Напоследък доста често ми се случва да говоря с мъжете за любов... или по-скоро за взаимоотношенията им с жените, което ми даде възможност да стигна до някои изводи. Напълно съзнавам, че те едва ли са валидни за всички и има шанс да предизвикат дискусия и все пак има някакъв особен чар в това да се ровиш в мъжките съзнания и да анализираш наученото.
Най-разпространената категория мъже са тези, които имат няколко основни прищевки и ако успееш да ги удовлетвориш те, искат или не, са с теб, защото се нуждаят от грижата за тях и подобно на малки момчета не искат да се отделят от половинката си. Това до известна степен ги прави зависими в емоционално отношение, но те са твърде заети с различни, повърхностни неща, част от тяхното ежедневие.
Съществуват и друг вид мъже, които са разочаровани от жените в своето минало и вече не вярват, че може да има любов и се държат като пълни гадняри, забравили за същността на истинските връзки. Зад пренебрежителното отношение към приятелките им се крие страх от това да не бъдат наранени. Те обикновено несъзнателно започват да обичат жената до себе си и се измъчват от мисълта, че могат да бъдат изоставени.
Има и такива, които постоянно говорят и никога нищо не казват, защото всъщност думите са тяхното прикритие, а зад него стои същността ми и не смее да се покаже. Те впечатляват жената с чар и винаги знаят какво да кажат, независимо от обстоятелствата.
Коренна противоположност съм им онези, които постоянно мълчат. За тях никога не знаеш какво си мислят и съответно е много трудно да проведете нормален разговор, различен от монолог, което понякога толкова много изморява, че не ти оставят избор и ти също започваш да бъдеш мълчалив.
Но има и една малка групичка, почти изчезващ вид, които са преживели достатъчно и зад остроумната им усмивка се крие това, което знаят и са научили от опит и с цената на какво ли не. Те са постоянни и последователни, знаят как да те впечатлят и съдят за корицата не по книгата, а по съдържанието. И както ми каза наскоро един мой приятел „толкова рядко в живота срещаме правилните хора, тези, от които имаме нужда, че е грях да ги оставим да си тръгнат, да се разминем с тях”. Така, че ако попаднете на един от онези хора, не го подминавайте с лека ръка, а му позволете да ви види такива каквито сте.
