Автор Тема: Шинейд О’Конър провокира с присъствието си  (Прочетена 720 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Don_NUTSO

  • Странник без сърце ...
  • Администратор
  • Гений
  • *****
  • Публикации: 8550
  • Пол: Мъж
  • Choose your destiny!!!
    • Порталът за поезия!!



Българите имат консервативен вкус и предпочитат да живеят с представите от миналото, вместо да видят днешния ден в цялата му палитра от противоречия.
Изкуството най-лесно показва това. Тези дни доста се изписа за това как властите тихо, по милиционерски*,  изчистиха попарта от Паметника на съветската армия.

Снощи обаче отново бяхме провокирани. Изненадващо. Този път от концерта на Шинейд О’Конър, която бе поканена у нас от София Мюзик Ентърпрайсис. Певицата изнесе невероятен акустичен концерт, в който се разчиташе на въздействието на музиката и гласа, а не на сценични ефекти.

Резултатите не закъсняха – рядко виждаш изпълнител, пред когото публиката затаява дъх и който те кара да настръхнеш с акапелно пеене и с емоционалните си изблици на сцената. „Извинявайте, не мога да продължа тази песен, защото когато пея, преживявам думите“, каза Шинейд, разплаквайки се след началото на песента, посветена на мъртвата й майка.

Залата посрещна това с дъжд от окуражаващи аплодисменти. Публика от различни хора, които знаеха само едно – че Шинейд О’Конър е пълнокръвен и изненадващ изпълнител. Разбира се, сред зрителите имаше и такива, които никога не бяха слушали нещо повече от най-въртяната й по MTV песен Nothing compares to you и останаха видимо разочаровани, че изпълнителката не е намерила начин да спре времето и не изглежда като преди двадесет години.

Напротив, Шинейд гордо носеше своите 45 на сцената и настоящата си бременност. Всичко, което се случваше бе толкова естествено, че единствено онези, които притежават умението да бъдат себе си, биха го разбрали. Защото Шинейд (а и никой друг, в този ред на мисли) не е длъжна да остане вечно на двадесет и да продължи да прави леснодостъпна поп-музика. И е жалко, че зад маската на механичното пляскане ръка в ръка, някои от нас не успяха да скрият собствените си национални комплекси, поставящи на една плоскост таланта и външността.

Подобно поведение обаче задава въпроси относно свободата на собственото ни  мислене. Въпроси, които е нужно да си задаваме, докато разрушим собствените си стени и продължим напред. Слава Богу, че в България все пак се канят и подобни изпълнители, за да видим къде сме и като културни нагласи, и като поведение на публиката.[/size]

*грешката е вярна

Текст: Вера Гоцева

Източник: iNews







Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.