Автор Тема: Животът и смъртта на Краля на Попа  (Прочетена 1564 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Don_NUTSO

  • Странник без сърце ...
  • Администратор
  • Гений
  • *****
  • Публикации: 8562
  • Пол: Мъж
  • Choose your destiny!!!
    • Порталът за поезия!!
80-те години на миналия век донесоха известност и богатство за „Краля на поп-музиката“ Майкъл Джексън, но едновременно със звездната му слава в жълтата преса се отприщи вълна от слухове, които бяха подпомогнати от собственото му странно поведение. Когато той започна да променя лицето си с многобройни пластични операции, британските вестници го обявиха за „Хахо Джако“. Неговите най-верни фенове не го изоставиха по време на скандалното дело, в което той бе обвинен в педофилия и го грозеше реалната опасност да влезе в затвора.

Срещу 46-годишният тогава поп-певец Майкъл Джексън бяха повдигнати обвинения в конспирация, целяща отвличането на дете, временно задържане против волята и изнудване, три обвинения за извършена гавра с малолетен, както и опити за такава, и четири обвинения в прилагане на интоксикиращи вещества (алкохол) с цел улесняване на извършването на углавно престъпление.

Детство, юношество, младост

Майкъл Джексън е роден на 29 август 1958 година в Гари щата Индиана. Той е седмото дете от общо деветте синове и дъщери на Джоузеф и Катрин Джексън. Джоузеф Джексън държал фанатично на дисциплината и натискал децата си да се занимават с музика. През 1962 г. той създава семейна група, съставена от децата му – Джаки, Джърмейн, Тито и Марлон. Майкъл се присъединява към групата на петгодишна възраст, когато баща му забелязва, че той може да имитира стъпките на Джеймс Браун и притежава отличителен певчески глас.

Джоузеф наложил стриктен режим на Майкъл и братята му. Безкрайните часове на репетиции оставяли малко време за детски игри. На 10-годишна възраст Майкъл е вече вокалист на „Джексън 5″ и групата подписва договор с „Мотаун Рекърдс“. Славата им бързо расте и техните първи сингли „I Want You Back,“ „ABC,“ „The Love You Save,“ и „I’ll Be There“ се изкачват до номер едно в класациите.

В края на 1972 година Джексън изпълнява основната тема от саундтрака на филма „Бен“, който се превръща в хит номер едно. Но следващите няколко години са трудни за „Джексън 5″ и през 1975 г. групата напуска „Мотаун“, сменя името си на „Джексънс“, и подписва договор с „Епик“.

През 1977 година Майкъл участва във филма „Магът“, черна версия на „Магьосникът от Оз“, с участието на Даяна Рос. Слуховете твърдят, че той толкова много харесал ролята си на Плашилото, че носел костюма си и у дома. Въпреки че филмът се оказва пълен провал, той позволява на Джексън да работи с Куинси Джоунс, който впоследствие продуцира издаването на първия му албум „Off the Wall.“ Албумът става платинен и продава над 7 милиона копия, с което изстрелва кариерата на Джексън към звездите.

През 1982 година Куинси Джоунс продуцира още един албум на Джексън, „Трилър“, който се превръща в най-големия хит в историята, с продажби достигащи 53 милиона копия. Песните от „Трилър“ и „ET Storybook“ му донасят осем награди Грами за една нощ – нов рекорд в индустрията.

През май 1982 година, по време на излъчваната по телевизията 25-а годишнина на „Мотаун“, Майкъл Джексън изпълнява своята версия на „лунната походка“, която бързо се превръща в негова запазена марка, заедно с бялата ръкавица, която носи на едната си ръка. Телевизионният канал МТВ излъчва негови клипове постоянно. Преди това в МТВ не изгаряли от желание да „хабят“ телевизионното си време за чернокожи изпълнители.

През 1983 година Майкъл Джексън е вече най-горещата поп звезда в света. Той е нает за рекламно лице на Пепси и прави поредица от реклами. През 1984 отива на турне с братята си, за да промотират албума „Victory“. По време на турнето той претърпява инцидент на сцената, при който получава изгаряния трета степен. За да се възстанови външният му вид се налагат пластични операции.

Слуховете в жълтата преса стават необуздани с нарастването на славата му. Пишело се, че Джексън е платил огромна сума, за да се сдобие с костите на Джон Мерик – „Човекът Слон“; че взимал хормони, за да поддържа тънкия си глас; и, че спи в барокамера, за да запази младостта си. Когато тръгват слухове, че е избелил кожата си и е променил носа си за албума „Трилър“, някои хора сметнали, че той се отрича от произхода си. По-късно Джексън заявява, че страда от витилиго – кожно заболяване, което предизвиква депигментация на кожата.

През 1987 г. излиза албумът „Bad“ и заедно с него се появява един съвсем различно изглеждащ Майкъл Джексън. Той бил претърпял драматични лицеви хирургии, променяйки не само чертите на лицето си, но и формата на челюстта и цвета на кожата си, която сега била прозрачно бяла. Носът му сякаш изчезвал в тази белота, а очите му изглеждали едноизмерни и празни.

През 1988 г. Майкъл написва своята първа автобиография, в която разкрива епизоди от детството си и отношенията си със суровия му баща, който често го малтретирал. В края на 80-те години Майкъл е коронясан за „Крал на десетилетието“ заради албумите си ‘Thriller“ и „Bad“.

В това време Майкъл си взима почивка и се оттегля в ранчото си в Санта Инез щата Калифорния, наречено Невърленд, на името на магическото кралство от историята за Питър Пан. В Невърленд има малка зоологическа градина и лунапарк, и много деца (особено болни) били канени да прекарат един ден там. Междувременно поведението на Майкъл става толкова странно, че  някои британски таблоиди го кръщават „Хахо Джако“.

Да живееш с Майкъл Джексън

„Да живееш с Майкъл Джексън“ е документален филм на британската телевизия Гранада, в който журналистът Мартин Башир в продължение на шест месеца – от средата на 2002 до януари 2003 г. – провежда серия от интервюта с певеца.

Филмът е показан първо на 3 февруари 2003 г. в Обединеното Кралство по телевизия ITV и три дни по-късно се излъчва по телевизия ABC в Съединените Щати. Разкритията във филма за противоречивия личен живот на Джексън са един от многото фактори, които довеждат до процеса срещу него за злоупотреба с малолетни.

Мартин Башир предложил на Джексън да направи интервюто с предлога, че така ще може да покаже на света истината за себе си. Джексън се решил на тази стъпка посъветван от своя близък приятел Ури Гелър. Интервюто било крайно необичайно, тъй като Джексън много рядко допускал медиите в личния си живот, или говорел толкова свободно за травматичното си детство. Той все пак показал известна резервираност към въпросите, касаещи пластичните му хирургии.

Филмът започва с обяснението на Башир, как е убедил певеца да се съгласи на интервюто. Следва туристическа обиколка из Невърленд, в която двамата участват в автомобилно състезание. По-нататък Майкъл обяснява, че пише песните си, съчинявайки първо текста за тях, а музиката „се пишела сама“. Той демонстрира как чрез танците се превръща във физическото въплъщение на музиката. Джексън споделя, че намира темата за Питър Пан за толкова вълнуваща, защото самият той се чувства като него. Те излизат навън, за да посетят „Даващото дърво“, което дава вдъхновение на Джексън в писането на песните му. Докато гледат стари кадри от изпълнения на Джексън 5, той става емоционален и си спомня как баща му Джо е наблюдавал репетициите на синовете си, с колан в ръка. Той признава, че мрази и се страхува от баща си, и твърди, че никога не би посегнал на собствените си деца. Башир отбелязва, че това трябва да е оставило дълбок отпечатък у младия Майкъл.

След Невърленд Башир придружава Майкъл в хотел „Четири Сезона“ в Лас Вегас. Там, Джексън разказва за любовния си живот, за променения си външен вид, и за децата си. Той разкрива, че по време на ранните му турнета неговите братя често са правели секс с почитателки, докато той се е правел на заспал. Когато Башир го запитва дали и той не е имал такива моменти, Майкъл си спомня за едно момиче, Тейтъм О`нийл, която искала да спи с него, но той се отказал в последния момент. Те посещават и един търговски център, където Джексън се впуска в шопинг маратон и, според изчисленията, похарчва над един милион долара. Когато Башир засяга темата за промените във външния му вид, Джексън разпалено отрича да има операции по лицето и заявява, че всичко това е измислица на невежите и неразбиращи медии. В противоречие с това си заявление обаче, той разказва как е страдал от много тежка форма на акне като тинейджър, и как баща му постоянно се е подигравал с формата на носа му. Башир се запознава с децата на Джексън – Принс и Парис – които носели маски, за да скрият лицата си от камерата.

След това Джексън заминава за Берлин в Германия, където се случва инцидентът с „висенето на бебето“ – става въпрос за третото му дете Принс Майкъл ІІІ, което той провесва от петия етаж на хотел Адлон, в желанието си да го покаже на феновете. Лицето на бебето е покрито с бяла кърпа, за да не бъде заснето, а на някои от снимките се вижда как Майкъл го държи през врата, за да не го изпусне, което слава богу не се случва, за облекчение на събралото се под прозореца мнозинство. По-късно в писмено заявление Джаксън казва: „Направих ужасна грешка. Не мислех рационално в онзи вълнуващ момент. Никога не бих застрашил живота на децата си умишлено“. За Принс Майкъл ІІІ не се знае много. Списание „Пийпъл“, цитирайки анонимен източник, твърди, че момчето не е осиновено и Майкъл е биологичният му баща, но за майката няма никаква информация.

Обратно в Невърленд Джексън разкрива пред Башир, че не само кани болни деца в ранчото си, но и им позволява да спят в леглото му.

Гавин Арвизо, едно момче болно от рак, казва, че точно подкрепата на Джексън му е помогнала да победи болестта. Башир е стреснат от това откровение, но Джексън заявява, че е отстъпвал леглото си на момчето, докато той самият е спял на пода. Когато го запитал защо прави така, певецът отговорил, че това му доставя радост, тъй като „най-голямото ми вдъхновение идва от децата“. Башир се почувствал повече от неудобно от тази явна фиксация на Майкъл към децата. Той осъзнал, че ще трябва да постави пред Джексън някои въпроси относно тази и други области от живота му, за които той очевидно не казвал цялата истина.

През януари 2003 година Башир се среща с Майкъл в Маями и му поставя въпроса за промяната на лицето му. Видимо разстроеният Джексън казва, че си е правил само две операции (на носа, за да може да диша) през живота си, при което Башир се опитва да го хване натясно с въпроса защо тогава изглежда толкова различно.

След като певецът упорито заобикаля темата и заявява, че пластичната хирургия не е измислена за него, Башир стига до заключението, че Джексън е искал да промени външния си вид, заради трудното си детство и обидите на баща си. Журналистът също му поискал обяснение за коментара, който един ден бил направил сина му Принс, казвайки: „Аз нямам майка“. Джексън обяснил, че Дебора Роу е родила децата, за да му направи подарък, защото той страшно много искал да бъде баща. На въпроса за самоличността на майката на третото му дете (което получава прякора Blanket – Одеяло), Джексън противоречи на свое предишно изявление, че бебето е от негова връзка с неназована жена, като сега заявява, че детето е от майка-сурогат, с която бил подписал споразумение да не бъде споменавана самоличността й.

В най-противоречивата част от филма Башир неколкократно задава на Джексън въпроса защо кани деца в стаята си. Джексън признава, че „много деца“ (включително Макъли Кълкин (от филма „Сам в къщи“ и неговите братя и сестри) са спали в едно легло с него, но отрича да е имал сексуален контакт с някое от тях. Той дори твърди, че би позволил на собствените си деца да спят с негови приятели, тъй като в това нямало нищо лошо. Поради споразумение за поверителност той отказва да говори за обвиненията от 1993 г. (тогава той бил обвинен в сексуален тормоз над малолетен от родителите на Джорди Чандлър), но разкрива, че е направил сделка с обвинителите си, защото „не исках да мина през дълго, проточено дело, като О Джей „.

Случаят Джорди Чандлър

В периода 1992-93 година роденият през 1980 г. Джорди Чандлър е близък приятел на Майкъл Джексън. Тогава било добре известно, че Джексън прекарва много време с деца, осигурявайки им забавления и удобства в ранчото си, но на това не се гледало с подозрение.

През 1993 г. обаче родителите на Джорди повдигат обвинения срещу него за сексуален тормоз над сина им, като в крайна сметка въпросът се урежда извън съда. Този случай оказва голямо влияние по-късно, в делото от 2005 г., когато Майкъл бе обвинен в сексуална злоупотреба над Гавин Арвизо.

По времето, когато се случват предполагаемите посегателства, Майкъл и Джорди са близки приятели. Те прекарват доста време заедно в компанията на майката на Джорди и неговата доведена сестра в ранчото Невърленд, в апартамента на Джексън в Лос Анджелис, и през май и юли 1993 г. посещават Лас Вегас, Орландо във Флорида, Монако (за световните музикални награди), Дисниленд в Париж, и Ню Йорк. Джексън прекарва общо около 30 нощи в дома на майката на Джорди, както и два уикенда в дома на баща му Ивън Чандлър. Понякога лежал в едно легло с Джорди, навик, който имал и с останалите деца, които взимал под крилото си.

Приятелството им било явно и открито – например на церемонията за Световните музикални награди Джорди седи в скута на Майкъл на първия ред в залата, точно до принца на Монако Албърт ІІ. Мнението на Джексън по този въпрос е, че с децата трябва да се отнасяш нормално и естествено, така, че те да не се притесняват от компанията на възрастните.

През 1993 г., събуждайки се от упойка след вадене на зъб, Джорди заявява, че той и Джексън често са правили секс. Тук мненията се разделят на две: първото е, че благодарение на упойката той бил загубил задръжките си и е казал истината, а второто, че упоеното състояние лесно позволява насаждането на изкуствени спомени. Съществен фактор е, че използваният анестетик е натриев амитал, барбитурат, чието прилагане само заради вадене на зъб е само по себе си съмнително. Анестетиците често имат ефекта на серум на истината и хората под тяхно влияние могат както да загубят способността си да лъжат, така и да разказват за напълно фантастични неща като за реални събития.

Според показанията на Рей Чандлър, чичото на момчето, Джексън и Джорди делели едно легло, но поне в началото в това нямало нищо сексуално. Майката на Джорди Джун Чандлър първоначално се била възпротивила, но Джексън я убедил, казвайки: „Няма нищо лошо в това, трябва да го позволиш, защото е невинно и забавно, а ти не бива да поставяш барикади“.

Тя потвърждава това по време на процеса през 2005 г: „Той каза: ‘Не ми ли вярваш? Ние сме семейство… Джорди се забавлява. Защо да не може да спи в леглото ми? Няма нищо лошо. Не правим нищо’.“

По-късно се твърди, че Джексън бил стимулирал сексуално Джорди много пъти, и му бил правил орален секс, а Джорди му бил връщал услугата. Според Джорди (базирано на показанията на Ивън Чандлър за казаното от сина му), Джексън е  казвал, че според него не правят нищо лошо.

По-късно същата година Джорди подава оплакване срещу Джексън и ранчото Невърленд бива претърсено. Сред други неща е намерена и книгата „Момчето, фотографско есе“, съдържаща снимки на голи деца. Въпреки че за някои хора тя може да изглежда като детска еротика, книгата е напълно законна.

Джорди описвал с подробности гениталиите на Джексън, което било знак, че ако не друго, то поне го бил виждал гол; неговите показания били проверени чрез медицински преглед на тялото на Джексън по време на разследването и се установило, че нищо от описанията на момчето не съвпада с истината.

Джексън уредил въпроса извън съда, плащайки на семейството неназована сума. Медийните източници спекулират за суми в размер от $2 милиона до $50 милиона. Последвало криминално разследване, водено от областният прокурор Томас У. Снедън младши, но като резултат от извънсъдебната сделка момчето отказало да свидетелства. Законът в Калифорния впоследствие е изменен и вече не позволява на малолетни жертви, които са сключили споразумение извън съда, да се отказват от свидетелстване. Говорителите на Джексън многократно заявяват, че извънсъдебната сделка не е в никакъв случай признаване на вина и самият Джексън също отхвърля обвиненията. Общественото мнение било разделено на две: някой вярвали, че той е платил защото е виновен, а други, че се измъкнал благополучно от тази неприятна история, целяща да го натопи. Книгата „Майкъл Джексън беше мой любовник“ от Виктор Гутиерес е написана по този случай. Тя не е публикувана в Щатите, защото Джексън спечелва дело за клевета срещу автора й.

Видео опровержение

След излъчването на документалния филм на Башир майката на Гавин Арвизо повдига обвинение срещу Джексън за сексуален тормоз над сина й. Областният прокурор на Санта Барбара Томас У. Снедън заявява, че според законите на Калифорния, да спиш с дете без да има някакви „категорични доказателства за насилие“, само по себе си не се счита за престъпление.

Джексън се почувствал предаден от Башир и заявил, че филмът представя изкривена картина за неговото държание и бащинско поведение. Той твърди, че журналистът е използвал за филма само онези материали, които потвърждавали  собственото му негативно мнение за певеца.

Майкъл подава оплакване в Независимия комитет за телевизия в Англия и в Комисията за стандарт на излъчванията.

Адвокатите на Джексън заявяват в британския Върховен съд, че документалният филм представлява нарушение на договора и съглашението за поверителност. Процесът срещу Башир и телевизия Гранада е отложен, когато в края на 2003 г. срещу Джексън са повдигнати 10 обвинения в углавно престъпление.

Ан Кайт, консултант по връзки с обществеността, която била назначена от съветниците на Джексън да потуши общественото неодобрение, нарекла документалния филм „PR бедствие“.

В опит да поправи съсипания си имидж, Джексън пуска второ интервю, наречено: „Втори дубъл: Кадрите, които не трябваше да видите“ (също известно и като „видео опровержението“). То е водено от Мори Пович и съдържа кадри неизползвани от Башир. В него има и интервюта с близки на Джексън хора, като бившата му съпруга Деби Роу. Тя заявява, че децата носели маски на обществени места по нейно желание. Освен това изтъква, че моментът със „споделянето на легло“ може да бъде изтълкуван погрешно: например, тя самата обичала да гледа телевизия в леглото и, когато имала посетител, често го канела при себе си да гледат заедно. Показали и кадри с Башир, който давал съвсем различни мнения от тези изтъкнати във филма му. Той например хвалел Джексън за уменията му на баща и казвал колко чудесно било, че канел деца в Невърленд.

Продукцията включвала и интервю със семейство Арвизо, което по-късно повдига обвинения срещу Джексън, заснето в нощта на 19 февруари 2003 г. в дома на оператора Хамид Мослехи, който често работел за Майкъл.

Тази част от лентата не била излъчена, защото операторът отказал да я предаде заради финансови неуредици с Джексън. Тя била намерена по-късно от полицията, след претърсване на дома на Мослехи. На кадрите се виждало семейството обвинители, които хвалели Джексън, като Гавин настоявал, че не е имало насилие над него и че Джексън е невинен. Гавин, неговата сестра Дейвлин, брат Стар и майка Джанет заявявали, че непристойно поведение „в никакъв случай не е имало“, и обрисували Джексън като бащинска фигура. Те също разказвали, че са спали в леглото на Джексън, но той самият винаги е спял на пода. Джанет Арвизо заявява:

„Връзката на Майкъл с децата ми е красива и изпълнена с обич, като между баща и син/дъщеря. За мен и децата ми Майкъл е част от семейството“. Тя също споменала, че възнамерява да съди Мартин Башир.

Напускане на Невърленд

На 20 февруари 2003 г., вместо да отиде в полицията,  Джанет Арвизо решава да заведе семейството си на разпит в Отдела за особено чувствителни случаи към „Департамента за Грижа за децата и семейството“ в Лос Анджелис, които провеждали разследване съвместно с полицията. Един училищен служител от „Обединените училищни настоятелства на Ел Ей“ (същият, когото семейство Чандлър използва през 1993 г.), бил подал оплакване от загриженост за Гавин, който по-късно се превръща в обвинител на Джексън, и неговия по-малък брат. Служителят взел нещата в свои ръце след като гледал документалния филм на Башир и видял, както той смятал, незаинтересоваността на майката и сексуалния тормоз упражняван върху тях от Джексън. Цялото семейство на момчето настоявало, че то не е имало неприлични контакти с Джексън; още повече, според майката, децата й никога не били оставяни насаме с него. Случаят бил обявен за приключен, тъй като обвиненията били „неоснователни“. През ноември 2003 г. бил изготвен доклад по случая, вследствие на голям външен интерес във връзка с обвиненията повдигнати срещу Джексън.

Семейство Арвизо планирало и се подготвяло за пътуване до Бразилия. Тази подготовка оказва голямо влияние в последвалия процес. Според свидетели, от лагера на Джексън били казали на семейството, че срещу тях са отправени смъртни заплахи заради излъчването на филма, и им предложили пътуване до Бразилия, за да бъдат в безопасност. Семейство Арвизо твърди, че Джексън е възнамерявал да ги задържи в Бразилия, за да им попречи да дадат показанията си. Защитниците на Джексън обаче задават въпроса защо той им е купил двупосочни билети, ако е възнамерявал да ги държи като „заложници“ в чужда страна?

След разпита децата се връщат в Невърленд и ден след това, след като приключва с приготовленията за пътуването, там отива и майка им, въпреки че, както тя казва, не и се заминавало особено. От 25 февруари до 2 март семейството и няколко служители на Джексън отсядат в един хотел в Калабас Калифорния и започват да пазаруват, подготвяйки се пътуването. След това отново се връщат в Невърленд. На 10 март Гавин и майка му отиват в болницата за назначен медицински преглед и взимане на урина. Момчето се връща обратно в Невърленд, докато майката отсяда при годеника си. Това е последното гостуване на Гавин в ранчото и той е много ядосан на майка си, когато тя  му забранява да посещава имението отново.

Джанет се свързва с адвоката Лари Фелдман, който през 1993 г. представлявал първия обвинител на Джексън – Джорди Чандлър. Това накарало много хора да вярват, че тя възнамерява да изкара пари от този скандал, тъй като била отишла при адвоката преди да отиде в полицията, а това бил същият адвокат, който бил спомогнал за извънсъдебното споразумение, донесло милиони долари на семейство Чандлър. Лари Фелдман изпратил семейството при психолога д-р Кац, която също била помогнала навремето да се установи дали Джорди Чандлър е жертва на сексуално насилие. Братът на Гавин казал на докторката, че е виждал как Джексън докосва брат му, и Кац докладвала за това на властите, тъй като била длъжна да съобщава за подобни случаи, въпреки че тя самата не смятала Джексън за педофил, а по-скоро за мъж с манталитета на 10-годишен.

Защитата на Джексън се фокусирала върху Лари Фелдман и д-р Кац и наблегнала на факта, че майката се е свързала със същите хора, които са участвали в случая от 1993 г., което означавало, че случаят на Чандлър е бил подробно проучен от нея, с намерението да го използва за лични облаги.

През юни 2003 г. шерифството в Санта Барбара започва разследване. През юли 2003 г. те провеждат първия разпит на семейството. На 18 ноември 2003 г. екип от над 70 следователи пристига със заповед за обиск в Невърленд. Впоследствие техните действия предизвикват огромни критики, тъй като броят на полицейските служители нахлули в ранчото бил по-голям от който и да е друг случай на разследване на убийство, или залавяне на сериен убиец в американската история.

Хвърлени били огромни суми в търсене на доказателства срещу Майкъл Джексън. Областният прокурор посетил няколко държави, за да говори с хора, желаещи да дадат показания срещу певеца. Той дори пуснал уебсайт призоваващ всеки, който е бил сексуално малтретиран от Майкъл Джексън, или има някаква информация срещу него, да се свърже с властите.


Дисфункционално семейство

Нека хвърлим кратък, но предостатъчен, поглед към миналото на обвинителите. През август 1998 г. семейство Арвизо било задържано по обвинение в кражба в един универсален магазин в Уест Ковина Калифорния. Според собственикът Джей Си Пени, Гавин и Стар Арвизо били накарани от баща си да излязат от магазина натоварени с крадени дрехи, при което били забелязани и задържани от охраната, с която Джанет започнала да се бие. Обвиненията за кражба по-късно били свалени, но тогава Джанет подала иск за $3 милиона срещу магазина с твърдението, че при задържането си е била „жестоко пребита“ от тримата охранители, единият от които била жена.

Психиатърът нает от Джей Си Пени установил, че Джанет е дресирала децата си да поддържат нейната история и че тя самата страда от делюзии и депресия. Нейният лекар се съгласил само с последната диагноза.

Повече от две години след първоначалните обвинения Джанет добавя и допълнителното твърдение, че един от охранителите я бил „опипвал сексуално“ по гърдите, като е извивал зърната й над 20 пъти и е мачкал задните й части „повече от седем минути“. Семейството показало и снимки на синини и охлузвания по телата на Джанет и Гавин, въпреки че, когато полицията дошла на мястото веднага след кражбата, те не били споменали нищо за физическо насилие, или че имат нужда от медицинска помощ. В крайна сметка магазинът се съгласил на извънсъдебно споразумение, като заплатил на семейството сумата от $137,000.

Семейството имало лошия, но доходен, навик да взима пари от доста известни личности, като Джей Лено, Крис Тъкър, Джордж Лопес и Адам Сандлър. Тези от тях, които свидетелствали в съда, заявили, че има нещо гнило около Арвизо. Лопес и Тъкър разказали, че семейството се опитвало да изкопчи още и още „неща“ и пари, като умело ги манипулирало с чувство за вина заради болестта на Гавин. В един момент те се оплакали на Лопес, че нямат пари за медицинските сметки на Гавин и, след благотворително набиране на средства в комедийния клуб „Лаф Фактъри“, Лопес превел пари в банковата им сметка. Точно по това време Джанет се опитала да купи на лизинг кола за $28,000, но й било отказано заради лошата й кредитна история.

В един момент Джанет обвинила бившия си съпруг във физическо насилие над нея и сексуален тормоз над дъщеря им. Бащата заявил в съда, че Джанет е „обучила“ децата да говорят така, за да му измъкне пари. Интересно е да се отбележи, че според няколко от известните личности, сред които и Джей Лено, Гавин сякаш говорел „наизуст“, видимо с цел да изкопчи пари.

Гавин Арвизо е роден през декември 1989 г. Той е на 13 години в периода на предполагаемото сексуално насилие. Момчето си признава, че често се е държал неприлично в училище, не си е пишел домашните и почти всички учители имали проблем с него.

През 2000 г. му била поставена диагноза рак и се наложило да отстранят единия му бъбрек и далака. Още преди да се запознаят лично Джексън заплатил всички разноски по лечението му и му осигурил специален транспорт за химиотерапията. Скоро след това, чрез Джейми Масада, собственикът на комедийния клуб „Лаф Фактъри“, се осъществило желанието на момчето да се срещне с певеца, и малкият болник започнал често да ходи на гости в Невърленд. През 2001 г. нямало посещения, но двамата често говорели по телефона. През 2002 г. започнали снимките за филма на Башир, който е излъчен през 2003 г. Момчето-обвинител било наричано официално с анонимното „Джон Доу“ в съда и медиите чак до февруари 2005 г., въпреки че истинското му име било широко известно в интернет.

Неговият баща Дейвид Арвизо посещава Невърленд няколко пъти през 2000 г., понякога с цялото семейство, а друг път само с децата. Според свидетели, бащата упорито просел пари от звездите и, след като ги получавал, настоявал за още.

След 2000 г. родителите на Гавин се развели и майка му получила попечителството над него, по-голямата му сестра и по-малкия му брат. През 2002 г. Дейвид Арвизо не оспорил обвиненията за физически и сексуален тормоз над Джанет и дъщеря им. След като известно време посещавал курсове по родителски умения и контрол над гнева, той подал молба да бъде вдигната ограничителната му забрана, за да може да вижда трите си деца. По-късно той твърди, че бил искал лично да види здравословното състояние на сина си и да провери дали момчето и Джексън нямат сексуални контакти. Дейвид обвинява бившата си жена, че е допуснала момчето да спи в една стая с Джексън и твърди, че тя е била на лечение в психиатрична клиника. Той участвал във филма на Башир като един от многото гости в ранчото. След повдигането на обвиненията срещу Джексън лицата и имената на Гавин, и неговите брат и сестра,  били цензурирани при излъчванията на филма по телевизия VH1.

В края на 2004 г. Дейвид настоява, че „децата ми са непрекъснато обучавани от майка им Джанет да казват и правят това, което тя иска.“

Когато семейство Арвизо и Джексън били все още в добри отношения, тя окуражавала децата да наричат Майкъл „татко“, въпреки че той имал свои собствени (три) деца. Джанет била особено проблематичен свидетел на обвинението и поведението й било критикувано впоследствие от журито. Тя често щракала с пръсти и се втренчвала в съдебните заседатели, не отговаряла адекватно на въпросите, и се отбранявала за съвсем дребни неща, като например дали си прави кола маска на цялото тяло или само на краката. На въпросите отговаряла с цели речи или с недомлъвки и заучени фрази. Непрекъснато използвала изразите „Запечатано е в ума ми“ и „Парите не купуват щастие„. В един момент дори заявила, че Джексън е възнамерявал да отвлече нея и семейството й в „балон с горещ въздух“. Съдебната зала често избухвала в смях при някои от отговорите й.


Арест и разследване

Заедно със заповедта за обиск на Невърленд била издадена и заповед за ареста на Джексън. По това време той записвал клипа към най-новия си сингъл „One More Chance“ в Лас Вегас. На 20 ноември Джексън пристига в нает самолет на летището в Санта Барбара и се предава на полицията.

Полицията го откарва в областния затвор в Санта Барбара, където той излиза от полицейската кола окован с белезници. Снимките на окования Джексън предизвикват недоволство по целия свят, тъй като употребата им била напълно излишна, имайки предвид, че той се бил предал доброволно без никаква съпротива и нямал намерение да бяга. Много адвокати и подръжници на Джексън виждат в това опит на полицията и медиите да убедят обществото във вината му, а други внасят и расов елемент в действията на властите. Той бил обвинен в гавра с дете под 14 години по член 288(а) от Наказателния кодекс на Калифорния.

Пускането под гаранция на Джексън става възможно срещу сумата от $3 милиона. Обвинението протестирало под предлог, че той може да реши да избяга в чужбина: много страни в Европа, Средния Изток и Африка боготворели Джексън и някои от тези държави нямали споразумение за екстрадиция със Съединените Щати. Те дали за пример Андрю Лъстър (наследник на „Макс Фактор Козметикс“, обвинен в серия от изнасилвания), който избягал в Мексико, когато бил пуснат под гаранция за един милион долара. Според мнозина, Джексън имал основателна причина да бъде ядосан от размера на гаранцията и да я счита за расизъм, тъй като Фил Спектър (музикален продуцент, обвинен в убийството на залязващата актриса Лана Кларксън) бил пуснат само за $1 милион, макар да бил обвинен в убийство.

Съдия в процеса бил 60-годишният Родни С. Мелвил. Сред адвокатите на Джексън били Марк Герагос (адвокат в делото на Скот Питърсън, обвинен в убийството на бременната си съпруга) и Бенджамин Брафман (адвокат на Пъф Деди в дело за притежание на оръжия и подкупи), докато Джексън не ги заменил с Томас Месеру младши (който закратко представлявал актьора Робърт Блейк), тъй като имал нужда от адвокат, който да посвети цялото си внимание на неговия случай.

Джексън бил временно освободен от забраната да напуска страната, тъй като му се налагало пътуване до Англия, но не могъл да се възползва от него. Скоро след ареста му наредили да предаде паспорта си на властите в Санта Барбара. В момента на задържането си той тежал само 56 килограма, доста под нормата за мъж на средна възраст висок 1.80 м., и медиите се опитали внушат идеята, че Джексън се опитва да печели съчувствие като нарочно влошава здравето си. На 23 ноември неговите фенове организират серии от публични протести.

На 25 ноември 2003 г. става ясно, че без знанието на Майкъл самолетът, с който той и адвокатът му пристигнали от Лас Вегас в Калифорния, е бил оборудван с видео и аудио подслушвателни устройства. Записите били направени от трети лица, с цел да бъдат продадени за огромни суми на медиите. Самолетната компания получила заповед да не разпространява материалите и Джексън завел дело срещу извършителите с иск за $500,000,000.

На 26 ноември 2003 г. се  разбира, че самолетната компания ЕкстраДжет е показала видеото на няколко медийни организации. От Фокс Нюз съобщават, че записът показва как Джексън си седи спокойно в самолета.

На 18 декември 2003 г. срещу него са повдигнати седем обвинения за гавра с малолетен и две за прилагане на интоксикиращи вещества с цел извършването на гореспоменатото престъпление.

Обвинителният акт гласял, че Джексън седем пъти „съзнателно, незаконно и насилствено е извършил неприлични действия върху части от тялото на момчето, с цел да задоволи своите похотливи, сексуални желания“. Освен това, в два от тези случаи, Джексън бил употребил интоксикиращо вещество върху момчето, за да улесни извършването на гореспоменатите действия. Джексън отрекъл тези обвинения и заявил, че преспиванията са били не-сексуални. Той все още описвал момчето, на чийто твърдения почивали обвиненията, като „сладко дете“ и казвал, че то е манипулирано от алчните си родители.

По време на едно 60-минутно интервю с Ед Брадли Джексън заявил, че полицията се е отнесла грубо с него по време на ареста. Сред много други неща той разказал, че ръцете му били изметнати от белезниците и че бил стоял заключен в мръсна тоалетна за повече от 45 минути. Той показал на камерата ясно видимите големи синини по ръката си, за които твърдял, че са резултат от стегнатите белезници. Все пак той не бил подал официална жалба за тези си оплаквания.

В отговор полицията в Санта Барбара излъчва видеозапис, на който се вижда, че арестът на Джексън е протекъл гладко и без инциденти. Те също излъчили и аудиозапис от пътуването му до полицейския участък, в който Джексън се оплаквал от стегнатите белезници, а един от полицаите спокойно му обяснявал как да облекчи неприятното усещане. На записа се чувало нервното му подсвиркване и как моли да бъде пуснат климатикът. Според полицията, това доказвало, че твърденията на Джексън са лъжливи; Джексън (и семейството му) твърдели, че на записа е показано само онова, което изнася на полицията и, че ако покажат всичко, истината ще излезе наяве. Главният областен прокурор на Калифорния Бил Локиър наредил да бъде извършено независимо разследване на оплакванията на Джексън. През август 2004 г., след изслушването на 163 очевидци, жалбата му била отхвърлена.

По молба на обвинението съдията издава заповед за мълчание, забраняваща на следните лица да говорят в медиите: обвиняемият, обвинителят, защитникът и всички адвокати в неговия офис, техните служители, експертите, съдебните пристави и служители, полицейските служители и агенциите замесени в случая, както и всяко лице призовано да свидетелства. Целта на това била да не бъде повлияно на безпристрастността на бъдещите съдебни заседатели. Все пак съдията допуснал възможността да бъде отговаряно на въпроси на журналистите, засягащи слухове около процеса.

Джексън бил призован в съда на Санта Моника на 16 януари 2004 г. и бил смъмрен от съдията за 20-минутното си закъснение. Той пледирал за „невинен“. Стотици фенове и медии от целия свят били дошли на събитието, а Джексън ги приветствал с танц върху покрива на един паркиран джип, без да бъде възпрепятстван от болежките в гърба си.

Съдия Мелвил отхвърлил искането на медиите да публикуват 82 страници документация и записи по случая, тъй като това щяло да наруши личните права на двете страни и да усложни процеса за избиране на безпристрастни заседатели. Ставало въпрос за изявленията на момчето относно случилото се, интервюта със семейството му, мнения дадени по време на психологическите консултации, и информация за случая на Джорди Чандлър.

На 13 февруари 2004 г., по време на заседание на съда, станало ясно, че защитата току-що е получила 400 страници доказателства от главния прокурор и че очаква още стотици. Съдията заявил, че би искал делото да започне преди края на 2004 г. И двете страни се съгласили, че това е в рамките на възможното. Джексън не присъствал на това заседание. Той също не присъствал и на други заседания, в които били изслушвани само свидетелите на обвинението, за да се установи дали има достатъчно доказатества да бъдено гледано делото.

На 2 април 2004 г. съдията разпоредил да бъдат изнесени документите, касаещи иска за $3 милиона, заведен от семейството на обвинителя срещу магазина на Джей Си Пени; защитата на Джексън заявила, че те ще бъдат използвани, за да покажат, че той е невинен.


Обвинителен акт

Изслушванията на Голямото жури (без защита и съдия) в Санта Барбара, започнали през март 2004 г. и на 21 април 2004 г. довели до обвинителния акт срещу Джексън. Голямото жури било в състав от деветнадесет заседатели, а обвинителният акт изисквал гласовете на най-малко дванадесет от тях. Свидетелите на обвинението дали показания без да бъдат подлагани на кръстосан разпит от защитата. Съдията постановил, че свидетелите пред Голямото жури могат да говорят с адвокатите по случая, стига да не споделят какво са видели в заседателната зала, и какви въпроси са им били задавани там. Повечето свидетели били вмъквани в сградата, където се провеждали изслушванията, покрити с одеяла, за да бъде скрита самоличността им.

Внезапна промяна в адвокатския състав на Джексън била обявена в края на април 2004 г. Бен Брафман и Марк Герагос били заменени с адвокат Томас Месеру. Брафман и Герагос разбрали за това от телефонните обаждания на журналистите, които искали да разберат от тях нещо повече за тази драматична промяна.

Второто призоваване пред съда се състояло на 30 април и новите обвинения, за които Джексън пледирал „невинен“, били почти същите, само че към тях били добавени конспирация, целяща отвличането на дете, временно задържане, и изнудване. Очевидно първите две обвинения се отнасяли до твърдението че макар момчето да се било движило свободно в Невърленд, то не е било допускано извън границите на ранчото дори когато майка му е искала това.

На 3 и 4 декември имението Невърленд било претърсено отново, предизвиквайки предположения сред обществото, че полицията се опитва да си осигури подкрепата на медиите и по-късно през същия месец от Джексън била взета ДНК проба.

Дългогодишният приятел на семейство Джексън Джералдо Ривера заявява, че Майкъл никога повече няма да си позволи да спи в една стая с деца, защото разбирал, че колкото и невинни да са действията му, те противоречат на обществените норми.

Обвинителният акт назовава пет предполагаеми съучастници на Майкъл, срещу които обаче не били повдигнати обвинения:

    Франк Тайсън, 23г., личен асистент на Джексън – предполага се, че е заплашвал по-малкия брат на Гавин и, че е бил свидетел на част от престъпленията. Той и Джексън са приятели още от детството на Тайсън. Бащата на Тайсън бил консиерж в един нюйоркски хотел, където Майкъл отсядал често. След обвиненията през 1993 г. Франк и по-малкият му брат пътували из целия свят с Джексън.
    Винс Амин (наричан още Вини), 24г., служител в продуцентската компания на Джексън – предполага се, че е държал семейството на Гавин в Невърленд против волята им. Той бил запознат с Майкъл от Франк Тайсън.
    Марк Шафъл – продуцент на неиздадената песен „What More Can I Give“, с участието на много известни личности, чиято цел била да събере средства за пострадалите от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Неговата къща била претърсена от полицията през 2004 г.
    Дитер Уайзнър.
    Роналд Коницър.

Процесът

Избирането на съдебни заседатели за процеса започва на 31 януари 2005 г. Журито било избрано в състав от 8 жени и 4 мъже, като сред тях нямало афроамериканци.

Общо били призовани 91 свидетели на обвинението и защитата. Сред тях бил и Джей Лено, на когото съдията разрешил да прави шеговити коментари за Джексън и делото, стига да не са свързани пряко с показанията му. Тъй като в залата не били допуснати телевизионни камери, някои медии пресъздавали заседанията с помощта на актьори.

Башир отказал да отговоря на всякакви въпроси, засягащи непубликуваните кадри от неговия филм, или такива, касаещи продукцията и редакцията на филма. Този отказ бил базиран на Закона за защита на журналистите от Конституцията на Калифорния, както и на Първата поправка. Мелвил решил, че защитата може да подаде обоснована молба, с която да призове отново Башир да свидетелства, но той имал правото да я оспори. Мелвил също се съгласил, че Башир трябва да бъде изслушан преди евентуално да бъде обвинен във възпрепятсване на съда.

В Невърленд били намерени над 70 хетеросексуални порнографски списания, посветени на зрели жени с наднормено тегло, като всички от тях били законни. Все пак по тях били открити отпечатъците на Гавин и брат му; момчетата заявили, че Джексън им е показвал списанията, за да ги предразположи, и им е давал алкохол (който той наричал „сокът на Исус“). Джексън отрекъл това; той заявил, че понякога момчетата били „трудни за контрол“ и сами си били намерили списанията и алкохола.

На 10 март 2005 г. съдията бил на косъм от издаването на заповед за арест и конфискация на гаранцията, когато Джексън закъснял с цял час за заседанието.

Братът на Гавин свидетелствал, че два пъти тайно е наблюдавал как Джексън е правил секс без проникване със спящия му брат. Някои от подробностите, които дава за втория случай, противоречали на казаното от него на психоложката Кац. Момчето обяснило това недоразумение, казвайки, че случаите всъщност са били три и той ги бил объркал.

Братът на момчето заявил, че Джексън им бил показвал порнография, както по интернет, така и в списания. Веднъж, докато двамата братя гледали снимки на голи жени на компютърния монитор, Джексън се бил навел над Принс Майкъл ІІІ, който спял, и му бил прошепнал „Принс, изпускаш да видиш едни малки котенца“. Освен това поощрявал момчетата да псуват, като ги заклевал да пазят тайна и да не казват на никого „дори, ако ви допрат пистолет в главата“.

По време на предполагаемите инциденти Джексън бил облечен само по слипове, а момчета също били само по долно бельо или пижами. Двамата братя твърдят, че веднъж за кратко били зърнали Джексън гол, но описват случая по различен начин. Според брата на Гавин, Джексън съвсем съзнателно се бил разголил, за да им покаже ерекцията си, но според  обвинителя, той просто излизал от банята и бързо бил грабнал някаква дреха, за да се покрие. Дори инцидентът да не е бил сексуален, той бил от значение, тъй като момчетата не били виждали гол възрастен мъж до този момент.

Гавин бил казал на един училищен служител, че не е бил сексуално малтретиран от Джексън. Но по-късно на процеса заявил, че тогава бил излъгал, тъй като децата му се подигравали след филма на Башир и той се страхувал, че подигравките ще станат още по-жестоки, ако каже истината. А истината според него била следната: веднъж Джексън си бил играл с гениталиите му за около пет минути, при което го бил накарал да еякулира; на следващия ден го бил направил отново и се опитал да насочи ръката му към собствените си гениталии, но момчето се отдръпнало. Гавин казал, че е бил щастлив в Невърленд и чак след като напуснал осъзнал, че повече не иска да бъде там.

Свидетелят Джордж Лопес, който бил приятел на семейство Арвизо, често им бил давал пари, но бащата продължавал да иска още. Защитата посочила, че семейството се опитвало да изнуди Лопес за пари като го обвинявало, че е откраднал от тях $300. По този начин защитата илюстрирала поведенческия модел на семейството, но обвинението заявило, че тези проблеми се дължат изцяло на бащата и се били случили преди развода.

Икономът на Невърленд Хесус Салас свидетелствал, че майката на Гавин никога не е била държана насила в ранчото и, че никога не се е оплаквала от насилие над децата й. Джанет Арвизо се позовала на Петата поправка, когато излязла наяве една финансова измама, която тя била извършила в миналото. Защитата поискала от съдия Мелвил да не й позволява да свидетелства на това основание, но той постановил, че тя може да даде показания без да й задават въпроси за измамата.

През май 2005 г. дали показанията си свидетелите на защитата. В началото на юни двете страни изложили заключителните си аргументи. На 13 юни 2005 г., в 21:13ч., журито обявило решението си – „невинен“ по всички обвинения.


Минали провинения

Съдията Мелвил позволил на обвинението да представи доказателства, касаещи петима мъже, за които се предполагало, че като деца са били замесени в сексуални отношения с Джексън. Обвинението призовало девет души да свидетелстват, включително и една от предполагаемите жертви: Джейсън Франчиа (една от другите пет жертви – Макъли Кълкин, бил свидетел на защитата). Целта на обвинението била да демонстрира модел в поведението на Джексън. Използването на доказателства за така наречените „минали провинения“ е позволено само в няколко щата в Америка и то само в разглеждането на сексуални престъпления.

    Джейсън Франчиа (роден на 30 май 1980 г.) е син на бившата домашна помощничка на Джексън Бланка Франчиа, която се премества от Ел Салвадор в Щатите през 1975 г. Тя работи за Джексън в периода 1986–1991 г. в семейната му къща в Енчино Лос Анджелис, в Сентчъри Сити, в лосанджелиския му апартамент наречен „Скривалището“, и в Невърленд. Тя често водела Джейсън със себе си на работа и момчето става приятел на Джексън в периода 1987–1991 г., когато е на 7–10 години. Джейсън твърди, че Джексън е докосвал два пъти члена му през панталоните и веднъж бил докоснал тестисите му под панталоните, като тези три инциденти се случват по време на игра на гъделичкане. За първите два случая той бил получил по $100, за да не казва на майка си. През 1996 г. Джексън плаща на семейството $2,000,000, за да не се стигне до съд. Бланка Франчиа получава и $20,000 за телевизионно интервю и освен това дава показания, въпреки споразумението. Тя казва, че не била виждала сексуални действия, а само в един случай била заварила двамата да спят в спален чувал заедно.
    Джордан Чандлър, за когото се предполага, че е бил насилван от Джексън през 1993 г., според неговия чичо Рей Чандлър бил напуснал страната, за да не свидетелства. Бившият охранител в Невърленд Ралф Чакон твърди, че веднъж бил станал неволен свидетел на това как Джексън сложил пениса на Чандлър в устата си, а друг път е докосвал члена му. Надеждността на Чакон като свидетел обаче била под въпрос, тъй като в миналото той имал конфликти с Джексън. Показанията му също така са в противоречие с тези на самия Джорди Чандлър, който твърдял, че Джексън за първи път го бил насилил през май 1993 г. в Монако, а според Чакон историята се била случила в началото на годината. Бившата камериерка на Джексън Ейдриън Макманъс разказва, че веднъж е видяла Джексън да докосва члена на момчето през панталоните му.
    Макъли Кълкин – Филип Лемарк твърди, че веднъж е видял Джексън да поставя ръката си на панталоните на Кълкин, докато двамата играели на видео игри. Ейдриън Макманъс била виждала и как Джексън целува Кълкин по бузата, а ръката му била „някак си до крака му и някак си отзад“. Кълкин обявява тези обвинения за „абсолютно нелепи“ и твърди, че нищо неуместно не се е случвало. Той свидетелства, че бил спал в леглото на Джексън няколко пъти, когато е бил на възраст от 10 до 14 г., понякога и с други момчета. Той разказва, че това не било планирано, а просто момчетата заспивали, където сварят, когато сънят ги надвиел.
    Уейд Робсън – той потвърдил, че е спал в едно легло с Джексън, но отрекъл да се е случвало нещо неприлично. Майката на Уейд признава при кръстосан разпит, че синът й бил отсъствал цели три дни у Джексън и се наложило да бъде замесена полицията. Но, както и с преспиванията, тя била убедена, че всичко е съвсем невинно и нейният син потвърдил това.
    Брет Барнс – също като Робсън той потвърдил, че е спал в едно легло с Джексън, но отричал да се е случвало нещо лошо. Сестрата на Брет заявява, че Джексън е спал с брат й в продължение на 365 нощи.

Като част от доказателствата, показващи афинитета на Джексън към момчетата, обвинението представя две книги, съдържащи материали за момчета в предпубертетна възраст. Книгите били иззети при обиск през 1993 г. и така и не били върнати. Обвинението ги описва като детска еротика и порнография, показваща сексуално влечение към момчета. Защитата, от своя страна ги характеризира като не-сексуални, не-порнографски книги на изкуството. Защитата изтъкнала, че книгите са законни за притежание и че Джексън никога не е бил подвеждан под отговорност заради тях.  Въпреки че и двете книги съдържали голота, в тях нямало изображения от сексуално естество.

Една от книгите „Момчето: Фотографско Есе“ съдържала много снимки на голи момчета, някои от които с ясен фокус върху гениталиите им. Това били фотографии на момчетата участвали във филма от 1963 г. „Повелителят на мухите“. На една от книгите имало посвещение от почитател на Джексън, а на другата следният надпис:
„Виж истинската същност на щастието и радостта в лицата на тези момчета. Това е духът на детството, което никога не съм имал и за което винаги съм мечтал. Това е животът, който искам за моите деца.“

Надеждност и финанси

Имало много съмнения за надеждността не само на главния обвинител и неговата майка, но и за много от свидетелите по делото. Свидетелят на обвинението Крис Картър, бивш бодигард на Джексън, бил арестуван в Лас Вегас, след като полицията претърсва къщата на майка му и открива там незаконна пушка. Впоследствие той е обвинен за обир на няколко магазина и заведения.

Друг свидетел, бивша камериерка, била обвинена за кражбата на скица на Елвис Пресли, направена от Джексън. Една домашна помощница, чийто син твърдял, че е бил насилван от Джексън, продава историите си на медиите, а един от неговите готвачи се оказва горд притежател на порносайт, с названието „Виртуален грях“.

Обвинението искало финансовите дела на Джексън да бъдат показани пред съда. Те твърдяли, че Джексън е „харчохолик“, който е пръскал по $35 милиона на година, в периода от 1999 до 2001 г., при положение, че доходите му са $11-$12 милиона годишно, и, в резултат на това, бил на ръба на фалита. Те изтъкнали, че това би могло да е мотивът му да прибегне до конспирацията със задържането на семейство Арвизо, в опит да спаси уронения си от филма на Башир имидж и финансовите вреди, които можели да последват от това. Защитниците на Джексън поставили под въпрос имуществената оценка на експертите на обвинението, като посочили, че тя е направена въз основа на сумата дадена за закупуването на имота, без да се вземат предвид инвестициите вложени в него и актуалната му пазарна цена в момента. Съдията постановил, че обвинението би могло да изиска финансовите дела на Джексън да бъдат разгледани, но те щели да бъдат отворени пред съда само, ако той прецени, че са основателни за процеса.


Присъдата

В 14:25 ч. на 13 юни 2005 г. журито на Върховния съд на щата Калифорния произнася присъдата си – невинен по всички обвинения. Оправдателната присъда била прочетена на висок глас от съдебната служителка Лорна Фрай.

Почитателите на Майкъл Джексън, събрани около сградата на съда, ликували от радост. Разследването и процесът продължили 574 дни.

След края на делото възникнали някой съмнения за начина, по който съдебните заседатели били провели обсъждането на присъдата. Заседател №5 (Еленор Кук) признала, че била внесла нелегално в заседателната зала един медицински текст, с който искала да покаже, че „Джексън отговаря на дефиницията за педофил“. Тя също разказва, че била намигнала на майката на Майкъл Джексън Катрин Джексън, въпреки че заседателите би трябвало да избягват подобен род комуникации, независимо колко са невинни. Според нея, сред журито имало трима предани фенове на Джексън, които ясно били показали, че никога не биха го осъдили (единият дори го наричал „моят Майкъл“), докато тя самата била влязла в журито с твърдото намерение да го осъди и по-късно да напише книга по случая. След оправдаването му идеята за книгата й пропаднала.

Заседателите Кук и Хълтман разказват, че председателят на журито ги бил заплашил с отстраняване, ако не се съгласят да оправдаят Джексън, въпреки че заседателите не могат да бъдат отстранявани само защото не са съгласни с останалите. И двамата изразили дълбокото си съжаление от присъдата, като в същото време се опитвали да издадат книги и да продават сувенирни тениски от процеса. Хълтман дори се опитва да прекрати договор за книга, твърдейки, че е бил изнуден да го подпише по същия начин, по който е бил изнуден да оправдае Джексън.

Носели се слухове, че някои от членовете на журито си правели шеги за една от предполагаемите жертви, която избухнала в сълзи на свидетелската скамейка, разказвайки как е била гъделичкана от Джексън преди 15 години.



Джексън умира в навечерието на последното си турне

Петък, 26 юни 2009 г. – independent.co.uk

Сензационният и трагичен живот на уникално даровития поп певец Майкъл Джексън, който от дете-звезда се превърна в една от най-влиятелните и скандални знаменитости в съвременния свят, приключи снощи в хаоса на спешното отделение в една болница в Лос Анджелис. Той беше на 50 години.

Лекарите обявиха смъртта на Краля на попа в 2:30 ч. вечерта местно време, след като малко след обяд той претърпя масивен сърдечен арест в своето шато под наем в района на Холмби Хилс в града. При пристигането на Бърза помощ той вече беше изпаднал в кома. Смъртта на някога зашеметяващия изпълнител настъпи седмици преди началото на турнето, с което той възнамеряваше да възроди кариерата си.

Преди да се разболее, Джексън се готвел да отиде в Бърбанк, за да репетира за новото шоу, с което щеше да отбележи завръщането си на сцената за първи път от почти десет години. Той се надяваше да реабилитира своята репутация, която си навлече след серия от стряскащи скандали, които го докараха до банкрут и съсипаха личния му живот и кариерата му.

Медиците от Бърза помощ пристигнаха в къщата на Каролууд Драйв, състояща се от 7 спални и 13 бани, в 12:21 ч. Решеното във френски стил имение, което подслонява 12 камини и един киносалон, е наето от Джексън за 100 000 долара на месец.

Линейката завари певеца в безсъзнание и в пълен сърдечен арест. Според непотвърдени сведения, в момента на пристъпа си той е тренирал във фитнес салона на къщата, заедно с актьора-културист Лу Фериньо, който участва в сериала „Невероятния Хълк“. Фериньо му помагал да влезе във форма за предстоящите концерти.

Колата на Бърза помощ напусна имението в 12:32 ч., като по време на целия шестминутен път до болницата докторите се опитваха да върнат Джексън в съзнание. Опитите им да го съживят бяха безуспешни и той така и не дойде в съзнание.

Огромни тълпи, носещи цветя и плакати, се събраха пред болницата вчера вечерта, като някои от оплаквачите бяха облечени в крещящи сценични костюми. Новината за внезапната смърт на Джексън шокира света, заля страниците на уебсайтовете и вестниците, и накара милиони зрители да превключат телевизорите си на новинарските канали. В един момент над болницата кръжаха почти дузина телевизионни хеликоптери.

На мястото пристигнаха множество полицаи и положиха неимоверни усилия да обезопасят сградата. Семейството на Джексън също пристигна в болницата малко след приемането му. Бащата на звездата Джо Джексън каза за шоубиз сайта  TMZ.com, че се е втурнал към болницата, защото му било казано, че Майкъл „не се чувства добре“.

По-късно същият уебсайт пусна новината за смъртта на певеца. Сестрата на Майкъл Латоя Джексън се втурна ридаеща в болницата. Там присъстваха и трите деца на Джексън, които той отглеждаше сам: Майкъл Джоузеф Джексън младши, Парис Майкъл Катрин Джексън и Принс Майкъл Джексън ІІ, който е познат като „Бланкет“.

Смъртта на Джексън сложи трагичен край на неговото продължително, странно и понякога фарсово падение от върха на комерсиалната му кариера през 80-те години, когато той бе световноизвестен музикален изпълнител, който омайваше света със своя безпорен талант.

За обществото той бе може би най-вълнуващият артист на своето поколение, познат със скандалните си танци и пронизващия си глас. Неговата единствена ръкавица на пайети, тясното сако във военен стил и авиаторските му очила бяха негови запазени търговски марки, отстъпващи единствено на хирургически променения му външен вид.

Що се отнася до печалби и слава, той се нарежда до величия от ранга на Елвис Пресли и Бийтълс, като една от най-големите поп сензации на всички времена. В действителност, той даже успя да съедини две от най-великите имена на съвремието като сключи брак с дъщерята на Пресли Лиса Мари.

В личния си живот Майкъл Джексън се превърна в една измъчена душа, която никога не успя да се възстанови от липсата на нормално детство. Във върха на кариерата си той живееше в чудноватото и подобно на лунапарк имение Невърленд, където спеше в кислородни камери, държеше ръката на шимпанзе на име Бабълс, и (преди да бъде обвинен в педофилия) канеше хиляди деца в дома си.

С течение на годините той се превърна в доста плашеща фигура – мъж-дете на средна възраст, който по някакъв чуден начин успяваше да остане настрана от живота на възрастните. Кожата му ставаше все по-бяла, носът му по-тесен, а гласът му произнасяше думите с момичешко задъхване. Той се заобикаляше с деца и стана мишена на злобата на жълтата преса.

През 2005 г. Джексън бе съден и оправдан по обвиненията, че през 2003 г. е посягал сексуално на 13-годишно момче оцеляло от рак в Невърленд. Финансовите проблеми на Джексън го застигнаха през ноември, след като четири години живя в изгнание в луксозни хотели в Бахрейн, Ирландия и Германия, предимно на издръжката на други хора. Неговите кредитори го подтикнаха да предприеме серия от 50 концерта в Лондон, билетите за които се разпродадоха за броени часове.

Турнето щеше да бъде първата стъпка към възраждането на неговата кариера и щеше да се разрасне в тригодишна световна обиколка, нов албум, филми, музей от сорта на Грейсленд, музикални програми в Лас Вегас и Макау, и дори изграждането на казино „Трилър“. Това щеше да покрие неговите огромни дългове, които се изчисляват на суми от 60 до 200 милиона, и да му позволи да се оттегли във финансово спокойствие.

Циниците обаче винаги са били скептични, че Джексън е физически способен да възроди кариерата си, чието начало бе насрочено за 8 юли. През май Ранди Филипс от AEG, които промотират концертите, отрече официално слуха, че певецът страда от рак на кожата. Само след няколко дни AEG бяха принудени да отложат първите четири концерта, поради „технически причини“. Началната дата на турнето бе преместена за 13 юли.

Куинси Джоунс, който помага за създаването на „Трилър“ и продуцира албума „Off the Wall“, каза за репортерите:

„Аз съм абсолютно потресен от тази трагична и неочаквана новина. Не ми стигат думи да опиша загубата на Майкъл, който ни бе отнет толкова внезапно и толкова млад. Днес загубих моя малък брат и част от моята душа си отиде с него“.



Ла Тоя: Майкъл бе убит от използвачи

Неделя, 12 юли 2009 г. – people.com

Сестрата на Майкъл Джексън Ла Тоя Джексън заяви, че певецът е бил убит заради състоянието си в размер на 1 милиард долара.

Петдесет и три годишната Ла Тоя направи първото си публично изявление след внезапната смърт на Майкъл Джексън на 25 юни, повдигайки тези тревожни обвинения.

„Майкъл бе убит“ – твърди тя в екслузивно интервю за един лондонски вестник.

“Ние не смятаме, че само един човек е бил замесен в убийството“ – добавя тя, отказвайки да назове имената на хората, които смята, че са отговорни за смъртта на брат й. – „Това е бил заговор, целящ да се добере до парите на Майкъл“.

Според Ла Тоя самият Джаксън винаги се бил страхувал за живота си. „Преди две години Майкъл ми каза, че се тревожи от намерението на някои хора да му навредят“.

В месеците преди предстоящото му лондонско завръщане на сцената Джексън бил казал на сестра си, че от шест месеца не е взимал лекарства, за да се подготви за турнето, но Ла Тоя имала други подозрения.

„Хората, които го пристрастиха към лекарствата, продължаваха да го третират неправилно. Той имаше следи от игла по шията и ръцете си, а сигурно ще се разбере и за още през следващите няколко седмици. Нищо не може да промени убеждението ми, че Майкъл беше убит“.

Ла Тоя твърди, че, въпреки огромните усилия, които полагало семейството му, „заговорниците се опитваха да ни държат настрана през цялото време“.

Ла Тоя не е единственият член на семейството, който вярва, че е имало конспирация за отнемането на живота на Майкъл. Семейният патриарх Джо Джексън се съгласи с опасенията на дъщеря си, казвайки за новините по ABC: „Аз вярвам, че имаше нещо нередно в смъртта му. Наистина го вярвам“.

Макар трагедията да остави клана Джексън с разбити сърца, тя ги скрепи още повече. „Всички ние страдаме от загубата на Майкъл… но също така сме твърдо решени да стигнем до дъното на това, което му се случи“.

Нейното изявление дойде след като началникът на полицията в Лос Анджелис Уилям Братън потвърди, че разследването все още не изключва предумишлено убийство, въпреки че резултатите от аутопсията още не са готови.

„Вярвам, че Майкъл беше убит, чувствах го от самото начало. Той беше заобиколен от лоша компания“ – казва тя.

„Майкъл беше много мек, тих и любящ човек. Хората използваха това. Хората се бореха да се доближат до него – хора, които не винаги му мислеха доброто“.

„Преди по-малко от месец аз изказах опасенията си, че Майкъл ще умре преди шоуто в Лондон, тъй като бе заобиколен от хора, които не взимаха интересите му присърце“.

Тя добавя, че от дома на Джексън в деня на смъртта му са изчезнали милиони долари в брой и скъпоценности.

„Майкъл винаги държеше пари в брой в домовете си, обикновено около 2 милиона, които използваше за разходите си. Хората казваха, че той не е богат, но Майкъл винаги разполагаше с пари в себе си“.

„Когато отидох в дома му по-късно през онзи ден, там нямаше нито пари, нито бижута. Някой беше свършил добра работа“.


« Последна редакция: Юни 20, 2011, 18:28:21 pm от Don_NUTSO »







Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Неактивен Attention

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 981
  • Пол: Жена
  • ... amor vincit omnia
Re: Животът и смъртта на Краля на Попа
« Отговор #1 -: Януари 04, 2012, 16:50:51 pm »
никога не съм плакала по-истински както, когато гледах филма за него.. за мен той още си е жив.. поклон
Would you die for the one you love?