What is worth living for?

[SteeleR]

До сега винаги съм считал, че единственото нещо на света, за което човек си струва да живее е любовта.. но какво става когато не можеш да я намериш, да я задържиш.. или просто не можеш наистина да я почувстваш? Има ли нещо друго, за което би си струвало човек да се мъчи от сутрин до вечер.. нещо друго, което да може да осветява тъмните моменти?

Какво става когато се чувстваш сам и вече трудно се намира какво да те усмихне дори за малко? Как намираш нова мечта, когато старата се отдалечи до непознаваемост.. как намираш сили да вярваш в нея?

[MoonLight]

Семейството! Родителите ти, брат ти/сестра ти са най-близките хора!

Колкото до любовта - отделяме й прекалено голямо значение, повече от колкото е нужно. Любовта е само част от живота на човек, той също така има семейство, приятели, работа, хоби, забавления... Хората забравят да живеят за себе си, за роднините си, за това което харесват и единственото, което правя е робуват на някой друг.
Масата хора се оставят да бъдат водени от любовта - настроението им зависи от това, живота им става смислен само и единствено когато са във връзка.
Човек е винаги предимно индивид, усещаш със собствените си сетива, усмихваш се заради собствените си чувства и пр. А накрая става така, че всъщност живеем чрез другия човек, което е безумно.
Нищо прекалено не е хубаво..  

[chocolate_fairy]

Съгласявам се със Славето.
Разбира се любовта във всичките й форми е важно гориво, за да продължаваме напред.
Само искам да добавя, за мен едно от нещата, заради които си заслужава да живея е удоволетворението от постигнатите цели. Да станеш майстор в това, което обичаш да правиш е невероятно. За това не ми е мъчно за хората с несподелена любов толкова, колкото за хората, които нямат дори и едно нещо в живота си, което да им харесва и което да могат да правят добре.

[SteeleR]

Под любов имах в предвид и тази към семейството, приятелите..

А колкото до индивидуализма - не бих казал, че хората са такива.. най-хубавата част от една емоция е възможността да я споделиш и когато няма с кого, т.е. когато няма любим човек до теб.. то.. какъв е смисъла от тази емоция..

Общо взето под любов разбирам възможността от взаимна споделеност на чувства, емоции, моменти.. - онзи трептеж, който се случва, когато се доближиш до любимия човек и знаеш, че вече може да си по-спокоен, защото не си сам..

[`Fallen_Angel`]

Късно разбрах кое е най-хубавото нещо. За кое наистина си струва да живееш. И не го разбрах точно, а баба ми ми го каза един ден, ни в клин, ни в ръкав.
Спомените.
Да идеш. Да видиш. Да пипнеш. Да чуеш. Да усетиш. Да паднеш. Да станеш. И накрая, когато си  на 90-и-нещо да си спомняш.
Да живееш на бързи обороти.
Ей това е смисълът. Не да гледаш в една точка, че някоя госпожица или господин не те е оценил, или че днес не си получил каквото си искал, а да станеш и до вечерта да направиш 10 нови неща.

[Qween of the black hearts]

е това е приказка много е права баба ти