По късните пътеки на нощта
се скитат мислите ми
неприбрани.
Ранени птици
с дяволски сърца
кървят из сенките,
ухаещи на драма.
Под стъпките ми-розови листа
е пръснал вятър северен...
Май ще ме сваля-
вечеря, свещи,ласка, светлина
и музика на орган
и камбани.
Студените му пръсти
милват в мен
най- съкровени тайни
и желания.
Целуват китките на нежността
и в плен
улавят страстни,
галещи стенания.
Полека съпротивата ми взе
и цвете книжно ми направи-
роза бяла.
Омаяна предавам се във плен,
от тази тръпка се разтрисам цяла.
И нека стане писаното там,
във древните скрижали
на страстта ни.
Отдавам се на порива студен.
Дори сърцето да замръзне
в дива рана.