Автор Тема: Георги константинов  (Прочетена 1330 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Qween of the black hearts

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4186
  • Пол: Жена
Георги константинов
« -: Август 31, 2011, 13:50:48 pm »
Георги Константинов е роден през 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология. Работи като заместник главен редактор на вестник „Народна младеж“, главен редактор на списание „Родна реч“, главен редактор на списание „Пламък“. Народен представител е в Седмото Велико Народно събрание, както и заместник министър на културата, главен секретар на Съюза на българските писатели, член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 година. Стиховете си печата за пръв път във вестниците „Народна младеж“ и „Септемврийска победа“ и в списание „Родна реч“.

От 2005 година е носител на националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване.


Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш
от моите думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено,
встрани от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
със музика от Моцарт
със Безкрая...
Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
щях да повярвам, че съм в Рая!

Георги Константинов



ОГЛЕДАЛО
Ще бъдеш и без мен щастлива.
Но аз съм ти необходим-
напомням ти, че си красива
без дневен и вечерен грим.

Усмивката смениш ли с накит,
или сълза те украс -
докосваш ме
със нежен лакет,
разплела весели коси.

Поглеждаш ме -
                          и в огледало
е твоят образ отразен....
А аз си мислех отначало,
че гледаш в мен
и виждаш мен.

И моето любимо:


И ти ми обърна гръб
Отплува в мъгливата вечер
навярно съм грозен и тъп
навярно съм лошо облечен

и нямам обноски и такт
и думи нелепи изричам,
но аз теобичам, все пак
но аз те обичам.

Друг няма да срещнеш такъв –
Ни в тази, ни - в друга минута.
Усещам в сърцето си кръв
от твоята кръвна група

Богат сън на загуби, знам
На къща без покрив приличам,
Но слънцето влиза и там,
Но аз те обичам

Вълнува ме твоята гръд
И твоите очи зелени
Защо ми обърна гръб
Поне тръгни срещу мене…

Георги константинов