Автор Тема: Последните дни от живота ми  (Прочетена 1425 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен English Accent

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 202
  • Пол: Мъж
Последните дни от живота ми
« -: Януари 29, 2011, 10:11:02 am »
Бяхме на нудиския плаж във Варна.Не защото бяхме нудисти, а защото нямаше къде другаде да се лагерува. Нямахме пари, цигари, храна, само дрехи и едно одеало-мокро и тежко от влажния пясък. Батерията на телефона ми беше на една черта и го държах изключен.
Напихме се с единствената глезотийка, която ни беше останала-бутилка ракия, и ни домързя да влизаме в морето при рибарските мрежи за да крадем риба. Интересно занимание е това да крадеш риба от мрежите. Прибираш морски дарове в джобовете си, за да се прехранваш...Изживяване по Хемингуей или Байрон.
Успяхме да заспим, но често се събуждахме и слагахме дърва в огъня. Беше толкова студено и влажно, че забравяхме да поглеждаме звездите.
Сутринта бяхме схванати. В почивната станция отгоре на плажа ми наляха вода в шишето, което мъкнехме вече 400 километра. Снимахме се при табелата на Варна и след като разбрахме, че сме сбъркали пътя просто „ей така” прекосихме цяла Варна пеше в обратната посока, за да излезем на магистралата.
Приготвях се за последния ден от живота ми без въобще да го знам.
13 часа пътувахме на стоп и ни се случиха какви ли не неща, даже видях магазин „Тодор Живков” в Търговище. Човекът, който ни беше качил до там ни даде 5 лева, че приличахме на бездомници, но беше достатъчно деликатен, за да каже: „Да пиете по кафе”. Краката ни бяха изгоряли от слънцето като крилете на Икар. В Етрополе бяхме по тъмно. Гаджето ми и приятелите и пиеха в детската градина. Не отидохме, защото искахме храна и подслон...
На другия ден бях първо с Камен и той ми направи най-големия комплимент, на който е способен: „Ти си кораво копеле, щом си го издържал това” Не се чувствах „кораво копеле”, а си мечтаех за спокойно лято с много книги и малко алкохол...без трева.
Това беше последния ден от живота ми, а не го знаех. Бях взел от библиотеката няколко книги- „Идиот” на Достоевски, някакви романчета или разкази на Чандлър и Оскар Уайлд. Прибирах се в жегата. В едната ръка пликът с книгите, в другата огромен бургер (така най-бързо наваксвах изгубения контакт с цивилизацията) Бях доста ядосан на приятеля си, който беше с мен на пътешествието, но някак не го усещах този яд. Повече бях щастлив и правех планове за лятото. Вечерта трябваше да излеза с гаджето, че правехме 2 години, и затова се прибрах от Варна...Това ако не е компромис...
Пиехме си двамата в беседката (не мислете, че се скъпя за ресторант или нещо такова, просто така си ни беше традицията) и и разказвах без много подробности, защото такива нямаше и тя се правеше, че и пука, а аз злословех от време на време към приятеля си, защото да гледаш 22 годишно бебе си е трудно.
По-късно тя естествено се напи, заяждаше се, че трябва да се събирам с тия от бившия клас. Да, разбира се, че е годишнина ама тя ми беше казвала онези тъпи, гадни типични за това подмолно манипулативно същество думи от типа на „Иди ако искаш”. Казах и, че ще остана с нея и няма да ходя и какво ли не, ама пък на пияна кучка какво да и разправяш. Скарахме се, отидох си при класа и много се напих. Разказвах им за пътуването си до Варна и те ме слушаха, радваха се, смееха се. После за първата си година като студент...там плакаха.
Прибирах се нагоре с Васил (познаваме се от детската градина) и се карахме...Аз бях станал интриганта, а защо и как...Разочарования или комплекси...все едно.
Това беше последната нощ от живота ми. На „Кърчин” пихме вода. Той се разплака, после се сдобрихме...Пушихме по цигара и се прибрахме. В съня си умрях, а на другата сутрин дори не го знаех.







... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

Неактивен Wildest Gaiety

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 171
  • Пол: Жена
  • Аз се движа бавно, но никога назад!
Re: Последните дни от живота ми
« Отговор #1 -: Януари 29, 2011, 23:37:58 pm »
Хареса ми.  :) Накара ме да се замисля за живота и неговата краткотрайност  [namigggggg]
-

Неактивен English Accent

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 202
  • Пол: Мъж
Re: Последните дни от живота ми
« Отговор #2 -: Януари 30, 2011, 02:48:24 am »
Благодаря. Този "разказ" не беше вдъхновен от идея, просто мисли...всъщност си представям живота дълъг и весел :) Обещавам пред форума, че ще се опитам да спра да бъда критичен, когато пиша. Вече само хубави нежни, меки, красиви, леки и замечтани стихове и разкази и пиеси, където разочарованието ще бъде потъпкано от оптимизъм.
... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

Неактивен Wildest Gaiety

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 171
  • Пол: Жена
  • Аз се движа бавно, но никога назад!
Re: Последните дни от живота ми
« Отговор #3 -: Януари 30, 2011, 12:05:53 pm »
Мен не ме интересува как ти гледаш на живота, а как ме кара да се чувствам това, което пишеш... мисля, че всеки творец е воден от това  :)
-

Неактивен Artemida

  • Новак
  • *
  • Публикации: 26
Re: Последните дни от живота ми
« Отговор #4 -: Март 05, 2014, 23:53:31 pm »
Много е странно как едно заглавие и едно кратко последно изречение,могат да дадат огромен смисъл на една обикновена случка.
Отворих творбата ти заради заглавието...Тежко е  и грабва.Няма начин да не се прочете. Няма начин  и да не се запомни ,защото последното ти изречение,дава целия живот в нея .  ''В съня си умрях, а на другата сутрин дори не го знаех. '' 10 думи, по които може да се разсъждава 10 години. Хареса ми много.Различно е .  :)

Неактивен mariana_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2785
  • Пол: Жена
Re: Последните дни от живота ми
« Отговор #5 -: Април 17, 2014, 17:47:12 pm »
Хареса ми...  най-вече ето това:
"В съня си умрях, а на другата сутрин дори не го знаех. "
и "...Не се чувствах „кораво копеле”, а си мечтаех за спокойно лято с много книги и малко алкохол...без трева.
Това беше последния ден от живота ми, а не го знаех. Бях взел от библиотеката няколко книги- „Идиот” на Достоевски, някакви романчета или разкази на Чандлър и Оскар Уайлд..."

Реалист, както винаги, а за коментара по-долу и евентуалният бъдещ оптимизъм... Дали?! ;)
Душата ми легло ти беше...

http://vbox7.com/play:a22607ec