Автор Тема: Сивиръс Снейп/ Алън Рикман  (Прочетена 1598 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен davyjones_dutchman

  • Новак
  • *
  • Публикации: 32
  • Пол: Жена
  • дейви джоунс владетел на морето
Сивиръс Снейп/ Алън Рикман
« -: Ноември 21, 2011, 21:15:41 pm »
Сивиръс Снейп



Сивиръс СнейпСивиръс Снейп (на английски: Severus Snape) е литературен герой от романите за Хари Потър на английската писателка Джоан Роулинг.
Той е учител по отвари и ръководител на дома Слидерин. В първия роман Хари Потър и Философският камък той е един от главните антигерои. В шестата част той става професор по Защита срещу черните изкуства, а в седмата става директор на Хогуортс. В миналото той е бил смъртожаден, но после преминава на страната на Дъмбълдор. Голямата му любов е майката на Хари Потър, Лили Евънс. Намира смъртта си в Къщата на крясъците, убит от Лорд Волдемор.
Актьорът Алън Рикман играе ролята на Снейп във филмите за Хари Потър.
Снейп участва във всичките седем книги. Откроява се като озлобен и пристрастен учител с мазна коса,като наказва Хари и другите ученици, които не харесва (освен тези от Слидерин). Наричан е също и Свиниръс от Сириус Блек,Ремус Лупин,Джеймс Потър и Питър Петигрю (който се оказва смъртожаден в книга 3)-още познати като Лун,Опаш,Лап и Рог. Като тийнейджър е затворен и често облечен в черно.Описват го с дълъг нос.Често бива подиграван от Лун,Опаш,Лап и Рог,затова мрази и Хари-защото е син на Джеймс Потър (Рог). Пише поезия.
Сивиръс Снейп се появява за първи път в „Хари Потър и Философският камък“. Той е учителят по Отвари, за когото се коментира, че иска поста на учител по Защитата осрещу черните изкуства. По-нататък Снейп го потвърждава лично. Той е пристрастен учител, който прави подигравателни и пренебрежителни забележки за сметка на Хари. Снейп бързо става главния антигерой, когото Хари подозира в опит да се открадне Философския камък и опит за убийство. По време на мач по куидич Снейп е забелязан да мърмори заклинание, което прави метлата на Хари да се тръска силно. Оказва се, че това проклятие е било пуснато от професор Куиръл, който е протеже на Волдемор, а Снейп е правил контразаклинание.
Снейп има малко участие в „Хари Потър и Стаята на тайните“ и „Хари Потър и затворникът от Азкабан“.
В „Стаята на тайните“ Снейп взима участие в малко просъществувалия Клуб по дуелиране. В „Затворникът от Азкабан“ той приготвя лунна отвара за върколака Ремус Лупин. Снейп има дълбоки съмнения, че Лупин помага на Сириус Блек да проникне в замъка, като смята, че иска да убие Хари. Това подозрение идва от факта, че Лупин, Сириус Блек и бащата на Хари са приятели от детинство,а именно,Мародерите,създатели на Хитроумната карта. Снейп се опитва да обвини Блек че е виновен за смъртта на невинни мъгъли и че е предал семейство Потър на Волдемор. Снейп се опитва да „защити” Хари от опасния беглец. Когато Блек бяга, Снейп правилно обвинява, че Хари му е помогнал и продължава да твърди, че е масов убиец. След като Хари и Лупин избягват последиците за действията си, Снейп разказва на цялото училище, че Лупин е върколак.
В „Затворникът от Азкабан“ има повече детайли за връзката между Снейп и Джеймс Потър. Като ученици ведъж Сириус примамва Снейп в Къщата на Крясъците, където Лупин се трансформира във вълк. Джеймс разбира опасността и спира Снейп, спасявайки живота му, макар Снейп да вярва, че не е искал да бъде изключен.
Ролята на Снейп в четвъртата книга – „Хари Потър и Огненият бокал“ не е по-различна от участието му в предните книги. Въпреки че е раздразнен от влизането на Хари и Тримагическият турнир той става още по-отмъстителен. По-късно Хари използва мислоема на Дъмбълдор, за да проследи няколко съдебни процеса срещу смъртожадни преди години. На един от тях Сивиръс Снейп е посочен като смъртожаден от Игор Каркаров, но Дъмбълдор го защитава. Той казва че Снейп действително е смъртожаденю, но се е отказал още преди Волдемор да падне и сега е шпионин. Дъмбълдор уверява, че Снейп наистина се е променил, като не му казва защо като изтъква, че това е „между мен и професор Снейп.”
В края на „Хари Потър и огнения бокал“ опитва да убеди невярващия Корнелиус Фъдж, че Волдемор се е завърнал. Като доказателство Снейп показва появилия се Черен знак на ръката му, след което е пратен на мисия от Дъмбълдор. Мисията е разкрита в „Хари Потър и Орденът на феникса“ и „Хари Потър и Нечистокръвния принц“ като троен агент, претендиращ, че шпионира Дъмбълдор.
В петата книга, „Хари Потър и Орденът на феникса“, Снейп се разкрива в нова роля. След като Волдемор си е върнал материалното тяло, Сивиръс продължава да шпионира. Преди началото на учебната година Снейп се намира на Гримолд 12 даващ репорт на Ордена на феникса. Той не се разбира добре с другите членове на ордена, но най-обтегнати са отношенията му с Сириус Блек, който притежава къщата и се крие в нея. Често те си разменят язвителни забележки и обиди. Веднъж дори почти започват дуел. Снейп обвинява Блек, че не може да вземе активна роля в Ордена, понеже е беглец. Много от членовете се съмняват в Снейп и не разбират защо Дъмбълдор му вярва.
По-късно в книгата Дъмбълдор кара Снейп да обучава Хари на оклумантика, защита на ума от външни влияния и манипулаци. Снейп е изключително добър в Оклумантиката и съобветно в Легилимантиката, скриването на мисли и чувства от друг ум, безценно за работата му като шпионион. Уроците са затруднени от взаимната им ненавист и от това, че Хари ползва мислоема на Дъмбълдор, за да влезе без разрешение в детски спомен на Снейп, където той е тероризиран от Сириус Блек и Джеймс Потър, там обижда Лили Еванс. След инцидента става още по-агресивен и хвърля колба по Хари.
Когато професор Ъмбридж взема на разпит Хари за местонахождението на Дъмбълдор, тя кара Снейп да ѝ предостави веритасерум, за да разбере къде се крие Дъмбълдор. Снейп казва, че запасите му са изчерпани. По-късно се разбира, че Снейп е снабдявал Ъмбридж с фалшив серум. Снейп доставя кодираното съобщение за залавянето на Сириус в отдел „Мистерии”.
В началната глава на „Хари Потър и Нечистокръвния принц“, Белатрикс Лестранж и Нарциса Малфой посещават Снейп в дома му в Спинърс Енд. На сина на Нарциса, Драко, е поставена трудна задача от Волдемор. Тя кара Снейп да направи Ненарушима клетва, че ще защитава Драко и ще му помогне, а ако се провали той да довърши задачата. Той твърди, че не работи за Дъмбълдор, а за Волдемор и обяснява постъпките си в предните книги.
В началото на годината Дъмбълдор обявява, че най-накрая Снейп е получил поста на учител по Защита от черните изкуства и пенсиониран хогуортски учител го замества като учител по отвари. Слъгхорн дава на Хари стар учебник по отвари с написани в полетата заклинания и проклятия от неизвестен ученик, и по-лесни начини за правене на отвари от стандартните. Книгата е надписана „Собственост на нечистокръвния принц“.
В седмата, последна книга, „Хари Потър и Даровете на Смъртта“, Снейп получава това, което най-много иска: става директор на училището. С течение на сюжета са разкрити много неща за Снейп: той не е от лошите, оказва се може би най-положителният герой. Към края на книгата той бива убит от Волдемор или по-точно от змията му Наджини, но с последни сили успява да помогне на Хари.А също така му оставя свои спомени с помощта на които Хари разбира, че действително Снейп е на страната на добрите.
Сивиръс убива Дъмбълдор ,разбира се по нареждане ,не на Онзи-който-не-бива-да-се-назовава ,а по нареждането на директора.Само два месеца след тази случка ,Сивиръс става директор на Хогуортс.Умира точно на 2 май,1997 год. ,вечерта,от ухапването на отровната змия Наджини.
Той е "Нечистокръвния принц". Този прякор е измислил сам, използвайки моминското име на майка си, още като дете. Родителите му са Айлийн Принц и Тобаяс Снейп.
Така.Струва ми се е време да напиша точно защо смятам, че Снейп е добър.Само допреди месец го мразех, мислех го за лош , обаче сега съм на противоположната позиция.Тук съм написала някои факти:
Той винаги е помагал на Хари, независимо по какъв начин.Първо в Хари Потър1 го спасява от заклинанието, с което Куиръл е прокълнал метлата на Хари.
В Хари Потър3 се опитва да спаси Хари от Сириус, мислейки, че Сириус е лош.
В Хари Потър4 отново е заедно с Дъмбълдор и Макгонагъл, когато отиват да спасят Хари от Крауч
В Хари Потър5 Снейп е този, който праща Ордена в министерството, за да помогнат на Хари и приятелите му. Ако не беше така, то никой не би разбрал, че те са в опасност.
В Хари Потър6 Снейп попречва на смъртожадния да измъчва Хари, при факта, че наистина мрази Хари, той спокойно би могъл да остави другия да го измъчва, като при това не нарушава заповедта на Волдемор, защото не той го прави, а друг.
Снейп разкрива на Дъмбълдор, че Волдемор преследва семейство Потър. Това е информация от жизненоважно значение за Волдемор и той в никакъв случай не би се съгласил тя да бъде предадена. Ако Снейп беше на истина на негова страна, той никога не би издал тази информация.
В Хари Потър4 Снейп казва на Дъмбълдор за появата на Черния знак на ръката му и какво означава това.
В ОФ Волдемор разбира едва от Рукууд, че никой освен посоченият в пророчеството не може да го вземе, а на Снейп това му е известно от много време - защо не му го е казал? И защо се ядосва толкова, когато вижда фалшивия спомен, вкаран от Волдемор в главата на Хари? Това по-скоро би трябвало да го зарадва.
Дъмбълдор знае за мисията на Драко, откъде би могъл да знае ако не му е казал Снейп, а той не би му казал, ако беше верен смъртожаден - мисията е твърде важна.
В Спинърс Енд Снейп казва една много голяма лъжа. Той казва за Дъмбълдор:
"Дуелът с Черния лорд миналия месец го разтърси. И досега страда от тежко нараняване, защото реакциите му вече са по-бавни"
Ние знаем, че не дуелът е причина за състоянието на Дъмбълдор, а унищожаването на хоркрукса-пръстен. Знае го и Снейп, защото той сам му помага да се възстанови.
Освен това Дъмбълдор е наредил на Снейп да го убие, за да заблуди Черния лорд (който с неговия страх от смъртта , никога няма да разбере подобна уговорка между двамата), че Снейп е на негова страна.
А и това "Сивиръс... моля те", което изрича Дъмбълдор, в никакъв случай не означава , че той се моли за живота си - Дъмбълдор е прекалено горд, за да се моли за живота си!Не, по-скоро го прави за нещо друго - може би Снейп да помага на Хари.
Също така е много важен още един момент:Снейп разкрива на Дъмбълдор, че Волдемор преследва семейство Потър. Това е информация от жизненоважно значение за Волдемор и той в никакъв случай не би се съгласил тя да бъде предадена. Ако Снейп беше на истина на негова страна, той никога не би издал тази информация.
Това е най-важното, което мисля, но има и още неща.Просто не се сещам в момента.

« Последна редакция: Ноември 21, 2011, 21:25:54 pm от davyjones_dutchman »







“Легендите разказват, че в дълбините на океана се скита душата на Дейви Джоунс. Един заключен сандък пази туптящото му сърце, а на заповедите му се подчинява страховито морско чудовище.” Според легендата, който притежава сандъкът на мъртвеца придобива контрол над Дейви Джоунс.

Неактивен Qween of the black hearts

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4186
  • Пол: Жена
Re: Сивиръс Снейп/ Алън Рикман
« Отговор #1 -: Ноември 22, 2011, 16:05:56 pm »

И все пак малко инфо за актьора:

Дата на раждане - 21.02.1946.
Място на раждане - Хамърсмит, Лондон, Великобритания.

Алан Рикман –недоброжелателният професор Снайпс от филмите за Хари Потър е един от най-уважаваните британски телевизионни и театрални актьори, известен по целия свят с ролите си в толкова различни филми като: „Умирай трудно”; „Боб Робъртс”; „Galaxy Quest” и „Наистина любов”.

Алан Сидни Патрик Рикман се ражда в Хамърсмит, Лондон на 21 февруари,1946, в семейство от ирландски и уелски произход. След като учи в Кралския колеж по изкуствата започва работа в областта на графичния дизайн. Но на 26 години спечелва стипендия и се записва в Кралската академия за драма, където учи от 1972 до 1974. Още в този период печели няколко театрални награди.

Докато работи на Бродуей, с него се свързва Джоуъл Силвър и му предлага ролята на Ханс Грубер в първия от филмите „Умирай трудно” (1988). Оттам нататък, Рикман се снима в много филми – „The January Man” (1989); той е шерифът на Нотингам в „Робин Худ: Принцът на крадците” (1991) на Кевин Костнър; Closet Land (1991); Close My Eyes (1991); Quigley Down Under (1991); Truly Madly Deeply with Juliet Stevenson (1992); Bob Roberts (1992); Mesmer (1994); An Awfully Big Adventure (1995); в „Разум и чувства” (1995) е полковник Брандън; „Майкъл Колинс” (1996), „Догма” (1999).

За ролята си в „Mesmer” е обявен за най-добър актьор на филмовия фестивал в Монреал. За „Разум и чувства” и „Майкъл Колинс” е номиниран за британските филмови награди BAFTA, а за играта си в „Робин Худ: Принцът на крадците” печели наградата BAFTA за най-добър актьор в поддържаща роля. За „Truly Madly Deeply”, „Close My Eyes” и „Робин Худ: Принцът на крадците”, читателите на Evening Standard го избират за киноактьор на годината. Сред по-новите му филми са: Blow Dry; The Search for John Gissing и Play (режисиран от Антъни Мингеля).

За превъплъщението си в енигматичния и зловещ руски монах в продукцията на HBO „Разпутин” през 1996 Рикман печели Еми, Златен глобус и наградата на Гилдията на кино и телевизионните актьори за главна роля. За телевизията се е снимал още в: enefactors; Revolutionary Witness; Spirit of Man; Pity in History; Barchester Chronicles; Busted; Therese Raquin и „Romeo & Juliet”.

Рикман се изявява и като режисьор – освен работата си театъра, той е съсценарист и режисьор на филмовата версия на „The winter Guest” с Ема Томпсън. Филмът бе в официалната селекция на Венецианския филмов фестивал и спечели три награди, а по-късно бе обявен за най-добрия филм на кинофестивала в Чикаго.

Като актьор Рикман е не по-малко прочут и с работата си в театъра. Можем спокойно да обобщим, че докато в холивудските продукции играе предимно суперзлодей, то в театъра се радва на много по-голям избор. Като член на Кралската Шекспирова компания той играе в „Опасни връзки” едновременно на Уест Енд и на Бродуей, където бе номиниран за наградата Тони.

Сред постановките на Кралската Шекспирова компания, в които играе, са още: „Мефисто”; „Троил и Кресида”; „Както ви се харесва”;”Напразни усилия на любовта”; „Антоний и Клеопатра”; „Captain Swing” и „Бурята”. Но все пак повечето от театралните му роли са в съвременната драматургия и включват: „Fears and Miseries of the Third Reich” в глазгоуския Citizens; „The Carnation Game” и „The Summer Party” в Шефилд; „Commitments” и „The Last Elephant” в театър Bush; „Bad Language” в Хампстад; „The Grass Widow”; „The Lucky Chance” и „Чайка” в Ройъл Корт.

За Националния театър Рикман играе в (освен в „Антоний и Клеопатра”), главната роля в Хамлет под режисурата на Роберт Стуриа, знаменития ръководител на грузинския театър Руставели. Рикман е участвал и три пъти на фестивала в Единбург – веднъж с две пиеси – „The Devil is an Ass” и „Мяра за мяра”, с която е обиколил и Европа; „Братя Карамазови”, с която е бил на турне из СССР и с „Tango at the end of Winter”, с чиято остановка на Уест Енд, Рикман печели наградата на Time Out за най-добър актьор. Рикман е звездата и в „Private Lives” на Ноел Кауърд в театър Абери.

Сред ролите на Рикман в киното от последните години са тези в четирите филма за Хари Потър, в романтичната комедия „аистина любов”(2003) и гладът на депресирания робот Марвин в „Пътеводител на галактическия стопаджия (2005).

Неактивен Qween of the black hearts

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4186
  • Пол: Жена
Re: Сивиръс Снейп/ Алън Рикман
« Отговор #2 -: Ноември 22, 2011, 16:09:45 pm »

Ето и Филмографията му

1978 „Ромео и Жулиета“ „Romeo & Juliet“ Тибалт телевизионен - ББС
1982 „Хроники за Барчестър“ „The Barchester Chronicles“ Обейдиъх Слоуп телевизионен - ББС
1988 „Умирай трудно“ „Die Hard“ Ханс Грубър 
1989 „Януарският мъж“ „The January Man“ художникът Ед 
1990 „Куигли в Австралия“ „Quigley Down Under“ Елиът Марстън 
1990 „Искрено, лудо, дълбоко“ „Truly Madly Deeply“ Джейми номинация БАФТА
1991 „Робин Худ: Принцът на крадците“ „Robin Hood: Prince of Thieves“ шерифът на Нотингам награда БАФТА
1991 „Затвори очите ми“ „Close My Eyes“ Синклеър Брайънт 
1991 „Малка земя“ „Closet Land“ запитвач 
1992 „Боб Робъртс“ „Bob Roberts“ Лукас Харт ІІІ 
1994 „Месмър“ „Mesmer“ Франц Антон Месмър 
1995 „Едно ужасно голямо приключение“ „An Awfully Big Adventure“ П. Л. О`Хара 
1995 „Разум и чувства“ „Sense and Sensibility“ полковник Брандън номинация БАФТА
1996 „Распутин“ „Rasputin“ Григорий Распутин награда ЕМИ
награда "Златен глобус"
1996 „Майкъл Колинс“ „Michael Collins“ Имън Де Валера 
1997 „Зимният гост“ „The Winter Guest“ мъж на улицата неплатен
режисьор и съсценарист
1998 „Целувката на Юда “ „Judas Kiss“ детектив Дейвид Фрийдман 
1998 „Тъмен залив“ „Dark Harbor“ Дейвид Уейнбърг 
1999 „Догма “ „Dogma“ Метатрон 
1999 „Галактическо търсене“ „Galaxy Quest“ Александър Дейн / д-р Лазарус 
2000 „Пиеса“ „Play“ М 
2000 „Помощ! Аз съм риба!“ „Help! I'm a Fish!“ Джо анимация
глас
2000  „Blow Dry“ Фил Алън 
2001 „Търсенето на Джон Гисинг“ „The Search for John Gissing“ Джон Гисинг 
2001 „Хари Потър и Философският камък“ „Harry Potter and the Philosopher's Stone“ Сивиръс Снейп 
2002 „Хари Потър и Стаята на тайните “ „Harry Potter and the Chamber of Secrets“ Сивиръс Снейп 
2002 „Кралят на хълма“ „King of the Hill“ Крал Филип анимация
глас
2003 „Наистина любов“ „Love Actually“ Хари 
2004 „Нещо което Господ направи“ „Something the Lord Made“ д-р Алфред Блалок номинация ЕМИ
2004 „Хари Потър и Затворникът от Азкабан “ „Harry Potter and the Prisoner of Azkaban“ Сивиръс Снейп 
2005 „Хари Потър и Огненият бокал “ „Harry Potter and the Goblet of Fire“ Сивиръс Снейп 
2005 „Пътеводител на галактическия стопаджия“ „The Hitchhiker's Guide to the Galaxy“ Марвин глас
2006 „Парфюмът: Историята на един убиец“ „Perfume: The Story of a Murderer“ Антони Ричис 
2006 „Снежен кейк“ „Snow Cake“ Алекс Хюз 
2007 „Синът на нобелиста“ „Nobel Son“ Илай Майкълсън - нобелистът 
2007 „Хари Потър и Орденът на феникса “ „Harry Potter and the Order of the Phoenix“ Сивиръс Снейп 
2007 „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“ „Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street“ съдия Търпин 
2008 „Замаяна бутилка“ „Bottle Shock“ Стивън Спъриър 
2009 „Хари Потър и Нечистокръвния принц “ „Harry Potter and the Half-Blood Prince“ Сивиръс Снейп 
2010 „Алиса в Страната на чудесата“ „Alice in Wonderland“ Синята Гъсеница 
2010 „Хари Потър и Даровете на Смъртта: Първа част“ „Harry Potter and the Deathly Hallows“ Сивиръс Снейп 
2011 „Хари Потър и Даровете на Смъртта: Втора част“ „Harry Potter and the Deathly Hallows“ Сивиръс Снейп 

Неактивен davyjones_dutchman

  • Новак
  • *
  • Публикации: 32
  • Пол: Жена
  • дейви джоунс владетел на морето
Re: Сивиръс Снейп/ Алън Рикман
« Отговор #3 -: Април 09, 2012, 20:31:56 pm »
С достигането на зрелостта си Снейп и доста от приятелите му в Слидерин станали смъртожадни. Въпреки че Сивиръс винаги остава сравнително близък до Волдемор, не се знае до каква степен е бил замесен в плановете му. Следвайки заповедите на Волдемор, Снейп поискал да бъде учител в Хогуортс и, през зимата, подслушал интервюто на Сибила Трелони за професор по пророкуване, когато тя изрекла думите на пророчеството за "момчето, което притежава силата да победи Черния Лорд." и го предава на Волдемор.

Това подслушване се оказва превратна точка за Снейп: когато разбира, че Волдемор планира да убие семейство Потър и малкия им син, Сивиръс се ужасява. Снейп отишъл при Дъмбълдор и го предупредил, като го помоли да защити Лили. След убийството на семейство Потър Снейп бил толкова съсипан от мъка, че предложил своето постоянно сътрудничество на Дъмбълдор при условие, че Дъмбълдор не издава тайната му. Задачата му била да остане като двоен агент, като предава информация за смъртожадните и Волдемор и в същото време защитава Хари. Тази задача била като създадена за него - Снейп бил невероятен оклумант, до такава степен, че дори Волдемор не можел да пробие защитата му и да прочете мислите му. По-късно става ясно, че част от задачата била да се даде на Волдемор само откъслечна и подвеждаща информация, като се отсее истински важното, за което Дъмбълдор напълно се доверявал на Снейп. Единствената лоша страна за Снейп остават обвиненията, че е страхливец, които той не понася.

Въпреки всичко това на Дъмбълдор не му се налага да използва способностите на Снейп за четиринадесет години, след като Волдемор губи физическия си облик при връщането на смъртоносното проклятие, насочено срещу момчето Потър. Когато бил обвинен, че е смъртожаден, Снейп бил защитен от Дъмбълдор.

За следващите 16 години Снейп остава професор по отвари и Ръководител на Слидерин в училището, което била позиция, всяваща доста уважение сред колегите му. Стилът му на преподаване бил прекалено груб. Той фаворизирал учениците от своя дом и обиждал постоянно тези от дом Грифиндор. Останалите учители знаели, че Снейп е бил смъртожаден, но доверието на Дъмбълдор било достатъчно, за да не споделят никакви съмнения.

Когато Хари започнал обучението си в Хогуортс, Снейп на момента го намразил, въпреки че всъщност бил посветил живота си да запази неговия. За нещастие на Хари той изглеждал точно като баща си, което подклаждало гнева на Снейп. Снейп освен това се проявявал жесток към Невил Лонгботъм по никаква очевидна причина, освен може би факта, че Невил се страхувал от него.

От гледната точка на Хари, думите на Снейп често били в противоречие с действията му. Въпреки постоянните малки елементи на тормоз, взимането на точки и налагането на наказания, Снейп защитавал Хари от Куиръл, не позволил Ъмбридж да го разпита с Веритасерум и никога не се възползвал от шанса си да го нарани истински или убие. Когато Волдемор се завърнал, Снейп получил своя шанс отново да се включи като негов близък смъртожаден. Неговата роля, според Волдемор, била да остане на своята позиция в Хогуортс и да шпионира Дъмбълдор и Ордена на Феникса, както и да носи информация за Хари. Само Белатрикс, която била най-фанатичната последователка на Черния Лорд, се съмнявала в Снейп.

През петата година, Снейп преподавал на Хари уроци по оклумантика по молба на Дъмбълдор. Уроците били спрени рязко, след като Снейп хванал Хари да разглежда спомените му в мислоема му. Хари не се научил да затваря съзнанието си и, въпреки че и двамата със Снейп получили проблясъци за нещастното детство на другия, никой не почувствал другия по-близък.

Бедствието се случило през 1996 година, когато, в своето търсене на хоркруксите на Волдемор, Дъмбълдор не могъл да устои да си сложи пръстена на Певерел. Снейп се опитал с всички сили да му помогне, но не успял напълно да задържи проклятието. Снейп оценил, че Дъмбълдор едва ли има повече от година живот, но отговорът на Дъмбълдор го шокирал. Тъй като Волдемор планирал да го убие, използвайки Драко Малфой, Дъмбълдор заповядал на Снейп да го убие, за да спаси Драко и да поддържа собственото си прикритие. Снейп видял нуждата от това и се съгласил, макар и не без протест. Малко по-късно паникьосаната Нарциса Малфой накарала Снейп да сключи Нерушима клетва с нея, ч ще завърши делото на сина й. Ролята на Снейп вече не можела да бъде заобиколена никак. Така Снейп става човекът, убил най-могъщият магьосник за неговото време и лишил Хари от последната му останала фигура на баща и закрилник. След това, Снейп помага на Драко да избяга.

Снейп имал и поемал и други инструкции от Дъмбълдор, свързани най-вече със защитата на Хари, когато той стане пълнолетен и се наложи да напусне къщата на риддъл. Примамката проработила, но Лудоокия Муди бил убит, а Снейп, пропускайки удар към друг смъртожаден, макар и да се преструвал, че е на тяхна страна, отрязал ухото на Джордж Уизли.

Дъмбълдор инструктирал Снейп да защитава възможно по-силно учениците на Хогуортс след завземането на властта от Волдемор. Въпреки че Снейп бил Директор, да осъществи това не било лесно, защото Волдемор вмъкнал в училището още двама смъртожадни - Кароу. Алекто заместила убитата от Волдемор Чарити Бърбидж и превърнала часовете по мъгълознание в часове по мъгъломразене. Амикус станал професор по ЗСЧИ, но преподавал по-скоро Черни изкуства.

След получаването на директорския кабинет, Снейп можел да комуникира с Дъмбълдор по ограничен начин чрез портрета на бившия директор. Това е начинът, по койо Снейп разбрал точно кога да даде меч на Грифиндор на Хари в гората. Снейп бил инструктиран да представи меча така, сякаш не той го дава, и го сложил в заледено езеро, като привлякъл Хари към езерото с покровителя си - сърна. Снейп приключил своята кариера като директор малко преди последната битка за Хогуортс, когато Макгонъгол и Флитуик се скарали с него и, за да не се сбие с тях, Снейп избягал, като излетял през прозореца.

Снейп намерил Волдемор в Къщата на Крясъците и го помолил за възможност сам да намери Хари Потър. Вълдемор не заподозрял мотивите му, но го убил, защото смятал, че така ще получи власт над Бъзовата пръчка.

Сивиръс Снейп бил перфектният шпионин и умрял като такъв - прикритието му останало недокоснато, той успял да предаде цялата истина на Хари и да запази спомена за любовта на живота си и в смъртта си. Хари използвал последната информация, която получил от Снейп, за да може да убие най-сетне Волдемор. След края Хари се погрижил света да разбере за истинската роля на Снейп и дори кръстил един от синовете си на него.
“Легендите разказват, че в дълбините на океана се скита душата на Дейви Джоунс. Един заключен сандък пази туптящото му сърце, а на заповедите му се подчинява страховито морско чудовище.” Според легендата, който притежава сандъкът на мъртвеца придобива контрол над Дейви Джоунс.