още няколко Бийтълски песни, защото и двете казаха, че ги харесват. Ставам, те ръкопляскат и аз се покланям. Светът е в краката ми. Сбогувам се и се отдалечавам с походка, каквато дори някогашните императори не са имали. Тръгвам към вкъщи, където ме чакат приятелите ми. Каква ти философия- това е животът!
