viewsofia
24-04-2009
Текст: ViewSofia
Фотография: ViewSofia
Кой не знае Мартин Карбовски, кой не е чувал за него?
Този въпрос прозвуча чутовно в главите ни миналия Петък, когато се реши кой ще гостува на стръвния ни за интелигентни хора екип в редовната рубрика на View Sofia.
В уречения ден, след кратка схватка кой да поеме сладката задача, най-заслужилата репортерка, фотографът и още двама кибици се упътваме към сградата на Стандарт за първи впечатления извън Всяка неделя, Дарик и Отечествен фронт по Нова.
Когато обаждането на Мартин Карбовски, докато пътуваме към срещата, ни напомни закъснение, за което някак в предварителната ни комуникация не успяхме да предупредим, вече знаехме, че целият ден, в който щяхме да сме неотлъчно до него, трябва да бъде съобразен основно и много важно с абсолютната точност на един ангажиран човек.
На 11-ия етаж в сградата на Стандарт, който изглежда като прекопиран от рекламата на ПИБ за седмото небе и горкия Адам, с оцветен в синьо таван, е постоянната работа на Карбовски. Конткретният стартов час - 9.00
Вместо с чаша току-що приготвено кафе и куп топли сутрешни вестници, заварихме най-коментирания журналист в България в разгара на работния процес.
Въпреки добрата си концентрация, от време на време от бюрото се чува възклицанието „Ох, забравих си мисълта”, която реплика автоматично извиква реакция на солидарно мълчание.
Всеки Понеделник от седмицата на Мартин Карбовски протича приблизително по един и същи начин. След ранното ставане точно в 7 сутрин, малко столичен трафик и куп ангажименти от сутринта, той е на бюрото си точно тогава, когато трябва да бъде.
Бюрото обаче му стои добре, солидно, самият Мартин е в скъпи спортни дрехи и перфектни тъмнокафяви обувки, в които всички от женски пол забихме поглед и по-късно не можа да бъде обяснено ясно от нито един от приложните психолози в офиса.
В графика за деня влизат, освен редакционния съвет в третия по тираж всекидневник, още снимки за Отечествен фронт, които ще са в 14.00. Предварителната подготовка на анонсите в култовото предаване обяснява вглъбения поглед и бързото тракане по клавиатурата още със старта на работната седмица.
Оказва се, че днес предстои заснемане на четири поредни предавания, чиито герои научихме предварително от самия им автор. След разказа за младото момиче Ния, болно от анорексия, което се излъчи миналата Събота, полюбопитствахме за темите на все още неизлъчените предавания. Оказа се, че две от тях имат един и същи главен герой. Ако никога не си си представял комбинацията Лили Иванова – Мартин Карбовски в интервюиран и интервюиращ, то знай, че невъзможни неща няма. Невероятните обаче са факт!
Карбовски разказва, че самата тя го е потърсила, за да направят интервю. В журналистическите среди да вземеш интервю от Лили Иванова си е безспорен професионален успех. „Дори Кеворк Кеворкян не е успял.” - казва ни Карбовски. „Появила се е в студиото, но малко преди да започне предаването е решила да си тръгне.”
Когато разказва за нея, говори с някакво възхищение, което самият той си признава. „Възхищавам й се, заради амбицията, която нито един човек не е способен да притежава. Невероятно е как една обикновена медицинска сестра от Кубрат по времето на социализма е успяла да се превърне в това, което е днес. И всичко това, заради една единствена цел – да бъде Лили Иванова. Тя никога няма да има семейство, никога няма да има деца и внуци, няма да остави поколение, защото тя е Лили Иванова. Жената, която познават вече три поколения българи. Не знам дали е лудост или силна амбиция, но със сигурност е нещо, което рядко можеш да срещнеш, особено у една жена.”
„Не сме говорили за личния й живот, тя не искаше, питахме и за Драго Чая, но и там не позволи да се ровим” – разказва още Карбовски. „Тя е като Уилям Уортън, когото всички знаят, но не познават. Знаете ли, че никой не знае как е изглеждал Уилям Уортън?”.
Почти 11.30 е. Наближава време за редовната оперативка в Стандарт, на която нашият герой е винаги пръв. Защото му харесва.
Залата много "American style”, както я определи самият той, се намира на последния етаж на сградата. Около овалната маса всеки има определено място, а в средата американското, европейското и българското знаме си отиват много.
От толкова високо София се вижда почти в цялата си ширина: „През прозорците се вижда „ситито”, много е американско. Не мога да кажа, че съм привърженик на лукса, но тук ми харесва. Бил съм в много мизерни офиси и сгради през годините, в които съм работил и това никога не ми е пречило, но сега вече улавям разликата. Особено с честите ми пътувания до провинцията. Онзи ден бях във Видин и знаеш ли, когато сравниш онова място, където животът буквално е спрял с този модерен офис, се появява странното усещане, че за кратко време си бил в два различни свята.”
Оперативката обикновено трае около час, в рамките на който се обсъжда какво да се пусне в следващия брой на вестника. След успешното й приключване някъде около 12.30 и още малко работа в офиса, е време за заснемането на анонсите за Отечествен фронт. Точно в 2.00 сме във Факултета по екранни изкуства на НАТФИЗ.
Докато трае подготовката по снимките, наред със задължителния грим от „личния фен на певицата Малина”, според представянето му пред нас от Мартин Карбовски, любопитстваме за това как намира „героите” си и откъде получава информация за тях. „Е, това е информация, която не мога да ти дам. Политика на предаването, но обикновено момичетата, с които работя, вършат тази работа. Някои сами се свързват с нас, като Ния, момичето с анорексията и нейната майка. Това е процесът, в който толкова време си работил за името, че в един момент то започва да работи за теб.”.
А кога пътуваш до провинцията?
„Обикновено през седмицата. България не е толкова голяма, така че успяваме да пътуваме, да си свършим работата и да се върнем обратно в София за два-три дни.”
А ако ме питаш кога почивам, ще ти кажа, че от няколко години насам не съм имал свободен уикенд. В Неделя също ставам много рано, за да съм в Дарик радио.”
Карбовски попада пред обектива на фотографа с грим за пред камера и ни предупреждава, че обикновено не излиза добре на снимки. Има опит с бабите от провинцията, които често му казвали, че на живо изглеждал по-слаб и по-хубав.
Вярно е!
14.00 Поканени сме любезно да присъстваме в студиото, докато траят снимките при условие да пазим абсолютна тишина. След поредица от сполучливи и по-малко сполучливи анонси, шегите за успеха на Карбовски с Лили Иванова са тема номер едно на седмицата.
Интересна тема в едно от предстоящите предавания е провелото се в зала Универсиада за поредна година Ерос шоу. Една от асистентките на Карбовски споделя за някои от най-безумните секс играчки, които е успяла да види. Наред с цялата фауна, много характерни били и играчките за любителките на растенията – вибратор, представляващ кочан царевица, например. Разбира се, въпросът къде точно се крие сексуалността на този обект ще си остане забулена тайна за нас, обикновените хора.
След успешно приключилите снимки, докато изчакваме да свърши процедурата по премахване на грима, в коридора мяркаме „горещата” колежка на Карбовски - Венета Райкова, която и този път не изневери на себе си като се оказа първата от цялата присъстваща аудитория, разпространила за стрелбата по нашумелия Георги Стоев. За него помним, че гостува в предаването й преди известно време. „Венета също има няколко неуспешни опита с Лили Иванова.” – подсеща се Мартин.
Следва бърза ориентация какво ще се случва после по план график. В 16.30 предстои лекция в Журналистическия факултет, където Карбовски преподава от няколко години „Теория на рамката”. Тъй като звучи точно в негов стил, признава, че самият той е автор на дисциплината си, която държал да се казва точно така.
Студентите са I курс, а лекцията днес се казва Психология на убеждението.
Примерите от професионалния опит на Карбовски и по-специално работата му в Отечествен фронт водят към заключенията, от които следва, че журналистическата професия обединява в себе си много качества, които често се пропускат като важен фактор. Добрият журналист трябва да умее да разпознава добре хората, да ги накара да му се доверяват почти като на институция и да повярват, че той е там, за да им помогне – учи най-добрият провокатор в българската журналистика, а и в литературата с няколкото му издадени книги и покровителство над младите български автори.
В провокацията винаги има рискове, все се появява някой, който иска да те съди за нещо. Докато слушахме лекцията, научихме и любопитната подробност, че Маестро Вили Казасян съди Мартин Карбовски, заради публикувана статия на нашия герой във в. Новинар отпреди година, която се казва „Да убиеш Казасян”. „Това беше просто една добра метафора” – казва Карбовски – „но явно той се е обидил човекът”. Всъщност, в статията си Карбовски посочва музикантите от поколението на Казасян като главните виновници за упадъка на българската музика.
Този случай ни напомня и за друг сблъсък на Господин Карбовски със старото поколение интелектуалци, когато, като ко-водещ на Всяка Неделя, обвини очи в очи поета Недялко Йорданов, че именно неговото поколение творци са причината младите хора да напускат България, бягайки от хора като Йорданов, „които девалвирали поезията и истината.”
Часът е едва 17.45, а денят на Мартин Карбовски изглежда сякаш е бил 24 часа. Разделяме се със здраво ръкостискане, а той се отправя към среща в 18.00 часа с френска журналистка, която запази в тайна.
Като за край на така да се каже съвместния ни ден, не успяхме да го попитаме куп други неща, които бяхме си наумили. Не разбрахме кои са любимите му места в София или къде разпуска след такъв безумно дълъг работен ден, но всъщност нямаше смисъл. Достатъчно е да си изкарал един ден с този човек, за да разбереш, че определенията скандален, провокативен, нестандартен, краен или всичко, което се пише и говори за него, са качества на духа и това ни стига, за да му се възхищаваме, без значение дали ни харесва или не личността му, без значение дали ни нарича воаьори и плебеи.
Защото Мартин Карбовски е сред малкото хора в България, които наричат нещата с истинските им имена и ако Мартин Карбовски беше институция, то тя щеше да работи наистина.
