Автор Тема: Среднощта лудост  (Прочетена 553 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен English Accent

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 202
  • Пол: Мъж
Среднощта лудост
« -: Януари 18, 2012, 14:11:01 pm »
Събудих се към 12 на обед. В устата имах отвратителен вкус. Спомних си, че снощи бях повръщал. Това се случи след четвъртия литър бира, а после изпих още два литра. Да, малките ми, аз съвсем не съм случаен пияч. Първото ми повръщане за 2012-та. Болеше ме глава. Така мразех да се напивам с бира. Лежах около час като си мислех, че нямаше да е много зле ако се бях задавил с повръщаното докато спа и така да си пукна. Вътре в мен ставаше нещо. Мислех за живота си. Не беше кой знае какво, но пък на моменти си го биваше. Автостопа, местата на които съм спал, палатките, понякога момичета, музиката, картините в галериите... не, не беше чак толкова лошо. Зачудих се какво ли мислят хората за мен. Знаеха, че пия доста, че съм тотално луд, че трудно се вписвам в средата, че съм чувствителен и наивен, че съм умен и опасен, когато ме предизвикат. Стана ми лошо. Станах от леглото, залитнах и паднах. Добрах се до кенефа и се съдрах да повръщам. Върнах се в леглото с онзи отвратителен въпрос „А сега какво?” Хрумна ми да си лъсна една чекия, ама пак ми стана лошо и се отказах. Сигурно цял ден щях да лежа и да не права нищо. Спомените от вчера се избистряха в съзнанието ми. Каква нощ... Пих сам и писах. Това е едно от малкото ми занимания. Слушах милион пъти Лунната соната, писах си с момичета, които бях чукал. Изведнъж се почувствах горд. Ето, момичетата, които бях чукал и зарязал си пишеха с мен, имаха си гаджета, знаеха че не ги ревнувам и даже си оставахме приятели. Искаха и да се виждаме. Как да не се зарадвам? Значи не бях съсипал нещата съвсем. Винаги се опитвам да не наранявам, но мислех, че се провалям всеки път, а явно това съвсем не беше така. Спомних си и друго. Стана ми малко гадно. Една бивша, с която бях ходил 2 години, ми писа вчера. Един общ приятел беше починал и тя се направи на загрижена, аз пък се направих на боклук. Понякога много добре влизам в ролята, особено когато се правят на загрижени. Братче, познавам преструвките дори през скайп, от милион километра ги познавам. Толкова често съм срещал преструвки, че не ги бъркам и в най- пияно състояние. Та момичето, за което говоря беше преструвка. Да я наречем Поля за по- лесно. Ходила на погребението на приятеля ни и носила ковчега. Разбира се, това трябваше да го разбере целия свят. Колко била добра, достойна и как сега е съкрушена и тн. Сигурен съм, че е избирала дрехите, с които да иде на погребението поне 2 часа, а няма да се очуда ако и първата й мисъл, когато е научила за смърта на приятеля (да го наречем за по-лесно с истинското му име- Вальо) да е била „Какво да облека”. Противна кучка. А преди беше просто едно умно момиче с комплекси, тъжно, самотно и уплашено. Защо тая курва трябваше да се променя така? Както и да е. Писа ми дали ми било гадно и тн. Направи се на много заинтересована. Казах й, че въобще не ми е гадно, че даже не съм трепнал, а после съм се почувствал гузен, че не съм оревал света. Самата свята истина, заклевам се. Но всъщност знаех какво иска тя. Затова й казах. Разкрих й собствените й намерения. Тя искаше внимание, съчувствие, все едно и на нея й пукаше. Глупачка. Познавах я достатъчно, за да знам колко неискренни са сълзите й, колко е фалшива всяка една нейна така наречена „емоция”. Защо трябваше приятелите на Вальо да превръщат смъртта му в такъв маскарад. Стана ми малко смешно. Аз пак щях да съм лошия в очите на другите, но какво пък, все ми е едно.  Направих я на 2 стотинки. „Нали си имаше там многото страхотни приятели, гадже... защо трябва точно мен да занимаваш с простотиите си.” А тя: „питах като човек дали си добре, интересувам се от теб” Интересува се глупости. Просто иска целия свят да знае, че е плакала. И какво от това? Всички плачат. А аз съм такъв ревлю, че ме е страх да излизам понякога. Просто не си струвам, нито пък тя, но аз поне не лъжех. Започна да ми праща линкове за песни и емотикончета с бира за „наздраве” и след това пишеше „за Вал”. Ето това беше върхът!!! Отворих първия линк. Беше „Крейзи” на Аеросмит. Изпратих и онова идиотско хилещо се емотиконче, в компанията на следното изречение- „знаеш ли как те ревнувах от Вальо на тая песен?” Отговора беше трогателно отвратителен- „помня, това беше най- голямата ти тъпотия евър”. Въобще не беше тъпотия. Веднъж, когато тя се беше напила, я излъгах, че съм забил някаква мацка и тя ми призна, че се е целувала с Вальо. След това не й казах нищо, защото просто не ми пукаше за нея. Даже не скъсахме. За 2 години станах свидетел на тоталната разруха на едно прекрасно момиче. А колкото до Вальо, исках да го пребия, но някакси не успявах да се озлобя, затова и на него нищо не казах. Беше ми все едно. Писах си известно време с Поля и по едно време се усетих тотално пиян. Беше ми много трудно да оселвам правилните букви. Осъзнах се, че всяко следващо нещо, което напиша ще е грешка. Отидох да пикая, върнах се и вече бях забравил, че не трябва да пиша. Разприказвах се, изпратих й няколко стихотворения, разказ и други боклуци, даже песни. Мамка му, бях тотално преебан. „Ето, виж, че ти е гадно. Щом си писал, значи ти е гадно.” Права беше, но само донякъде. Истината е, че мога да седна да напиша милион думи на тоалетна хартия насила и после без въобще да ми пука да си изтрия гъза с тях. Както и да е. Важното е, че вече се бях разприказвал и разчувствал. Ужас, но кой да ти мисли с тая пиянска глава. Знаех, че Поля сега ходи с някакъв тъпак. Бях го виждал на снимка. Тя много държи да ме информира за всяко свое гадже, защото си мисли, че още ми пука за нея. Истината е, че ако се правя, че не ми пука ще ми досажда всеки ден, а така ми досажда средно по веднъж на 2 месеца, което някакси се понася. Да, и аз се преструвах понякога. Една приятелка ми казва, че въобще не се харесвам, а преди съм бил самовлюбен. Аз й казвам, че с годините идва мъдростта и тя се смее. Писахме си, аз излезох да си купя още бира, повърнах по много смешен начин (точно под терасите на общежитието, така че всяко тъпо копеле, излязло да пуши, да може да ме види) и се върнах в стаята си. Съквартирантът спеше. Пак си записах с Поля. Започнахме да се заяждаме, защото пак бях поизтрезнял и й казах, че съсипват смъртта на момчето с тия техни пост-ове по фейсбук и така нататък. Казах й, че всички са суетни малки гниди, които искат да привлекат вниманието върху себе си. Тя пък някак успя да отклони темата към изпитите и ме попита дали „по чудо” не съм взел някой изпит. АХХХА имах си работа със 200 процентова идиотка. Бях прекъснал българската филология, защото ме мързеше да ходя на лекции, за да уча непотребни неща, и бях записал друго. Тя явно си мислеше, че това ми е болна тема. Както казах 200 процентова глупачка. Тя най- много мрази да и се смеят в лицето. Пръснах се от смях по скайп и се почувствах адски тъпо. Казах й, че единственото чудо, на което съм ставал свидетел е как успява да се изкъпе без да се удави. Тя ме напсува, каза ми че съм глупак, а аз й казах, че съм най- умния човек, който познавам, гаранция милиард пъти по- умен от нея и всичките й приятели. Казах, че съм гений и се почувствах идеално. Тя много мразеше, че имам високо мнение за себе си. Нейното самочувствие беше просто тънка коричка и затова искренно се възхищаваше на уверените копелета като мен. Знаех къде да я ударя. Много ми беше кеф. След десетина минути се бяхме сдобрили и пак ми заговори за Вал. Нали си имаше гадже, защо трябва аз да я понасям. Не, всъщност не трябваше. Изключих скайп, сипах си поредната бира, ковнах я на един дъх и ми причерня. Мамка му това ми беше най- якото напиване от много време насам. Излезох на терасата, погледах малко небето и си спомних Вальо. Беше толкова красив. И пиеше доста, беше много тъп, но симпатичен. Обичах го копелето. И го ревнувах даже в гроба му... В момента още съм на леглото и си мисля, че животът тепърва ми предстои. Успокоих се от всичко. Нямам нужда от повторно напиване. Вече въобще не се ожалвам. Знам как да посрещна всичко. Нямам религия, нито политически възгледи, нито кой знае каква вяра, но се чувствам доста силен и уверен. Даже за красив и умен. Ох, какъв живот. Първата ми усмивка за деня цъфна и отидох да отвеса щорите. Няколко прекрасни лъча влезоха в стаята ми и вече не се чувствах толкова самотен, макар че доста искам да имам куче за приятел. Да му говоря, нали знаете. Не се чувствам нормално, когато си говоря сам, става ми тъжно. Както и да е, запалих си цигара, оправих си леглото и си извадих чисти дрехи. Не знаех какво ще правя, но исках да го направя добре.







... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

Неактивен English Accent

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 202
  • Пол: Мъж
Re: Среднощта лудост
« Отговор #1 -: Януари 18, 2012, 14:11:40 pm »
Заглавието е Среднощна лудост*
... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

Неактивен Jodie

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 347
  • Пол: Жена
  • Спомени не си остави от мен, нали...
Re: Среднощта лудост
« Отговор #2 -: Януари 20, 2012, 14:40:11 pm »
 [ooooo] Не знам какво да кажа, освен, че през цялото време все едно бях отстрани и виждах всичко,което се случва...

Винаги съм харесвала точно такъв тип разкази, наречени с истинските им имена (колкото и грубо да е)...

Поздрави!  [heart__]
...Празна стая със стени от тишина... те са чували мечтите ни... защо мълчат сега?...

Неактивен English Accent

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 202
  • Пол: Мъж
Re: Среднощта лудост
« Отговор #3 -: Януари 20, 2012, 20:04:11 pm »
Благодаря ти, много си мила :)
... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"