Сълзата на Дявола
В окото на мойто сърце...
Разлива се в розово.
Горчи... Прокълнато небе.
Крилете на гарвани
Ръцете ми сменят. Крещят
Наранени душите им.
Умират в кръвта ми от глад.
Трошички се ронят.
Студено е.
Тъжна Луна
На арфа разсвирва се.
Скитам под нея сама.
Събирам си ноти.
Като гъби след дъжд растат.
Вали дъжд от спомени.
Превръщам се в ябълков цвят.
Ела! Откъсни ме!
Пролетта в теб ще разцъфти.
И нищо, че сълзата на Дявола
В окото на сърцето ми
Още горчи.