Все по-дълбоко
дълбаеш в душата ми...
Боже, не стигна ли дъното
на тази проклета душа!
Болката и мисълта ми
са приятелки-
съюзяват се да ме довършат...
Ей така...
Има ли смисъл да протестирам?
Та нали вратата отворих сама-
широко.
С усмивка...
Нямаше кой да ме спира.
Колко дълго ще умирам сега?
Толкова пъти
се губих в себе си,
че не знам
как да се намеря днес.
За луди глави няма
указателни надписи,
а и вече съвсем съм
изгубила интерес.
Черно слънце
в лилавосините небеса
пристрастява ме като дрога.
Боже, всичко друго
мога да понеса...
Себе си...
просто не мога.